6 Р Е Ш Е Н И E №. 508 гр. София 27 октомври 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ:Красимир Харалампиев Цветинка Пашкунова при секретар Л. ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора Н. ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 498/2010г. Производството е образувано по искане на осъдения М. Б. за отмяна или ревизия на присъда №849/18.11.2009г., постановена по нохд №709/2009г. на С. районен съд /РС/, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр.чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.т.1 - 3 от НПК. В депозираното искане на осъденото лице се релевират лишени от конкретика оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни съображения за несъблюдаване на материалния закон, съдържащи доводи за неправилна интерпретация на съотнасянето на очертаните в нормите на чл.216, ал.1 и чл.342, ал.3, б.”а”, вр.ал.1 от НК общ и специален състав, и обосноваващи липса на изискуемите се обективни и субективни признаци на умишлено извършено престъпление по транспорта, поради незначителност на причинените с инкриминираното поведение, имуществени вреди. Алтернативно се визира и явна несправедливост на определеното наказание ПРОБАЦИЯ, при индивидуализацията на което са пренебрегнати тежестта на неправомерния акт и личността на дееца. В съдебно заседание на 19.10.2010г. пред ВКС, М. Б. и упълномощените от него адвокати поддържат направеното искане, като се акцентира на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, предпоставящо оправдаване на осъдения. Частният обвинител и граждански ищец И. С., и повереникът К. К., надлежно уведомени не участват лично в настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №849 от 18.11.2009г., постановена по нохд №709/2009г., РС-Сливен е признал М. А. Б. за виновен в това, че на 01.07.2008г., в гр.Кермен унищожил противозаконно чужди движими вещи /12 броя патици за угояване/, поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност, налагайки му при условията на чл.55, ал.1, т.2, б”Б” от НК, наказателна санкция ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.т. 1, 2 и 6 от НК за срок от ДВЕ ГОДИНИ, и осъждайки го да заплати на конституираната в качеството на граждански ищец пострадала И. С. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени й с престъпното посегателство имуществени вреди. Първоинстанционният акт е бил предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №34/15.03.2010г., по внохд №4/2010г., с което С. окръжен съд /ОС/ е изменил същия в гражданско-правната част, чрез намаляване на имуществената обезвреда на 150 /сто и петдесет/ лева. Искането на осъдения Б. е допустимо за разглеждане в съдебно производство при пределите, очертА. от процесуалните норми на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, уреждащи извънреден способ за контрол на влезли в сила присъди - възобновяване на наказателни дела. Преценено обаче в контекста на предложената аргументация за отмяна или ревизия на обявения и придобил юридически стабилитет съдебен акт, то е неоснователно. Процесуалната дейност на РС-Сливен и въззивният състав, материализирана в атакуваните присъда и решение, не страда от съществени нарушения на процесуалните правила. Описаната от първостепенния съд и С. ОС фактология е изяснена с демонстриран професионализъм. Изводите на съдебните инстанции по отношение на релевантните за съставомерността на престъпното деяние и неговия автор обстоятелства, са направени в съответствие с изискванията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК след обстоен анализ и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, инкорпорирА. чрез обясненията на подсъдимото лице, свидетелските показания на И. С., Н. К., С. К., С. С., К. Й., П. П., С. С., Д. Г., А. Т., С. К., Росица И., Д. Малендакова, разпитА. в хода на наказателното разследване и изготвената съдебно-оценителна експертиза, като настоящият състав споделя изцяло словно отразената мотивация досежно доказателствената им стойност. Подобна позиция индицира на несъстоятелност на възражението на осъденото лице за допуснати съществени процесуални нарушения, носещо белезите на декларация, и предопределящо обективна невъзможност за адекватен коментар по лимитираното в чл.348 ал.1, т.2 от НПК основание за възобновяване на наказателното дело. В рамките на очертаните и доказателствено обезпечени фактически положения правилно е приложен материалният закон.С проявен юридически усет и убедителни съображения първоинстанционният и въззивен съд са приели, че неправомерните действия на М. Б. консумират престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК и изразили категорично несъгласие с претендираното правоприлагане на чл.342, ал.3, б.”а”, вр.ал.1 от НК. С инкриминираните поведенчески прояви осъденият е унищожил 12 /дванадесет/ броя патици за угояване, собственост на И. С.. Безспорно е установено, че на 01.07.2008г. М. Б. е информиран от бившата си съпруга - Росица И. за инцидента с малолетния им син Е., който бил изплашен от „съскането” на животните, свободно пуснати и необезпокоявано пасящи по тревните площи извън дома на пострадалата.Афектиран от случилото се, осъденият прегазил с ползвания от И. джип „Мицубиши” намиращите се в района на пътното платно и на тротоарното пространство пред къщата на С. /ул.”23-ти септември”, гр.Кермен/ домашни птици, насочвайки го и минавайки с него няколко пъти през тях, след което паркирал процесният автомобил в двора на притежателя му и напуснал местопроизшествието с друго моторно превозно средство. В обсега на доказаните обстоятелства досежно времевите и пространствени параметри на противозаконното деяние; при съблюдаване на механизма на проектираната в неправомерния акт съзнателна дейност; и след внимателно проследяване хронологията на предхождащите и последващи посегателството събития, съдебните инстанции прецизно са изследвали съдържанието на субективното психическо отношение на дееца към обществената опасност на извършеното и настъпилите вредоносни последици, като в съответствие със законовите изисквания са го оценили с характеристиките на пряк умисъл, като форма на вина. Възприетите факти, обуславящи приложимото материално право сочат на некоректност на релевираните от осъдения Б. и неговите процесуални представители доводи за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.216, ал.1НК. Криминализираното с визираната особена норма престъпление в двете му форми-противозаконно повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ е насочено срещу обществените отношения, в рамките на които нормално и необезпокоявано се упражнява правото на собственост върху имущество, във вид и с качества, позволяващи експлоатирането му съгласно присъщите му функции и неговото обществено назначение. То е свързано с такова умишлено непосредствено въздействие /механическо, физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства/ върху субстанцията или структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става изцяло или отчасти, временно или постоянно негоден за ползване съобразно предназначението му. Конкретиката по наказателното дело, с оглед начина на засягане на домашните птици от осъденото лице /премазването им с автомобил/, което ги прави практически негодни за използване и предвид степента на вредоносното въздействие върху тях, индициращо на летален изход и създаващо качествено ново състояние на инкриминираните вещи, се субсумира от обективните и субективни характеристики на предвиденото в чл.216, ал.1 НК унищожаване като форма на изпълнително деяние. Очертаните обстоятелства досежно обекта на неправомерното посегателство и констатациите за налични престъпносъставомерни признаци, лимитирА. в чл.216, ал.1, пр.1 от НК обосновават заключение за юридическа неиздържаност на претендираното от защитата на осъдения Б. за прилагане на разпоредбата на чл.342, ал.3, б.”а”, вр. ал.1 НК, при което последният да бъде оправдан, поради липса на квалифициращия елемент - значителност на настъпилите имуществени вредни последици. Посоченото престъпление – регламентиран вид посегателство срещу сигурността и безопасността при осъществяване на транспортна дейност, застрашаващо охраняваните от закона живот, телесна неприкосновеност и имущество на гражданите, предполага допуснати конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство,плавателен съд, бойна или специална машина, вследствие на което умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни по своя размер имуществени щети. Подобни фактически данни не се установяват в настоящия казус. Механизмът на инкриминирания акт, очертаващ качването на М. Б. на притежавания от бившата му съпруга Росица И. джип, марка „Мицубиши, паркиран в двора на наследствения й имот, находящ се в съседство до къщата на пострадалата И. С. и последвалите поведенчески прояви - насочване на процесния автомобил към разпиляните на пътното платно и по тротоара патици, прегазването им чрез неколкократното преминаване през тях, оставянето на колата на първоначалното й място и оттеглянето на осъденото лице с друго превозно средство, не мотивира реализирА. действия по транспортиране, в обхвата на които са дерогирА. императивни предписания за движение по пътищата, а обуславя изводи за своеобразен начин на извършване на престъпното деяние - унищожаване на чужди движими вещи, чрез използване на МПС. В тази насока и за пълнота на изложението касационният състав счита, че следва да обсъди акцентираното от упълномощения адвокат на осъденото лице несъблюдаване на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което не удовлетворява предявените от закона условия, доколкото не сочи на изискуеми се от бланкетната диспозиция на чл.342НК конкретни правила. Аргумент, подкрепящ изложеното е и липсата на повдигнато фактическо и юридическо обвинение по чл.342, ал.3, б.”а”, вр. ал.1 от НК и на описА. в съобразителната част на атакуваните присъда и въззивно решение фактически положения, релевантни за визираното престъпление по транспорта. Върховният съд не е компетентен да ревизира факти, установени и приети от контролираните инстанции, освен при оспорване спазването на процесуалните норми, гарантиращи формалната и логическа правилност на вътрешното убеждение, каквото по делото не се констатира.1 ___________________________________________________________________________________________________________І Р57/99г. на 1 н.о., Р66/2000г. на 1 н.о., Р124/2000г. на 1 н.о., Р254/2000г. на 3 н.о. на ВКС на РБ Това важи при подчертано внимание в случая, индициращ на недопустимо по молба на осъдения искане за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, в рамките на което е последващата преценка за неговата доказаност и съставомерност. Промяна в обоснованата позиция не предпоставя и релевираното съпоставяне на лимитираните в нормите на чл.216, ал.1 от НК и чл. 342, ал.3, б.”а”, вр. ал.1 от НК престъпни състави на общ към специален. Доктрината и константната съдебна практика са категорични, че е налице едно престъпление, а не множество такива, когато деянието само привидно осъществява няколко престъпни състава – нещо, което може да бъде дадено, когато последните нямат самостоятелно значение, а се намират един към друг в отношение на специалност, на субсидиарност, или на поглъщане. Представителите на теорията и правораздавателните оргА. са последователни и в схващането си, че прилагането на общия състав е изключено, когато извършеното покрива специален състав; респективно за помощното значение на установените от субсидиарните наказателни норми състави, приложими доколкото инкриминираното не осъществява състава на първична, основна разпоредба; или за реализирано „поглъщане”, когато при лимитиране на определен престъпен състав законът съобразява свързаното с него засягане на други допълнителни обекти, което ако би било извършено самостоятелно би представлявало отделно престъпление.1 Всички очертА. хипотези обаче предполагат задължително консумиране на визираните в съотносимите особени материалноправни норми обективни и субективни признаци, което коментираната фактология по настоящото наказателно дело опровергава несъмнено по отношение на престъпното посегателство по чл. 342, ал.3, б.”а”, вр. ал.1 НК. Изложените съображения мотивират ВКС да приеме липса на касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 от НПК за отмяна на постановената и влязла в сила присъда и оправдаване на осъдения Б. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, съответно за връщане на делото за ново разглеждане. При реализирания извънреден контрол ВКС не установи и предпоставки, обосноваващи ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната част и правоприлагане на чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК. Справедливо е индивидуализирана наказателната отговорност на осъденото лице, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б ”б” от НК, е наложена наказателна санкция ПРОБАЦИЯ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.т. 1, 2 и 6 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото / в размер на 200 часа годишно/. ____________________________________________________________________________________________________________ Н. Ив., „Наказателно право”, Обща част, кн.ІІ, стр.210-211, редакция Ал. С., изд.”Софи-Р”1992г.; Н. Ив., „Наказателно право”, Особена част, т.1, изд. ”Н. и изкуство” 1956г., стр.238 и 368; Р169/1981г. на 3 н.о. на ВС на РБ При диференциране на санкционните последици в обявения и придобил юридическа стабилност съдебен акт са оценени компетентно тежестта на инкриминираното деяние. Съобразена е насочеността на този вид престъпни посегателства по отношение собствеността на гражданите и тяхната честота в обсега на официалната статистика за общата престъпност. Направен е обстоен преглед на конкретиката на характеризиращите инкриминираното престъпление съставомерни признаци/време; място; начин на осъществяване и използуваното средство; обективирания в стойностните параметри на предмета на престъплението преследван вредоносен резултат; и реално причинените имуществени щети на пострадалата И. С./. Поставен е акцент и на провокиралия престъпното посегателство инцидент, довел до преживените душевна травма и силен стрес от 7-годишното дете на осъдения, и на игнорираните от потърпевшата С. задължения за упражняване на надзор над принадлежащите й домашни птици, задълбочено интерпретирА. в аспекта на изключително смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Мотивиращи определянето на това наказание, са и доказателствено обезпечените данни за личността и съдебното минало на М. Б., коментирА. в корелативна връзка с облика и спецификата на престъпното посегателство, в което като груб и аругантен акт на поведение се проявяват социалните, психологически и индивидуални качества на дееца, и при съблюдаване на изискванията на специалната и генерална превенция. Първостепенният и въззивен съд са отчели липсата на ефективно упражнено предупредително и поправително-възпитателно въздействие чрез постановените спрямо Б. и предшествуващи настоящото осъждане осем присъди, обуславяща адекватна на целите в чл.36 НК наказателна санкция. По изложените аргументи, касационният съдебен състав намира, че искането на осъдения Б. за отмяна или ревизия на постановената и влязла в сила присъда от 18.11.2009г. на С. РС, при очертаните в процесуалните разпоредби на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК предписания, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. Б. за отмяна или изменение на присъда №849/18.11.2009г., постановена по нохд№709/2009г. на РС-Сливен, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.