Р Е Ш Е Н И Е № 435/13 г. София, 07.03. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5337 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение от 29.04.2009 г. по гр.д. № 3037/2008 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 13.09.2010 г. при условията на чл. 296, т. 3, пр. І-во ГПК с постановяване на определение № 953 по гр.д. № 1872/2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от И. И. Г. от [населено място] против Т. Х. К. и С. Х. К., двамата от [населено място] за сумата 3290 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди и 1000 лева за неимуществени вреди от деликт. С молба вх. № 8081 от 15.09.2011 година, подадена от И. И. Г. се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3037/2008 г. Поддържа се, че след постановяване на решението, молителят се е снабдил с нови писмени доказателства, от съществено значение за делото – констатация на санитарен инспектор към ХЕИ по повод извършена проверка на 17.02.1998 г. по жалба на домоуправителя на сградата на [улица], [населено място], молба вх. № К-94-00-568 от 12.08.1998 г. до Столична община от председателя на домсъвета и домоуправителя на жилищната сграда на [улица], [населено място] и акт № 68 от 24.08.1998 г. на ТОА „Красно село”, [населено място], поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна Т. Х. К. и С. Х. К. считат, че същата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Претендират съдебни разноски. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените към молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, нито са от значение за изхода на спора. За да постанови решението, чиято отмяна се претендира, съдът е приел, че наследодателят на ответниците Х. К. е живеел на първия партерен етаж в сградата на [улица], [населено място], където непосредствено под прозорците му е бил паркиран в продължение на повече от четири години товарен автомобил „Зил 131” с рег. № С 2706, собственост на ищеца, спрян от движение и ползван от неизвестни лица за складиране на строителни и битови отпадъци. Поради естеството на отпадъците, от автомобила се е разнасяла неприятна миризма и прах директно към прозорците на К., който многократно се е опитвал да сезира надлежните органи да задължат ищеца да премести автомобила от това място. Със заповед на заместник кмета на район „Красно село” е било наредено автомобила да бъде преместен за сметка на собственика на превозното средство със съдействието на органите на СДВР. Прието е, че с действията си наследодателят на ответниците не е увредил ищеца; действал е правомерно, в рамките на гарантираната за гражданите възможност да подават молби за защита на законните си права и интереси до компетентните органи, а принудителното преместване на товарния автомобил е в резултат на противоправно поведение на ищеца, който го е паркирал в нарушение на установените правила и не го е преместил в срока, определен в надлежно връчено му предписание на компетентен орган. Предявените искове за обезщетение за имуществени вреди от заплащане от ищеца на паркинг за автомобила и за неимуществени вреди от претърпени неудобства и лишения са отхвърлени като неоснователни. Представените към молбата за отмяна доказателства копие от акт № 68 от 24.08.1998 г. на ТОА „Красно село”, [населено място] и молба вх. № К-94-00-568 от 12.08.1998 г. до Столична община от председателя на домсъвета и домоуправителя на жилищната сграда на [улица], [населено място] не са нови по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Акт № 68 от 24.08.1998 г. на ТОА „Красно село”, [населено място] е приложен в първоинстанционното производство по делото – гр.д. № 2000/2005 г. на Софийски районен съд на л. 185, а молба вх. № К-94-00-568 от 12.08.1998 г. е приложена на л. 186 гр.д. № 2000/2005 г. на Софийски районен съд. Тези доказателства са представени от ищеца по делото И. И. Г., поради което представянето им като нови в производство по отмяна на влязлото в сила решение е в нарушение на принципа по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Представеното копие от документ Уч.ф. 153 2-96 с констатация на санитарен инспектор към ХЕИ по повод извършена проверка на 17.02.1998 г. по жалба на домоуправителя на сградата на [улица], [населено място] не е от значение за изхода на делото. В документа е отразена констатация на санитарен инспектор, че пред сградата е паркиран камион с отпадъци, т.е. констатация идентична с представените по делото доказателства, въз основа на които са формирани изводите за фактите във влязлото в сила съдебно решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата за отмяна Т. Х. К. следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 700 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 05.11.2013 г. с адвокат З. М. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 8081 от 15.09.2011 година, подадена от И. И. Г. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3037/2008 г. ОСЪЖДА И. И. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. Х. К. от [населено място] сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: