Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


1


Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

С., 01.03.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при участието на секретаря Б. Лазарова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело № 529/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Върховният касационен съд настоящия състав на четвърто гражданско отделение с определение № 1118/19.08.2009г по настоящето гр.д.№ 529/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 18.12.2008г по гр.д.№ 222/2008г в частта в която като е било отменено решението на Бургаския окръжен съд от 05.08.2008г по гр.д. № 67/2007г е постановил ново решение в отменената част: отхвърлил е исковете,предявени от А. С. М. срещу М. В. М. и Специализирана акушеро-геникологична болница за активно лечение „Е.” [населено място] за солидарното им осъждане за сумите: 1. над 10 000 лева до 15 000 лева,представляващи претендирано от непозволено увреждане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 2. над 6 348.85 лева до 9 523.28 лева,представляващи лихва за забавата за времето от 18.03.2002г до 14.02.2007г.

Със същото решение е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд и в частта в която искът за присъждане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 20 000 лева включително,респ. и искът за лихвите за забава за разликата от 9 523.28 лева до 12 697.70 лева.

Или, производството пред ВКС е висящо за размерът на претендираните от непозволеното увреждане обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до 20 000 лева и над 6 348.85 лева до 12 697.70 лева за мораторни лихви- вторият иск по чл.86 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК,но би следвало да се приеме,че е и на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като се имат предвид решения на отделни състави на ВКС,не само решения на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК на ВС и на ВКС,а така също и решения на други съдилища в страната.

В касационното жалба се твърди,че в отхвърлената част на исковете решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:

Оплакванията,развити в касационната жалба на А. С. М. за незаконосъобразност на решението на Бургаския апелативен съд в отхвърлената част на исковете й за присъждане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди,респ. и за лихвите върху него за закъснение, са основателни. Размерът на присъденото обезщетение от 10 000 лева е занижен и не съответства на степента на изживяните болка, страдания, страхове, стрес и отчаяние от страна на пострадалата от престъплението,ищца. Въззивният съд вярно е възприел фактическата обстановка, но неточно е приложил материалния закон-чл.52 ЗЗД.Ответникът д-р М. В. М. при изпълнение на правно регламентираната си професия на лекар-акушер-гинеколог и хирург,проявявайки немърливост при извършване на гинекологична операция по отстраняване киста на десния яйчник, завързал с неразорбируем конец десния уретер, с което предизвикал неговата пълна непроходимост,довела до хидронефроза с афункция на десен бъбрек и с това причинил тежка телесна повреда на А. С. М..Деянието,неговата противоправност и виновността на дееца са доказани с прилагането на влязлата в сила присъда на Бургаския районен съд от 9.02.2007г по н.ох.д.д. № 1062/2004г,която съгласно чл.222 ГПК /отм/ и чл.300 ГПК,е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданскоправните последици от деянието.Състоянието на ищцата е било много тежко и ако не е била бързата лекарска намеса за повторна операция, при която да се отстрани копринения конец от уретера,последиците биха били доста тежки- постепенна загуба на функциите на десния бъбрек /вж. съдебно медицинската експертиза на д-р С. П., д-р С. Г. и д-р Владимир Н./. Тричленната лекарска експертиза е отчела хипотетично наличието и на камъче в легенчето на десния бъбрек,но е пояснила,че само по себе си то /т.н. конграмент/ не води до пълно запушване на пикочопровода-уретера.Данни за това е имало само в едно от изследванията и не е било потвърдено при останалите последващи изследвания.Не е било потвърдено и при извършване на операцията в болницата в Л..

За това не би могло да се приеме някакво съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.

Върховният касационен съд приема,че не е определен справедливо размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди.От немърливото изпълнение на работата в Специализираната акушеро-гинекологична болница за активно лечение [фирма] [населено място] ищцата А. С. М. на 32 години претърпяла болка и страдания от две операции,от силна физическа болка от запушването на уретера, от стреса на извършената престъпна грешка от хората на които била поверила живота си..Претърпяла огромно разочарование и както майка й свидетелката И. И. Ф. посочила „Дъщеря ми беше отпаднала физически и беше рухнала психически”.

При това положение,Бургаският апелативен съд в нарушение на материалния закон е определил обезщетение в размер на 10 000 лева.Справедливо от гледна точка на конкретния случай и общоприетите критерии за справедливост е обезщетението да бъде в размер на 15 000 лева.В този смисъл следва да се постанови решението след отменяване на решението на Бургаския апелативен съд. Вземането е било изискуемо съгласно чл. 114 ал.3 ЗЗД от датата на увреждането- 18.03.2002г и за това от тогава до датата на предявяване на исковата молба- 14.02.2007г следва да се уважи и искът,предявен на правно основание чл.86 ЗЗД-за мораторни лихви върху главницата които съобразно заключението на вещото лице Т.К. са в размер на 9523.28 лева.По този начин би се уеднаквила и практиката на отделните съдилища при присъждане обезщетения за претърпяни от непозволено увреждане,неимуществени вреди ,защото постановеното от Бургаския апелативен съд,решение е в противоречие на цитираните с изложението решения на ВС- Р № 142 от 28.01.1976г по гр.д.№ 2340/75г 1 Г.О.,Р № 57 от -6.03.1998г по н.о.х.д.№ 447/97г ВС 1 Н.О., Р № 648 от 14.04.1999г на ВКС 5 Г.О., Р № 129 от 25.07.2005г по гр.д.№ 2439/2003г ВКС 4 Г.О.,Р от 26.06.2003г по н.о.х.д.№ 239/2003г на Пловдивския апелативен съд,, Р № 132 от 12.07.2004г по гр.д.№ 27/2004г на Бургаския окръжен съд, Р № 104 от 12.02.2008г по гр.д.№ 1010/2007г на Пазарджишкия окръжен съд и др.

Върховният касационен съд в настоящия състав приема за правилна практиката по цитираните решения и за неправилно решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната му част.В тази част-за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева за обезщетението за претърпяни неимуществени вреди и над 6 348.85 лева до 9 523.28 лева,представляващи лихва за забавата за времето от 18.03.2002г до 14.02.2007г решението следва да се отмени и при условията на чл.293 ал.2 ГПК да реши спора по същество,като осъди солидарно ответниците-единият на основания чл.45 ЗЗД,а вторият-на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД да заплатят солидарно на ищцата допълнително още 5 000 лева и още 3 174.43 лева или общо по първия иск-15 000 лева ,заедно със законната лихва считано от 15.02.2007г до окончателното й изплащане и по втория 9 523.28 лева. Следва да се присъдят и направените по делото разноски.За всички инстанции за уважаване на исковете й ищцата е направила разноски в размер на 2 783.90.Исковете са уважени за 15 000 лева-обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 9 523.28 лева за мораторни лихви.Съобразно уважената част общо 24 523.28 на ищцата се дължат 2 311.92 лева.Бургаският окръжен съд с решението си е присъдил 1 133.33 лева и с настоящето решение ВКС присъжда разликата от 1 178.60 лева.

Върховният касационен съд като съобрази изложените съображения,


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА решението на Бургаския апелативен съд от 18.12.2008г по гр.д.№ 222/2008г в отхвърлената част на исковете за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева-обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди и за разликата над 6 348.85 лева до 9 523.28 лева-лихви за забава върху главницата и в тази част постановява:

ОСЪЖДА М. В. М. от [населено място] и Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение [фирма] [населено място] да заплатят солидарно допълнително на А. С. М. сумата 5 000 / пет хиляди / лева заедно с присъдените от Бургаския апелативен съд 10 000 лева,общо 15 000 лева/ представляващи обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане обезщетение неимуществени вреди,заедно със законната лихва,считано от 15.02.2007г до окончателното й изплащане, както

И да заплатят сумата 3 174.43 / три хиляди сто седемдесет и четири 0.43 / лева представляваща лихва за забава за времето от 18.03.2002г до 14.02.2007г /заедно с присъдената от Бургаския апелативен съд сума от 6 348.85 лева общо 9 523.28 лева/

И да заплатят направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 1 178.60 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта в която искът за претърпяни неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 20 000 лева и искът за присъждане лихви за забава в частта в която е бил отхвърлен за разликата над 9 523.28 лева до 12 697.70 лева..

Решението в частта ,в която искът за претърпяни неимуществени вреди е бил уважен за 10 000 не е допуснато касационно обжалване ,е влязло в сила,както и е влязло в сила и в частта за присъдените и отхвърлени искове за претърпяни имуществени вреди.

Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: