4 Р Е Ш Е Н И Е № 441 София, 07 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2198/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Ф. И. И. против въззивно решение № 34/05.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 28/2011 г. от Военно-апелативния съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на Пловдивския военен съд. В жалбата се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, а отправеното искане е за оправдаване на подсъдимия И. от ВКС. Подсъдимият Ф. И. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител. Гражданският ищец и частен обвинител П. Н. П. се явява лично и поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 69/11.04.2011 г., постановена по НОХД № 652/2010 г. от Пловдивския военен съд, подсъдимият Ф. И. И. е бил признат виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева. Бил е признат за виновен и в това, че е нанесъл на 08.07.2010 г. на пострадалия П. средна телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от четири години. Подсъдимият И. е бил осъден да заплати на гражданския ищец П. сумата от 6 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. ІІ. В жалбата материалният закон се отчита за неправилно приложен поради осъждането на подсъдимия И. по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129 от НК при форма на вина евентуален умисъл, което според жалбоподателя е неправилно. Оспорва се и осъждането по чл. 325, ал.1 от НК, като се счита, че това престъпление може да се извърши в идеална/реална съвкупност с друго престъпление, освен когато второто е по хулигански подбуди и поглъща хулиганството. Възраженията от процесуален характер са насочени към качеството на въззивния съдебен акт – повърхностни и лишени от съдържание мотиви, както и липса на отговор по съществените доводи на въззивната жалба. Твърди се, че липсва обсъждане на претендираната пред въззивния съд правна квалификация по чл. 132 от НК. Недопустимо е оспорването на решението в частта относно осъждането по чл. 325, ал.1 от НК, защото подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК (въпреки че самото освобождаване от наказателна отговорност е в нарушение на закона), а такива съдебни актове или части от тях са изключени от касационен контрол – чл. 346, т. 1 от НПК. Недопустимостта на касационното обжалване очевидно е съобразено от жалбоподателя, независимо от изложеното оспорване, тъй като искането, отправено с жалбата, е за отмяна на въззивния съдебен акт само относно осъждането по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129 от НК. Отделен е въпросът, че действията на подсъдимия към пострадалия и към третите случайно присъстващи на инцидента лица ясно очертават и грубо нарушаване на обществения ред, изразяват явно неуважение към обществото (сравн. ППВС № 2/1974 г., р. І, т. 3 и т. 7). Упрекът към качеството на решението е пресилен. Вярно е, че ако в мотивите съществуваше ясно обособена част, посветена на чл. 339, ал.2 от НПК, съдебният акт би бил по-прегледен, но по-важното е, че те все пак съдържат обсъждане на всички поддържани възражения от подсъдимия – относно доказателствената дейност на първата инстанция, както и по приложението на закона. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.2 от НПК са неоснователни. Въззивният съд по повод идентичен довод е посочил, че евентуалният умисъл е по-леко укорим като форма на вина от прекия, но поради това, че въззивното производство е инициирано само от подсъдимия, корекция не може да бъде извършена.Аргументацията щеше да е по-пълна, ако съдът я бе подкрепил и с това, че при телесните повреди (както и при убийството), извършени по хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото, а умисълът по отношение на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и косвен. Неоснователно е твърдението, че в мотивите на съдебните актове по отношение на деянието, квалифицирано по чл. 131, ал.1 т. 12 от НК, липсва обективиране на “хулигански действия по смисъла на чл. 325 от НК”. Първо, още в мотивите към присъдата присъстват значителен по обем аргументи за наличието на квалифициращия признак – “по хулигански подбуди”. Второ, неоснователно се счита от жалбоподателя, че хулиганските подбуди следва да се проявят при всички случаи в хулигански действия, различни от действията, в които се е изразило причиняването на телесното увреждане (в този см. виж и т. 19 от ППВС № 2/57 г., изм. с ППВС № 7/87 г. по отношение на убийството). И трето, противно на виждането на подсъдимия, хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните (виж Р №65/2010 г. на ВКС по н.д. № 718/09 г., І н.о.). Накрая, при установената фактология съдът не е имал основание да преквалифицира деянието по чл. 132, ал.1 от НК, защото наличието на “афект” у подсъдимия е било отречено от съдебно-психиатричната експертиза, а и не са установени данни за такова поведение на пострадалия, с което законът свързва приложението на този привилегирован състав. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 34/05.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 28/2011 г. от Военно-апелативния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.