2 решение по гр.д. № 927-16 ВКС,Второ т.о. Решение №220 гр. София,12.12.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 30 ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №927/16г. и за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са обективно съединени искове от страна на М. М. Р. за отмяна на арб.решение от 10.03.1916 г. на АС-Велико Търново по арб.дело №10/2015 г. срещу [фирма]-гр.Р. за спиране на изпълнението на постановеното арбитражно решение, с което М. М. Р. е осъдена да заплати на [фирма]-гр.Р. сумите от 1230 евро равностойни на 2 405,67 лева-възнаграждение по договор за посредничество и 246 евро с левова равностойност на 481,13 лева-начислено ДДС , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ, както и сумата от 1230 евро равностойни на 2 405,67 лева-неустойка по същия договор , ведно със законната лихва върху тази сума и разноски в арбитражното производство в размер на 1745,28 лева. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че липсва арбитражното споразумение, доколкото последното е подписано от ищцата, отделно от самия Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.06.2014 г., който не е бил представен в своята цялост при подписването. Като евентуално основание за отмяна се сочи чл.47 ал.1, т.6 ЗМТА-образуването на арбитражния съд не съвпада с волята на страните в арбитражното споразумение, тъй като е разгледано от един арбитър, вместо от трима в хипотезата на чл.11 ал.1 ЗМТА. Като последващо основание се сочи, че ищцата по настоящия иск - ответник в арбитражното производство не е била надлежно представлявана в процеса пред арбитражния орган, доколкото процесуалният представител е черпил своите права от пълномощно, с което М. М. Р. е упълномощила съпруга си Р. Р. да извършва съответните действия във връзка със закупуването на недвижим имот, но без последният да е бил изрично упълномощен с това пълномощно и да я представлява процесуално в производства пред съд или арбитражен орган . Ответникът [фирма]-гр.Р. чрез своя процесуален представител оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Претендира присъждане в негова полза на разноските в настоящото производство в размер на 600 лева-възнаграждение за процесуално представителство. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск е осъден да заплати на [фирма]-гр.Р. сумите от 1230 евро равностойни на 2 405,67 лева-възнаграждение по договор за посредничество и 246 евро с левова равностойност на 481,13 лева-начислено ДДС , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ, както и сумата от 1230 евро равностойни на 2 405,67 лева-неустойка по същия договор , ведно със законната лихва върху тази сума и разноски в арбитражното производство в размер на 1745,28 лева. По оплакванията в исковата молба, настоящият състав на ВКС намира за установено следното: В чл.10 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.06.2014 г. е налице арбитражна клауза обвързваща страните, според която споровете, отнасящи до този договор ще бъдат решавани от АС-Велико Търново. До този извод води разпоредбата на чл.19 ал.2 ЗМТА относно самостоятелността на уговорката за отнасяне на спора пред арбитраж и независимостта на същата от евентуалната недействителност на останалите клаузи в договора. Ето защо и при липса въобще на спор относно подписването на същата от страна на ищцата Р. няма как да се приеме, че липсва арбитражна уговорка за отнасянето на спора за решаване пред АС-Велико Търново. Наличието на действителен арбитражен договор с посочен конкретен арб.орган - АС-Велико Търново, от своя страна предполага, при липса на друга уговорка, и приложимостта на правилника на този арбитраж. Последният в чл.23 предвижда / за разлика на чл.11 ал.1 ЗМТА /и при липса на определен от страните брой на арбитрите, които формират състава на АС, разглеждането на спора да се извършва от един арбитър, определен от арб. орган. Нормата на закона е диспозитивна и ако волята на страните е да има различен ред за формиране на състава на арб. орган, то меродавна е именно тази воля. Ето защо, липсва наличие и на основанието за отмяна на арб.решение, уредено в чл.47 ал.,т.6 ЗМТА. По отношение на процесуалното представителство на ищцата в качеството й на страна в арбитражното производство: Последното е основано на преупълномощаване на адвокат Весислава Т. от АК-Р. от страна на съпруга на М. М. Р.: Р. Р. Р.. Пълномощното с нот.заверка на подписите рег.№№3308 и 3309от 21.11.2014 г. на нотариус К. с р-н на действие РС-Р., рег.№ 630 на НК съдържа уговорки, че ищцата е упълномощава съпруга си да извършва действия от нейно име по закупуването на недвижим имот, без това да включва и осъществяването на процесуално представителство при спор пред съд или арбитражен орган. Липсата на такова упълномощаване изключва възможността на упълномощения съпруг да преупълномощава адвокат. Само по себе си, обаче, макар и това да представлява процесуално нарушение, от него не следва наличие на основание за отмяна на арбитражното споразумение по смисъла на съдържанието на чл.47 т.4 ЗМТА. Тази норма предвижда, като такова липсата на уведомяване на страната за назначаване на арбитър или за наличие на арбитражно производство и възпрепятстване на страната от участие в процеса по независещи от нея причини. В случая, видно от съобщенията по арб.дело, същата е била редовно уведомявана и за висящото производство срещу нея и за назначаването на арбитър чрез изпращането на съобщения на адреса й в [населено място], които са връчвани лично на нейния съпруг Р. Р. –т.е. при спазване изискванията на чл.32 ЗМТА, съответно на чл.46 ал.2 във връзка с ал.1 ГПК, относно връчването на съобщения и призовки на пълнолетни лица от кръга на домашните на страната, които живеят на адреса. Липсват изобщо твърдения за възпрепятстването по някакъв начин на участието на страната в процеса по независещи от нея причини. Следователно не е налице основание за отмяна и по чл.47 ал.1,т.4 ЗМТА. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на платено възнаграждение за процесуално представителство, за които е представен договор и вносен банков документ за сумата от 600 лева. С оглед направеното в открито съдебно заседание възражение по чл. 78 ал.5 ГПК и отчитайки степента на фактическата и правна сложност на настоящото дело, съдебният състав счита, че възнаграждението за процесуално представителство е прекомерно по размер и същото следва да се редуцира до размер от 300 лева. Водим от горното, ВКС, ІІ т.о. РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на М. М. Р. [ЕГН] за отмяна на арб.решение от 10.03.1916 г. на АС-Велико Търново по арб.дело №10/2015 г. . ОСЪЖДА М. М. Р. [ЕГН] да заплати на [фирма]-гр.Р. сумата от 300 лева-разноски/ адв. възнаграждение/ при условията на чл.78 ал.5 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: