1 Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 19 юни 2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ..……………...….…. КРИСТИНА ПАВЛОВА..……… и с участието на прокурор ………………...........…...КИРИЛ ИВАНОВ...……………………… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 621/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Е. С. С. – адв.Д. срещу решение № 44 от 12.03.2015 г. на Апелативен съд В., НО, постановено по ВНОХД № 385/2014 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на адв.Д. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, като са изложени твърдения за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание както с първоинстанционната присъда на ОС Търговище по НОХД № 200/2014 г., така и с въззивното решение на АС Варна по ВНОХД № 385/2014 г. Според жалбоподателя, присъдата и решението са постановени в нарушение на материалния закон, като е приета неправлина правна квалификация на деянието. Твърди се, че и двете съдебни инстанции неправилно са приели, че се касае за опит за умишлено убийство, а не за причиняване на средна телесна повреда. В същото време според адв.Д. анализът на доказателствата по делото сочи, че липсват конкретни факти, от които може да се направи извод, че подсъдимият С. пряко е желаел настъпването на смъртта на пострадалия. Тъкмо обратното – действията му сочели на хулиганска проява, съпроводена с причиняване на средна телесна повреда. В подкрепа на тази теза се акцентира на нанасяне само на един удар с нож в тялото на пострадалия със средна сила, това е станало в тъмната част на денонощието, когато подсъдимият едва ли е могъл да види къде точно е попаднал удара му, още повече, че е бил в пияно състояние. При наличие на пряк умисъл за убийство същият е могъл да довърши деянието като нанесе допълнителни удари, но вместо това той се е оттеглил от местопрестъплението. Наред с изложеното се подчертава и липсата на мотив за убийство, тъй като подсъдимият С. не е познавал пострадалия П.. В случай че подсъдимият е допускал настъпването на смъртта на пострадалия, то деянието би било при евентуален умисъл, което изключва наличието на опит за убийство, а квалификацията следва да бъде за причинена средна телесна повреда, в какъвто смисъл е искането на адв.Д. в депозираната от него жалба. Според защитника на подсъдимия въззивният съд е направил необосновани правни изводи като е потвърдил първоинстанционната присъда, в която липсват мотиви за субективната страна на инкриминираното деяние. С жалбата се прави искане за преквалифициране на същото в такова по чл.129 от НК и в съответствие с това – за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият С., редовно призован, не се явява, като лично е заявил, че не желае да присъства при разглеждане на делото. Неговият защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 88 от 30.10.2014 г., постановена по НОХД № 200/2014 г., Окръжен съд гр.Търговище е признал подсъдимия Е. С. С. за виновен в това, че на 08.11.2013 г. в [населено място], направил опит умишлено да умъртви П. В. П. от [населено място], като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.36 и чл.54 от НК го е осъдил на дванадесет години „лишаване от свобода“, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3, като определил окончателно наказание в размер на осем години „лишаване от свобода“. На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определил наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим. ОС Търговище привел в изпълнение наказанието от девет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Е. С. със споразумение от 12.12.2012 г. по НОХД № 916/2012 г. по описа на РС Търговище на основание чл.68 ал.1 от НК, което на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото дело, считано от 19.06.2014 г. С присъдата по настоящото дело съдът е осъдил подсъдимия С. да заплати на П. В. П. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния му размер, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Съдът се произнесъл по вещественото доказателство, както и относно разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия С.. По жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 385/2014 г. по описа на Варненския АС, НО, като с решение № 44 от 12.03.2015 г. на основание чл.338 от НПК въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата на ОС Търговище. Решението на ВАС е било съобщено по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на подсъдимия С. на 18.03.2015 г. и на адв.Д. – на 17.03.2015 г. Видно от щемпела на Апелативен съд В., касационната жалба от защитника на подсъдимия С. – адв.Д. е подадена на 23.03.2015 г., поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Е. С. е неоснователна. I. По оплакването за нарушение на закона. Отправените срещу въззивното решение възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на АС Варна, въз основа на които са формирани изводите за наличието на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, за което жалбоподателят е бил осъден. В този смисъл са изложените доводи в подкрепа на поддържаната от касатора теза за недоказано наличие на пряк умисъл за убийство. В същото време начинът, по който е формулирано оплакването на защитника на подсъдимия С. навежда на възражения за необоснованост и недоказаност, които поначало са извън обхвата на касационната проверка, освен ако не се констатират процесуални нарушения при доказателствения анализ и извеждането на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства. В конкретния случай, при извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия С. обстоятелства е спазен регламентираният процесуален ред. Въззивната инстанция е оценила наличната доказателствена съвкупност относно релевантните факти съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да поставят под съмнение правилността на формирането на вътрешното убеждение на съда. Въз основа на събраните по делото доказателствени материали въззивният съд е извел описаната в мотивите на атакуваното решение фактология, а именно, че на 07.11.2013 г. още от следобяд подсъдимият С. и чичо му – св.П. започнали да пият алкохол – най-напред в дома, където подсъдимият живеел на семейни начала със св.М., а вечерта тримата посетили бащата на последната, където заедно с него продължили употребата на алкохол. Под влиянието на алкохола подсъдимият С. решил да подари на тъста си нож с кожен калъф, но св.Е. – майка на св.М. го взела, а в по-късен момент го дала на дъщеря си да го прибере. Вече след полунощ – около 01.00 ч. на 08.11.2013 г. свидетелите П. и М. заедно с подсъдимия С. тръгнали към дома на последния, като към тях се присъединил и св.Б. – баща на св.М.. Последният искал да почерпи бащата на подсъдимия, поради което всички се насочили към денонощния магазин за алкохол и цигари „Д.“, находящ се в спортната зала в центъра на [населено място]. Свидетелите П. и Б. влезли в магазина да пазаруват, а подсъдимият и св.М. останали да чакат на паркинга. Същата вечер пострадалият П. П. празнувал рожден ден в заведение с приятели, като около 01.00 ч. на 08.11.2013 г. решили да се преместят в дискотека. Групата се насочила към нощното заведение, докато свидетелите П. и А. решили преди това да си купят цигари от денонощния магазин “Д.“, към който тръгнали. Така на паркинга пред спортната зала двамата свидетели се срещнали с подсъдимия С. и св.М.. Под влияние на алкохола, подсъдимият взел от св.М. ножа и се упътил към приближаващите свидетели П. и А.. Викайки срещу тях ги питал кои са и какво правят по това време там, заявил че е най-важния човек в града и той командва, псувал и обиждал двамата млади мъже. Св.П. се опитал да му обясни, че празнува рожденния си ден и не желае да има неприятности, но в този момент подсъдимият С. извадил ножа от калъфа и нанесъл удар със средна сила в лявата част на корема на св.П.. Ножът проникнал в коремната му кухина, като срязал слезката и стената на дебелото черво, предизвиквайки излив на кръв в коремната кухина. Свидетелката М. започнала силно да вика и била чута от баща си и св.П.. Те незабавно се притекли, отдръпнали подсъдимия и с такси успели да го отведат от местопрестъплението. Свидетелят А. се обадил на останалите им приятели, на спешна помощ и полицията, които бързо се отзовали. Пострадалият бил откаран в МБАЛ Т., където в спешен порядък била извършена оперативна интервенция, която се оказала животоспасяваща, тъй като при липса на такава смъртният изход бил неизбежен резултат от остра кръвозагуба или перитонит. Вещото лице от СМЕ е дало заключение, че се касае до един удар със средна сила по предна коремна стена с предмет с остър връх и режещ ръб – нож с минимална ширина 1,5 см и дължина на острието, определена с оглед разположението на слезката, най-малко 15 см. Ножът е проникнал в коремната кухина, наранил слезката и стената на дебелото черво, причинявайки излив на кръв в кухината. Пътувайки към дома си, подсъдимият С. изхвърлил ножа на пустеещо място в близост до Дом „“, като при проведения на 08.11.2013 г. следствен експеримент в хода на образуваното досъдебно производство показал на разследващите мястото и предал намиращия се там нож, с който било извършено престъплението. Същият бил с дължина на острието 15 см и извит връх. При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд при разкриването на описаната фактическа обстановка. При внимателния прочит на мотивите на решението и на материалите по делото се установява, че АС Варна в съответствие с изискванията на НПК е обсъдил необходимия обем от основни доказателствени материали, значими за правилното решаване на делото. При изготвянето на атакувания съдебен акт в частта му относно приетата фактическа обстановка не са допуснати непълноти. Мотивите на въззивния съдебен състав в достатъчна степен съответстват на стандарта на чл.339 ал.2 от НПК. Липсват основания, които да опорочават и да придават съмнителност на приетите от въззивния съд факти, поради което те не могат да бъдат оспорени. Касационната жалба, изготвена от адв.Д. като цяло се придържа към доводите, изложени от подсъдимия в саморъчната му въззивна жалба, като ги обосновава правно. Защитникът на подсъдимия, е игнорирал съществения факт, че във въззивното решение, атакувано в настоящото касационно производство е даден подробен отговор на всички възражения, отправени от него и подсъдимия. Нито едно от поставените на вниманието на въззивния съд оплаквания срещу присъдата на ОС Търговище не е било пренебрегнато. От залегналите в мотивите на решението съображения е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационната жалба претенции за неправилно интерпретиране на фактологията на деянието разкриват единствено субективното несъгласие на жалбоподателя с осъждането на подсъдимия, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Касационната инстанция не споделя залегналите в жалбата възражения срещу оценката, която двете съдебни инстанции са дали на действията на подсъдимия, като обективиращи наличието на пряк умисъл у него за умъртвяване на пострадалия. Обсъждането на цялостното му поведение преди и по време на деянието като хулиганска проява няма отношение към обсъжданата правна квалификация по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК. Нещо повече, обсъждането на такъв мотив за действията на подсъдимия може единствено да доведе до влошаване на положението му, а не до оневиняване, поради което и не следва да бъде изобщо обсъждано. По-нататък, не е аргумент срещу квалификацията на деянието като опит за убийство обстоятелството, че вредоносният резултат е настъпил само от един единствен удар с ножа в коремната кухина на жертвата. Тази теза тук е още по-несъстоятелна като се вземе предвид, че преустановяването на действията на подсъдимия е станало след намесата на свидетелите Б. и П., които са го отвели от местопрестъплението. Субективното отношение на дееца към общественоопасните последици не се определя от броя на нанесените удари, а от средството, с което са нанесени, тяхната локализация, естеството на причинените увреждания. Без значение също е обстоятелството, че не са били отправяни заканителни реплики, деклариращи намерение за извършване на убийство, след като са извършени действията, водещи до такъв съставомерен резултат. Отново като несъстоятелни следва да се приемат твърденията, че пияното състояние, времето на извършване на деянието /през тъмната част на денонощието/ и липсата на конкретни познания относно анатомията на човешкото тяло у подсъдимия, са обстоятелства, изключващи прекия умисъл за убийство. Установените по делото факти, че е нанесен средно силен удар с нож, притежаващ характеристики да проникне дълбоко в коремната кухина, където конкретно е бил насочен удара и където лице с познанията на подсъдимия С. е наясно за наличието на жизнено важни органи, засягането на които може да причини смърт, са достатъчни да обективират наличието на пряк умисъл за умъртвяване на жертвата. Всички тези възражения са били предмет на въззивната проверка и са намерили задълбочени, обосновани и подкрепени с актуална съдебна практика отговори, с които настоящият касационен състав изцяло се солидаризира. Неоснователен е упрекът към въззивния съд, че след като е определил умисъла у подсъдимия като пряк неопределен/алтернативен, е квалифицирал деянието по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, а не като такова по чл.129 от НК, след като в теорията и съдебната практика няма спор за това, че опит за убийство може да бъде извършен само при пряк умисъл, но не и при евентуален, какъвто според защитата е неопределения/алтернативен умисъл. Класифицирането на умисъла като „определен“ или „неопределен“, „конкретизиран“ или алтернативен“ няма отношение към неговия вид от гледна точка на волевия момент – дали “иска“ или „допуска“ настъпването на общественоопасните последици, което определя конкретния умисъл като „пряк“ или „евентуален“. Посочената класификация има отношение към интелектуалния момент на умисъла, който определя съзнаването на целяните от дееца обществено-опасни последици или най-малкото допусканите от него такива като странинчен резултат. Н. И., Наказателно право на НРБ, обща част.С.: Наука и изкуство,1972 г., стр.331 В този смисъл не само евентуалният, но и прекият умисъл могат да бъдат „неопределен“ или „алтернативен“, когато в съзнанието на извършителя на престъплението е налице формирана целта да умъртви лицето, без конкретно решение в резултат на каква точно увреда да настъпи този резултат. Ако в такъв случай – действайки при пряк неопределен умисъл, по независещи от него обстоятелства деецът причини по-лек резултат /в случая средна телесна повреда/, то той следва да отговаря за опит към по-тежкия от тях /тук опит за убийство/, след като в съзнанието му е била формирана именно тази цел. В този смисъл е константната практика на ВС и ВКС, на която основателно се е позовал АС В.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от жалбоподателя адв. Д. – защитник на подсъдимия С. основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. В пределите на установените и доказани фактически положения, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно и в съгласие с практиката на ВКС е прието, че поведението на подсъдимия Е. С. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд на л.7 - л.11 от мотивите на атакуваното решение почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с цитираната в съдебния акт практика на ВКС и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. II. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. В касационната жалба на адв.Д. се съдържа оплакване досежно размера на наложеното на подсъдимия С. наказание, определено при условията на чл.58а ал.1 от НК в размер на 8 години „лишаване от свобода“ в контекста на искането за преквалификация на инкриминираното деяние от такова по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, в такова по чл.129 от НК. Независимо, че предвид конкретната формулировка на това оплакване, то се явява пряко обвързано от решението по отношение оплакването за нарушение на закона, настоящият касационен състав счита, че няма да излезе извън рамките на компетентността си ако се произнесе по него като самостоятелно оплакване след като в жалбата се съдържа в най-общ смисъл възражение по отношение справедливостта на отсъденото наказание. Изхождайки от това свое разбиране, настоящият съдебен състав обсъди атакувания акт на АС Варна по ВНОХД № 385/2014 г. и от гледна точка на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като намери същия за справедлив. Наложеното на подсъдимия С. наказание за извършеното престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години и е определено при условията на чл.58а ал.1 от НК. Отмереното преди редукцията, основана на нормата на чл.373 ал.2 от НПК наказание е при условията на чл.54 от НК и е в размер на 12 години „лишаване от свобода“. То е в близост до минимума на санкционната част на разпоредбата на чл.115 от НК, въпреки наличието на основателно изтъкнатите от въззивния съд и значително преобладаващи отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, изключващи възможността за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК. От друга страна независимо, че деянието е останало във фазата на опита, степента на неговата довършеност, приносът на други лица за преустановяване на нападението и настъпилите вредни последици, не дават основание за приложение и на правилото по чл.58 б.“а“ вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК. Определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия С. изпълнява целите по чл. 36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 12.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 385/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, НО. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.