Р Е Ш Е Н И Е   № 383   гр.София, 05 ноември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                         БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 402/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия С. С. П. срещу решението на Великотърновския апелативен съд, с което е била изменена присъдата спрямо П. , издадена от окръжния съд в Плевен. Първоинстанционната присъда - № 17 от 30 януари 2009 год. по нохд № 483/2007 год., е осъдителна и е за дадения на 4 септември 2007 год. на двама полицейски служители – М. А. и Н. Н. , подкуп от 50 лева, за да не извършат съответните действия относно нарушение на Закона за движение по пътищата – престъпление по чл.304, ал.1 НК, за което подсъдимият е наказан 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно за 3-годишен изпитателен срок, както и с 2 500 лева глоба. Второинстанционното (въззивно) решение - № 62 от 15 май 2009 год. по внохд № 65/2009 год. е постановено след жалба от обжалвалата и сега с. , и с него само е намален на 1 000 лева размерът на глобата. В касационната жалба има позоваване на всички касационни основания, но изтъкването на „явната несправедливост на наложеното наказание” е според самия жалбоподател само „алтернативно”; основните му доводи, както и той ги е определил, са най-вече за допуснатите „съществени нарушения на процесуалния закон”. Независимо от акцента в жалбата (поначало свързан с ново разглеждане на делото в предходна инстанция – арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК), нейният подател иска или пълно оправдаване на подсъдимия още в касационната инстанция, или намаляване на „наложените наказания в подходящ размер”. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС с някои уточнения и допълнения, а прокурорът в тази инстанция е за нейното отхвърляне. ВКС намери жалбата за основателна само доколкото с нея е оспорено довършването на инкриминирания „активен” подкуп. І. Възможността за опит към „активен” подкуп е потвърдена общо в П.8/81-Пл. (мотиви, т.2, началото на последния абзац), но доктрината също свидетелства за нея и я конкретизира: „В теорията и съдебната практика се подчертава, че активният подкуп ще бъде довършен в момента на предаване или предоставяне изцяло или частично на дара или имотната облага и получаването им от длъжностното лице… Ако предлаганата облага бъде отказана, ако изпратеният по пощата дар не бъде получен или след получаването му бъде върнат от получателя, извършеното ще представлява опит към активен подкуп…” (Владимиров, Р. Подкупът според българското наказателно право, С.,1992, с.123-124). По подобен начин са се развили нещата и в сегашното дело: по време на извършваната му проверка за нарушение на ЗДП от двамата полицейски служители, подсъдимият подхвърлил банкнота от 50 лева в автомобила, за да не бъде санкциониран, но те не само отказали да я вземат, но и подали сигнал за това до свои колеги. Въпреки така приетото, извършеното е квалифицирано не като опит, а като довършено престъпление по чл.304, ал.1 НК в нарушение и на чл.18 НК. ІІ. Във всичко друго касационната жалба е неоснователна. Отговор на възраженията в нея се съдържат до голяма степен още в самите съдебни актове (доколкото въззивният съд е нямало как да не се съгласи с първоинстанционния) – например относно анализа на свидетелските показания, а и ВКС на свой ред не намира причини да отхвърли дадения в предходните инстанции отговор. Друг е въпросът, че жалбоподателят се опитва да възразява и така, като че ли предметът на делото е установяването само на нарушението на ЗДП, а не и даването на подкупа; опитът е още повече неуспешен, когато стане ясно, че някои възражения се правят недопустимо за първи път в тази инстанция – например относно техническата изправност на средството, с което е констатирана превишената скорост. Въззивният апелативен съд, по-конкретно, е лишил от основателност и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание (независимо и от необходимостта ВКС да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление), оплакване при това почти изчерпващо се с позоваването на едноименното касационно основание. ІІІ. Ръководен от изложеното и съобразно с правомощието си да коригира недостатъка в приложението на материалния закон, обсъден в - р.І арг. от чл.354, ал.2, т.2 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 62 от 15 май 2009 год. по внохд № 65/2009 год. на Великотърновския апелативен съд само относно потвърждаването на проверената с него присъда, че извършеното престъпление е довършено, като преквалифицира деянието по чл.304, ал.1 във връзка с чл.18 от Наказателния кодекс (опит към подкуп).     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: