Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 16.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1517/2010 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от Л. С. Н., с която иска да се прогласи за нищожно решение от 02.07.2007г. по гр.д.№ 60/2007г. на К. РС в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория жилищен етаж от сградата – северен близнак, построена в УПИ ХVІ-1538 от кв.60 по плана на К., като твърди, че е налице престъпно обстоятелство – един от разпитаните свидетели С. Д. Н. е дал лъжливи показания и наличие на новооткрити доказателства, които опровергават извода на съда за липса на съсобственост между него и ответниците на втория жилищен етаж – данъчни декларации на В. С. от 2004г. и на В. И. от 1998г.q справка от МДТ К. и строително разрешение № 46/1979г. По същество молителя, чрез пълномощника си не поддържа първото основание по чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК. Ответниците по молбата В. А. С. и С. А. С. оспорват молбата, като недопустима, или неоснователна, Считат, че представените доказателства не са нови и по декларациите, ВКС вече се е произнесъл по молба за отмяна, а и са неотносими към спора. Молят да се остави без уважение, като им се присъдят деловодни разноски. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Съдът приема, че е сезиран с молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК, предвид твърдяните основание – престъпно обстоятелство и наличие на нови доказателства, които не са основания за нищожност на съдебно решение. Молбата е подадена на 07.09.2010г. от надлежна страна и е против решение, което е влязло в сила на 26.02.2009г. С оглед твърдението за наличие на нови доказателства и за престъпно обстоятелство, съдът приема, че е спазен тримесечния срок. С решение № 238 от 13.05.2010г. по гр.д.№ 745/2009г. на ВКС І гр.о. е разгледана молба за отмяна подадена от Л. Н. против същото решение на основание, чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК и е оставена без уважение. Представена е били декларация по ЗМДТ от В. С., но в решението не се коментира от коя година е, поради което настоящия състав на ВКС счита, че не може да формира категоричен извод за преклудиране на искането по представените с настоящата молба доказателства. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е констатирал, следното: С н.а. № 197/1966г. Стоил Н. И. и Р. Нитанов купуват празно дворно место с площ 1128 кв.м., което е идентично с УПИ ХVІ-1538 от кв. 60 по плана на К., върху което със строителни книжа построяват сграда. С делбен протокол от 03.10.1977г. прекратяват съсобствеността върху нея, като наследодателят на страните Стоил И. и съпругата му В. И. получават в дял северния близнат, състоящ се от сутеренен етаж и жилищен етаж. Със нотариално заверено заявление от 20.01.1978г. по чл. 56, ал.2 от З. /отм: Стоил и В. И. отстъпват на сина си А. правото на надстрояване за втори жилищен етаж Наследодателят Стоил И. умира 1987г. и оставя преживяла съпруга, която умира 2000г. и двама сина Л. и А.. През 1999г. умира А., който е наследен от ответниците С. и В. С.. Съдът е приел, че втория жилищен етаж не е съсобствен с ищеца Л. Н., тъй като наследодателите му са учредили право на строеж за притежаваната от тях ½ ид.ч., а за останала 1/2 ид.ч., тъй като другия съсобственик Р. В. и съпругата му не са учредили право на строеж, А. С. го е придобил по давност. Въззивният съд е оставил в сила решението на РС, а ВКС не е допуснал възивното решение до касационен контрол поради липса на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. В молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство се съдържат две основания за отмяна – по чл. 303, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, но тъй като по същество не се поддържа основанието по чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК, съдът не се произнася по него. По основанието по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК се представят данъчни декларации на В. С. от 2004г. и на В. И. от 1998г. и справка от МДТ К. и строително разрешение № 46/04.07.1979г., за които се твърди, че опровергават извода на съда за липса на съсобственост между молителя /ищец по иска за делба/ и ответниците на втория жилищен етаж За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК е необходимо представените доказателства да са новооткрити и страната да не е могла да се снабди с тях, да установяват нови обстоятелства, които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Представените декларации на В. С. от 2004г. и на В. И. от 1998г не са новооткрити. Молителят е могъл да се снабди с тях в хода на разглеждане на производството. Предвид отразеното в тях, те не са и от съществено значение за изхода от спора, защото не биха променили извода на съда за липса на съсобственост между молителя и ответниците на втори жилищен етаж. В. И. е декларирала частта си от дворното место и първия жилищен етаж. Дори да бе декларирала втория етаж, това не променя факта, че тя не е съсобственик в него предвид това, че със съпруга си са учредили право на строеж за него, а суперфицията изключва приращението, като способ за придобиване. Съдът е приел, че по приращение Р. В. не е станал собственик на другата ½ ид.ч. от втория жилищен етаж от сградата северен близнак, тъй като презумпцията на чл. 92 от ЗС е опровергана, защото наследотелят на ответниците е придобил тази идеална част по давност. Молителят не е негов правоприемник и въпросите за придобивната давност не се отнасят до неговите права. В този смисъл данните и в двете декларации са неотносими към предмета на спора. В. С. е декларирала през 2004г. съсобственост върху втория етаж с брат си С. и това по никакъв начин не оборва приетото от съда, че притежават този етаж на основание реализирано право на строеж за ½ ид.ч. и по давност за другата идеална част, демонстрирана по отношение на другия съсобственик на дворното место, който не е праводател на молителя. Дори тази идеална част да не е придобита по давност от праводателя на ответниците и от тях самите, то това няма да доведе до съсобственост с молителя. Представената справка от МДТ[населено място] № 11-03-7/06.02.2008г. съдържа информация за това как е декларирано дворното место и къщата. По изложените съображения, тази справка също не е доказателство, което би променило решаващия извод на съда за постановяване на атакуваното решение. Тя не е и новооткрито доказателство, тъй като е била приложена под № 22 към молба на молителя от 19.03.2009г. С. разрешение № 46 от 1979г. е за изграждане на вилна сграда и е на името на наследодателя на ответниците А. Н.. То не опровергава извода на съда за учредено право на строеж за ½ ид.ч. от наследодателите на молителя за втория жилищен етаж, за който е отхвърлен иска за делба. Следователно за нито едно от представените доказателства не са налице предпоставките по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК, поради което на това основание молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за това производство в доказания размер 550 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. С. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на решение от 02.07.2007г. по гр.д.№ 60/2007г. на К. РС в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория жилищен етаж от сградата – северен близнак, построена в УПИ ХVІ-1538 от кв.60 по плана на К.. ОСЪЖДА Л. С. Н. да заплати на В. А. С. и на С. А. С. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 550 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ