3 гр. д. № 273/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 78 София, 25.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц. БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 273/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 1038/2008 г. Благоевградски окръжен съд е оставил в сила решение от 06.08.2008 г. по гр. д. № 639/08 г. на Благоевградски съд с което е признато за установено по отношение на общинска служба земеделие[населено място], че наследниците на М. П. З. (М. П. З.), бивш жител на[населено място], починал на 10.12.1938 г. имат право да им се възстанови собствеността върху седем гори в землището на[населено място]. Недоволен от решението е останал ответникът ОСЗ[населено място] и го обжалват с доводи за неправилно прилагане на закона – чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Ответникът по касация П. З. намира жалбата за неоснователна.. С определение от 01.10.2010 г. по настоящото дело тричленен състав е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешеният с него въпрос от значение за изхода на спора дали описът на имоти, притежаваните от изселниците от[населено място] е доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Вторият разрешен въпрос е при позоваване и на давностно владение длъжен ли е съдът да се произнесе след преценка на доказателства дали е осъществено това придобивно основание. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касаторът е поддържал, че черпи права по наследствено правоприемство от прадядо си Мисил З., починал 1938 г.,който е бил собственик на описаните имоти. Представил е с исковата молба писмени доказателства, първото от които е описано като извлечение от емлячен регистър. Това доказателство не съставлява официален документ, тъй като представеното ксеро копие не съдържа данни за това от какъв вид регистър е направено копието. Върху него няма отбелязване за това, кой е направил копието. Представено е и второ копие от същия документ, което е заверено от нотариус. На гърба на копието се съдържа щемпел на централен държавен архив, в който е посочено, че копието е вярно с оригинала и са отразени номерата на архивния масив и документа, под който е архивиран, но няма данни за това от какъв вид регистър е направено копието на страницата. Твърди се, че това е извлечение от списъка на имотите на наследниците, а не от емлячен регистър, както и че такива регистри не са запазени поради това, че са изгорели при пожар в сградата на кметството на селото. За да се установи вида на документа, от който е изготвено копието е представено ксерокопие на титулна страница на такъв опис, както и на последна страница на документ, в която се съдържат само подписите на две длъжностни лица: извършилото измерване … и на кмета. Твърдението, че тези копия са страници от списъка, остава недоказано, тъй като и върху тези ксерокопия не е отразено от какъв документ са направени. Съдът не е обсъдил дали тези ксерокопия са направени от копия от официални документи и какви, и е дал вяра на твърдението на страната, че те съставляват части от описания по-горе списък. От събраните гласни доказателства се установява, че горите, предмет на иска, са ползвани от наследодателя М. З., а след смъртта му от неговите наследниците. Не са установили от кога наследодателят е ползвал имотите. На установеното с тези доказателствени средства съдът е основал правния си извод за основателност на иска. Представеното ксерокопие от регистърна книга, назована „опис”, не носи реквизитите на препис от официален документ. Съобразно това неправилно е прието, че това писмено доказателство се ползва с официална удостоверителна сила. Не са изложени мотиви за това дали наследодателят е бил собственик на описаните имоти, при направено позоваване на давностно владение от страна на ищеца. Не е обсъден и факта, че наследодателят е починал 1938 г., а одържавяването е извършено през 1956 г. След като юридическото събитие е толкова отдалечено от момента на национализацията на горите, то тя не е осъществена по отношение на него, а на наследниците му. Те е следвало да установят, че са били собственици на тези гори към момента на одържавяването им. В производството за признаване право на възстановяване на собственост върху гори са допустими само писмени доказателства. Част от примерно изброените в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ могат да се определят като преки доказателства – това са нотариални актове, крепостни актове, делбени протоколи, а другите като непреки – такива са данъчните регистри, емлячните регистри, стопански карти, удостоверения за дялово участие в кооперации. Тези непреки доказателства в повечето случай съдържат данни за правото на собственост, но не и за придобивното основание. В обобщение може да се каже, че по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ други писмени доказателства са всички официални и частни удостоверителни документи или заверени преписи или извлечения от тях – чл. 179, ал. 2 ГПК. Когато те се представят в препис, той следва да е изготвен по предвидения за това начин Допуснатото процесуално нарушение при приемане и преценка на писмените доказателства и събраните гласни доказателства преди да е установено, че писмени доказателства от кръга на допустимите и относимите по този иск като емлячни регистри са унищожени (чл. 165, ал. 1 ГПК) е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 1038/2008 г. Благоевградски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.