2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № - гр. София, 11 февруари 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 39 по описа за 2021 г. Производството е с основание чл. 68, ал.7 от НПК. Образувано е по молба на подс. А. В. И., с която се иска временно снемане на наложената му ограничителна мярка ”забрана за напускане пределите на страната” за период от 6 месеца. В молбата се сочи, че по делото срещу него е постановена оправдателна присъда, а касационното производство е образувано единствено по жалба на другия подсъдими А. А.. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: МОЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА. Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подс. А. Н. А. срещу присъда № 9/10.06.2020г., постановена по внохд № 474/20г. по описа на Софийски апелативен съд. С посочената присъда, освен осъждането на подс. А. по обвинението, за което е бил предаден на съд и оправдан от първоинстанционния съд, е потвърден съдебния акт на окръжния съд, с който молителят А. И. е бил изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.1, изр.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. От изложеното е видно, че спрямо подс. И. е постановена оправдателна присъда, която не е атакувана с касационен протест пред касационната инстанция. Паралелно с това, от материалите по делото се установява, че спрямо него, с постановление на прокурор при СОП от 26.02.2018г. е наложена забрана за напускане пределите на Република България (л.137-138 от ДП). Мерките за процесуална принуда следва да обезпечат нормалното протичане на наказателния процес и реализирането на наказателната отговорност на обвиняемото лице. Коментираната забрана за напускане пределите на страната, също както мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, е свързана с известно ограничаване в обществен интерес на правата на личността и в частност правото на свободно придвижване. Законова предпоставка за продължаващото й изпълнение, по аргумент от чл.68, ал.6 от НК, е констатацията, че е налице опасност от укриване на обвиняемия извън страната. В настоящия случай отсъстват обективни данни, от които да се заключи, че подобна опасност е налице. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че оправдателната присъда спрямо молителя не е атакувана с протест, който би могъл да обуслови утежняване на положението му при евентуално по-нататъшно развитие на производството. Поради изтъкнатите съображения, Върховният касационен съд намери молбата за основателна, предвид което О П Р Е Д Е Л И: РАЗРЕШАВА на А. В. И. – подсъдим по н.д. №39/21г. по описа на ВКС( внохд № 474/20г. по описа на САС, образувано за проверка на присъда по нохд № 347/18г. по описа на Софийски окръжен и ДП № 13/2018г. по описа на ГПУ-Калотина, пр.пр. № 437/2018г. по описа на СОП) да напуска пределите на страната за периода от 01.02.2021г. до 01.08.2021г., за период от 6 (шест) месеца. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: