Р Е Ш Е Н И Е № 445 гр. София, 07 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2180 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. П. К. и по жалба на подсъдимия Д. С. С. срещу нова въззивна присъда № 119 от 1.06.11, постановена от Окръжен съд, Стара Загора, по ВНОХД № 1236/10, с която е отменена присъда на Районен съд, Казандлък № 148 от 5.08.10, по НОХД № 307/10, в оправдателната й част, касаеща произнасянето по обвинението, с пострадал З. М. П., и подсъдимите са признати за виновни и осъдени, както следва: подсъдимият С. П. К. е признат за виновен в това, че в периода от началото на 2009 г до месец септември 2009 г, в [населено място] и [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Д. С. С., е набирал и транспортирал отделни лица: З. М. П., и я е превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в Швейцария, като деянието е извършено чрез получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 г, пр. 1 вр. чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 6, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК, е осъден на седем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба, в размер на 35 000 лв, с приложение на чл. 59 НК, за времето от 30.09.2009 до 5.08.2010, а подсъдимият Д. С. С. е признат за виновен в това, че в периода от началото на 2009 г до месец септември 2009 г, в [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител със С. П. К., е набирал и транспортирал отделни лица: З. М. П., и я е превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в Швейцария, като деянието е извършено чрез получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 6, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба, в размер на 20 000 лв, както и, съгласно чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: пет години „лишаване от свобода” при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба, в размер на 20 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият С. П. К. е признат за невиновен в това, че в периода от началото на 2009 г до месец септември 2009 г, в [населено място] и [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Д. С. С., е набирал и транспортирал отделни лица: З. М. П., и я е превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в Швейцария, като деянието е извършено чрез получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 159 г, пр. 1 вр. чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 6, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, както и е оправдан по обвинението, касаещо престъплението „трафик на хора”, с пострадал А. Г. Д.. Със същата присъда, подсъдимият Д. С. С. е признат за невиновен в това, че в периода от началото на 2009 г до месец септември 2009 г, в [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител със С. П. К., е набирал и транспортирал отделни лица: З. М. П., и я е превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в Швейцария, като деянието е извършено чрез получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 6, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а е признат за виновен в това, че на 29.09.2009 г в [населено място], без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество: марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1, 54 %, с нетно тегло 14, 9160 гр, на стойност 89, 50 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба, в размер на 2 000 лв. С жалбите се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че мотивите на въззивната присъда съдържат вътрешно противоречие / изложена е фактическата обстановка, приета от първата инстанция, а са изведени противоположни правни изводи /, че невярно са интерпретирани събраните доказателства, че превратно са тълкувани показанията на св. Б. и св. В. А., че безкритично са възприети показанията на св. К., а са игнорирани показанията на св. П. и св. Д., че св. П. самостоятелно е взела решение да проституира, без да е подбуждана за това от подсъдимите, който факт не е съобразен при преценката на съставомерността на деянието, че не са посочени действията, с които подсъдимите са осъществили престъплението, че неправилно е интерпретирано ТР № 2/2009 на ОСНК ВКС, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като липсва „трафик на хора”, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбите се правят алтернативни искания: за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимите или за намаляване на наложените им наказания, като подсъдимият С. прави искане и за приложение на чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитниците на подсъдимите К. и С. пледират за уважаване на жалбите. Жалбоподателите не участват лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд не е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти. Той е оценил доказателствената съвкупност, спазвайки правилото на чл. 14 НПК: за обективно, всестранно и пълно изследване на фактите, изведени от приложените доказателствени източници. Мотивите на въззивната присъда не страдат от вътрешно противоречие. Окръжният съд е преповторил фактическата обстановка, приета от първата инстанция, но изрично е отбелязал, че не я възприема, а приема други фактически положения, въз основа на които прави противоположни правни изводи. Приетата от въззивния съд фактическа обстановка е изложена в мотивите към присъдата. Анализът на доказателствените източници, направен от въззивната инстанция, се различава от този на първата инстанция, откъдето и произтича различието в правните изводи. По делото са приобщени по надлежния процесуален ред показанията на свидетели от досъдебното производство, правилно ценени при формиране на вътрешното убеждение. Вярно са интерпретирани показанията на св. Д., св. П., св. Б. / и приобщените такива /, като са изложени убедителни съображения на кои техни твърдения е дадена вяра и защо. В подкрепа на възприетата обвинителна теза са гласните доказателства, съдържащи се в кредитираните показания на св. Д., св. П., св. Б., показанията на св. В. А., св. Г. А., св. С., справките за парични преводи „У. юниън”, вещественото доказателство / книжка „С.”/, доказателствата, приобщени чрез използване на специални разузнавателни средства. Показанията на св. К. нямат определящо значение за изхода на делото, доколкото се припокриват с кредитираните показания на св. Д. и св. П., респективно, с данните от специалните разузнавателни средства. Правилно са ценени обясненията на подсъдимите като защитна версия, опровергана от кредитираните доказателствени източници. Изяснено е, че св. П. самостоятелно е взела решение да проституира в чужбина, респективно, е дала съгласие да бъде преведена през границата на страната с посочената цел. Този факт обаче би имал значение, ако беше повдигнато обвинение по чл. 155, ал. 1 НК, но е ирелевантен за отговорността за „трафик на хора” / деянието е съставомерно независимо от съгласието на жертвата /. В случая, съгласието на жертвата е отчетено при индивидуализацията на наказателната отговорност / в този смисъл е ТР № 2/2009 ОСНК ВКС /. Изяснено е, че организацията по пътуването на св. П. е осъществена от съвместните действия на подсъдимите, след като е уточнено как ще се разпределят получаваните от проституирането пари. Установено е, че първоначално подсъдимият С. е бил против намеренията на П., но впоследствие се е включил в организацията на пътуването и е получавал облаги от сексуалната експлоатация на свидетелката. Действията на подсъдимите правилно са обсъдени в контекста на съучастието им като съизвършители, в какъвто случай е достатъчно да се оценят задружните им усилия за постигане на замисления престъпен резултат, а това, в случая, е направено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти, приети от въззивната инстанция, са получили вярна правна оценка. Налице е квалифициран случай на „трафик на хора”, с пострадал З. П., и такава е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Изведените от въззивния съд правни изводи кореспондират на смисъла, вложен в ТР № 2/2009 ОСНК ВКС, тоест, цитираното ТР е интерпретирано вярно. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимите поради несъставомерност на деянието, тъй като хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, в случая, не е налице. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При определяне на наказанието са отчетени релевантните за наказателната отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и целите по чл. 36 НК / съгласието на жертвата е съобразено като смекчаващо обстоятелство /. Отговорността е реализирана при превес на смекчаващите обстоятелства, като наложеното на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода” е минималното възможно, а наложеното на подсъдимия К., в границата от минималния към средния размер. Липсват обстоятелства, които биха могли да обусловят по-нататъшно смекчаване на наказанията, поради което искането в тази насока не може да бъде уважено / липсват и основания за приложение на чл. 66 НК по отношение на подсъдимия С. /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 119 от 1.06.2011 г, по ВНОХД № 1236/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: