2 Р Е Ш Е Н И Е № 435 София, 4 декември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Галина Захарова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1545/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. А. Ф., подадена в срок чрез защитника му адв. В. В., против въззивно решение № 83 от 14.06.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 81/2013 год. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се поддържат оплаквания, които са касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му с осъждането му при недопустимо предположение и при липса на причинно следствена връзка между телесното увреждане на пострадалия и настъпилия резултат. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му не се явяват и не вземат становище по жалбата. Частните обвинители Ж., П. и А. Н. редовно призовани не се явяват в съдебно заседание, като изразяват писмено становище чрез повереника си адв. Р. С. за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 27.03.2013 год. постановена по НОХ дело № 1214/2012 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия И. А. Ф. за виновен в това, че на 14.06.2011 год. в [населено място], при управление на товарен автомобил “П” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение чл. 119 ал.4 от ЗДвП, като при завой на ляво допуснал пътно транспортно произшествие с пресичащия пътното платно от ляво на дясно, посока на движението на автомобила, пешеходец С. Ж. Н. и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 27.06.2011 год., поради което и на основание чл. 343а ал. 1 б.”б” във вр. с чл. 343 ал.1 б.”в” от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а на основание чл. 343г от НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от четири месеца. С въззивно решение № 83 от 14.06(2013 год. постановено по ВНОХ дело № 81/2013 год. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата, като е увеличил срока на наказанието по чл. 343г от НК от четири месеца на една година, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването на жалбоподателя за постановяване на въззивното решение при наличието на касационните основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК се мотивира с допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд за наличието на достатъчно годни доказателства за съставомерните признаци от състава на престъплението, в извършването на което е признат за виновен и осъден. Доводите му са идентични с възраженията при разглеждането на делото в първоинстанционния съд и с релевираните пред въззивната интанция оплаквания против правилността на присъдата. Съображенията му в жалбата се свеждат до това, че по правнорелевантния факт, включен в предмета на доказване относно причинната връзка между травматичното увреждане при пътнотранспортното произшествие и смъртта на пострадалия въззивният състав е възприел неправилния подход на първоинстанционния съд, който е основал извода си на съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещи лица от медицинското заведение, където е лекуван пострадалия и които са се позовали на медицинска документация, която не е приобщена по надлежния процесуален ред към доказателствените материали. С тях по същество се релевира неизпълнение задължението на съда по чл.чл.13,чл.14 и чл. 339 ал.2 от НПК. Такива нарушения, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение и до потвърждаване на осъдителната присъда в отклонение с изискването по чл. 303 от НПК, по делото не са допуснати. Производството пред Бургаския апелативен съд е образувано по протест на прокурора, в който са развити доводи за нарушение на закона в частта, с която е индивидуализирано наказанието на подсъдимия по чл. 343г от НК и по жалба на подсъдимия с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От жалбоподателя е поискано назначаването на нова тройна съдебно медицинска експертиза с вещи лица от друг съдебен район за изясняване на причинната връзка между настъпилата смърт и виновното му съставомерно поведение. В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният състав се е произнесъл по него и е мотивирал решението си да го отхвърли като неоснователно. В съдебно заседание пред касационният състав жалбоподателят по същество не е оспорил този извод и е изразил отношението си към осъдителната присъда анализирайки събраните в предходната инстанция доказателства. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Самостоятелно е анализирал всички събрани доказателства, не е констатирал пороци при оценката им и не е имал основание от тях да направи различни фактически и правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, е отговорил на оплакванията на жалбоподателя и е изложил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил като неоснователни. Изводът му, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия и по надлежния процесуален ред е изяснил всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, в това число и наличието на причинна връзка между настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия след извършената медицинска интервения на крака, довело до смъртта му и наложилите я травматични увреждания при пътнотранспортното произшествие, не е произволен. Съдът не е подходил формално и не се е позовал на доказателствени материали приобщени в отклонение с изискването на процесуалния закон, както се поддържа от жалбоподателя, а на експертното заключение на вещите лица, притежаващи необходимите медицински познания. Изчерпателно и под страх от наказателна отговорност вещите лица от тройната съдебно медицинска експертиза П., Т. и Ч., назначена в досъдебното производство по искане от защитата при предявяване на материалите от разследването, подробно и изчерпателно са отговорили на поставените им от обвиняемия чрез разследващия орган въпроси. В съдебното следствие са защитили заключението си и са отговорили изчерпателно на поставените от страните допълнителни въпроси, в това число и относно полученото травматично увреждане, необходимостта от провеждане на болнично лечение и възможността белодробната емболия да се развие по изключващ травмата начин. При изпълнение на възложената им задача са се съобразили с цялата налична медицинска документация изготвена за лечението на пострадалия, а доколкото в историята на заболяването не е открит температурен лист и са се позовали на отразеното в тетрадката за лекарски рапорт, мотивирано е прието, че по този начин не са надхвърлили правомощията си. При липса на съмнение в компетентността им, ограничаващо възможността им да изпълнят възложената им задача и на данни поставящи под съмнение добросъвестнотта им, неоснователно се поддържа, че при даване на експертното си заключение са проявили пристрастност. Такава не може да се презюмира поради факта, че работят в болничното заведение, където е лекуван пострадалия, още повече след като не се оспорва необходимостта от провеждане на оперативно лечение. Законодателят изисква назначените вещи лица да притежават необходимите специални знания в съответната област и да не се намират в служебна или друга зависимост от лицата посочени в чл. 148 ал.1т.3 от НПК, а очевидно в случай такава зависимост не е налице. Жалбоподателят не сочи наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че проведеното лечение е в отклонение в добрата лекарска практика и със заключението си експертите да целят оневиняване на лекуващите лекари. При установеното от фактическа страна, че на 14.06.2011 год. подсъдимият извършвайки с автомобил маневра завой на ляво имал техническа възможност да възприеме от достатъчно разстояние пресичащия пешеходец и да предотврати конфликта с него, но не изпълнил това си задължение, че пострадалия се ударил в крайна лява част на автомобила и паднал, а предната лява гума преминала през лявата му подбедрица, в резултат на което получил счупване на подбедрицата с размачкване на меките тъкани, че веднага бил настанен на болнично лечение, че там здравословното му състояние било проследявано предвид заболяванията му като бил консултиран с различни специалисти, че увреждането налагало оперативно лечение, макар и с отложена спешност, че на 23.06.20011 год. след преценка за липса на противооперативни фактори в здравословното му състояние оперативната интервенция на лявата подбедрица била извършена, че след това състоянието му внезапно се влошило и на 27.06.2011 год. починал, като непосредствена причина за смъртта му била развила се белодробна емболия, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като причинена по непредпазливост смърт в резултат на допуснати нарушения на регламентираните в ЗДвП правилата за безопасност при управление на моторно превозно средство. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.“в” от НК, както и основания за смекчаване наказателното положение предвид оказаната помощ на пострадалия. Налице е причинна връзка между смъртта на пострадалия и причиненото му при автотранспортното произшествие телесто увреждане, поради което законосъобразно е прието, че следва да отговаря за този резултат, а не само за телесното увреждане, което е съвместимо с живота. Причинната връзка не е прекъсната поради факта, че смъртта е настъпила няколко дни по-късно в болничното заведение в процеса на лечението, защото е установено че белодробната емболия най често се развива при травмирани и размачкати меки тъкани и липсва друга причина за фаталния резултат. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 83 от 14.06.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 81/2013 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда от 27.03.2013 год. по НОХ дело № 1214/2012 год. на Бургаския окръжен съд, като е увеличен срока на наказанието по чл. 343г от НК от четири месеца на една година и е потвърдена в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: