7 Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 15 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2354/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимите Ц. Б. Ц. и Т. А. Н. против въззивно решение № 199 от 30.08.2012 г., постановено по ВНОХД № 460/2010 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично присъдата на Софийски окръжен съд. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Ц. Ц., се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на постановения съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Т. Н., се сочат всички касационни основания. Отправеното искане е да се отмени въззивното решение. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбите се поддържат от процесуални представители. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 28 от 26.06.2009 г., постановена по НОХД № 312/2008 г. от Софийския окръжен съд, подсъдимите Ц. и Н. са били признати за виновни в това, че на 02.02.2003 г. на ГКПП – К., в съучастие като съизвършители пренесли през границата на страната без знанието и разрешението на митницата стоки (цигари) за търговски цели в големи размери на обща стойност 1 300 900 лева, чрез използване на официален документ с невярно съдържание – престъпление по чл. 242, ал.1 б. „б” и б. „д” (ред. ДВ, бр. 21/17.03.2000 г.) във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Наложените наказания за двамата подсъдими са по три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66 от НК и глоба в размер на 2000 лева. Оправдани са по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 242, ал. 4 от НК. С въззивна присъда № 9 от 22.02.2010 г., постановена по ВНОХД № 680/2009 г. от Софийския апелативен съд, осъдителната присъда на окръжния съд е отменена и подсъдимите Ц. и Н. са оправдани по повдигнатите им обвинения. Новата въззивна оправдателната присъда е атакувана с касационен протест. С решение № 334/09.07.2010 г., постановено по к.д. № 266/2010 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., тази присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата на първостепенния съд е изменена в частта относно наказанието, като е намален размерът на наказанието глоба, наложено на подсъдимите, на 1000 лева, намален е и изпитателният срок, определен по чл. 66 от НК, на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. В касационната жалба на подсъдимия Ц. са наведени основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, но по отношение на първото от тях липсва конкретна аргументация. Счита се , че е допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в : недоказаност на обвинението по изискуемия се от закона начин като убеждението на решаващите инстанции за виновност на подсъдимите се основава единствено на писмените документи, изходящи от митническата администрация на Р С.; че съдът неоснователно е игнорирал показанията на свидетеля Н. И., потвърдил, че е осъществен „физически контрол” на стоката и нейния вид „стари вестници”. Очевидно е, че така поддържаните доводи не разкриват съдържанието на касационното основание – нарушение на закона, но могат да се разгледат като такива, свързани със заявеното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В жалбата на подсъдимия Н. се претендира нарушение на принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В тази връзка се поддържа, че въззивният съд е повторил „дословно” фактологията, приета от първата инстанция и подобно на жалбата на подсъдимия Ц. се акцентира, че изводите на съда са предположителни, основани на документите, предоставени от властите на Р С.. Поддържа се още, че липсва отговор в мотивите на решението „защо се приема, че една група лица са обективни, а друга според съда цели да създаде благоприятно положение на подсъдимите”. Жалбите са неоснователни. Оплакванията за недоказаност на обвинението по безспорен начин, както и за основаване на съдебния акт върху предположения, не се оправдават от данните по делото. Основният аргумент и в двете жалби, че обвинителната теза е обоснована само върху писмените документи, изходящи от митническата администрация на Р С., които документи следва да се приемат само като „сигнал” за осъществен износ на цигари, изобщо не могат да бъдат подкрепени. Преди всичко следва да се посочи, че доводите на подсъдимите не могат да бъдат разглеждани изолирано от предходното касационно решение. В него ясно и недвусмислено е посочено, че тези писмени документи, получени по линия на полицейски обмен и сътрудничество, са доказателства и установяват, че с товарен автомобил „И.” с рег. № 283 j 635 са превозвани процесните цигари. Посочено е още, че дори и при приетата от предходния въззивен състав фактология (тя не е по различна от сега установената), извършеното от двамата подсъдими е престъпление по чл. 242, ал.4 във вр. с ал. 1 от НК – виж мотиви към касационното решение, л. 24 и л. 25 от делото. На следващо място, невярно е твърдението, че те (документите) са единствените доказателства, въз основа на които се изградени изводите на съда за осъществената контрабанда. Напротив, въззивният съд, а преди това и първата инстанция, е анализирал доказателствената наличност и е намерил достатъчно убедителни доказателства по делото, че подсъдимите са лицата участвали в оформянето на документите по вноса, освобождаването, продажбата и получаването на определена сума пари и прочие, които обстоятелства са относими към обвинението за контрабандата на процесните цигари. Показанията на свидетелите, митнически служители, съответно митническите документи, еднопосочно са очертали, че физически контрол върху внасяната стока не е извършван нито на входяща митница – МБ К., нито в получаващото митническо учреждение – МБ С.. Експертно обезпечен е изводът за порочността на използваните документи в механизма на осъществената контрабанда и нейното документално прикриване. Установено е също така, че между дружеството, собственост на подсъдимия Ц. (представлявано от Н., като пряк представител по смисъла на чл. 1, ал.1, т. 1 от ППЗМ) и фирмата, собственост на свидетеля М., не е сключван договор за покупка на „стари вестници”, съответно договор за продажбата им от дружеството на подсъдимия на [фирма]. Неоснователни са и възраженията за игнориране на доказателства с оправдателно значение – показанията на свидетеля И., в частта им относно твърдението за осъществен физически контрол върху пренасяната стока и съответността й с посоченото в митническите документи. От вниманието на въззивния съд не е убягнало това противоречие в доказателствената съвкупност. Съдът е констатирал същото и е направил подробни, логични и доказателствено подкрепени съображения защо отхвърля показанията на този свидетел, позовавайки се на обективно установеното по делото – оформените митнически документи, удостоверили кодирания резултат от извършената проверка, сочеща, че И. не е извършил такава под формата на физически контрол, поначало допустимо, както и на данните, изводими от показанията на свидетеля М.. Без подкрепа са и останалите оспорвания, свързани с качеството на въззивния съдебен акт. Мотивите на решението са напълно съобразени с изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК. От съдържанието им е видно какви факти са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Изрично е отразено защо втората инстанция се съгласява с приетите от първостепенния съд фактически положения и правната аргументация. Затова твърдението, че въззивният съд е повторил „дословно” съображенията на окръжния съд не сочи на процесуално нарушение, след като доказателственият анализ удовлетворява изискването на чл. 305, ал.3 от НПК, а въззивният съд само го е допълнил, предвид проведеното пред него съдебно следствие. Липсата на предмета на престъплението не дава основание за оправдателна присъда, каквито твърдения се поддържат с жалбата, при наличието на убедителни други доказателства за извършеното деяние, неговите автори, вида на контрабандираната стока. Законът не поставя изискване за съставомерност на деянието по престъпния състав на чл. 242 от НК, така както го виждат жалбоподателите, но съдържа разрешаване на този въпрос в чл. 242, ал. 7 от НК – предметът на контрабандата се отнема, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. С оглед на изложеното Върховният касационен съд не констатира съдът да е допуснал твърдените от жалбоподателите процесуални нарушения, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Касационната проверка за точното прилагане на материалния закон принципно е ограничено в рамките на надлежно установените от въззивната инстанция фактически положения. В тези параметри не е допуснато нарушение, защото деянието осъществява обективните и субективни признаци на състава по чл. 242 от НК, по който е постановено осъждането на двамата подсъдими. Наличието на третото от касационните основания е декларативно заявено само в жалбата на подсъдимия Н.. Не се излагат каквито и да са доводи в подкрепа на същото. Верен е изводът на предходните инстанции, че наказанията на подсъдимите следва да се индивидуализират в рамките на чл. 54 от НК, тъй като данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Въззивният съд е отчел периода от време, изтекъл от извършване на престъплението до постановяване на съдебния акт, като обстоятелство, значимо при определяне обема на наказателната принуда. Оценявайки тежестта на обсъжданото обстоятелство в контекста на всички фактори, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието съгласно чл. 54 от НК, е извършил съответната корекция на двукомпонентната санкция. Така определените наказания в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 199 от 30.08. 2012 г., постановено по ВНОХД № 460/2010 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.