Р Е Ш Е Н И Е            №  33                               София, 27.01. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:                                                                               Председател:Добрила Василева Ч. С. Г. Г.   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 5146/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 130 от 20.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 09.07.2008 г. по в. гр. д. № 319/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 158 от 14.12.2007 г. по гр. д. № 604/07 г. на А. районен съд, с което са отхвърлени предявени от Д. И. К. искове по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на неимуществени вреди от ексцес на професионални заболявания: морбус вибрационис - втори стадий, в размер на 8 000 лева, и невритис акустици билатералис - лека степен на тежкото чуване - 3 000 лева, както и за новопризнато професионално заболяване силикоза I степен - 8 000 лева. Касаторът - ищец по делото, поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете. Ответникът по касация “Л” А. гр. Л. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да отхвърли исковете, въззивният съд приел на първо място, че не е установено, при доказателствена тежест на ищеца, ответникът по делото, вследствие на правоприемство или по други причини, да носи имуществена отговорност за вреди от професионалните заболявания вибрационна болест I-II ст. и неврит на слуховите нерви двустранно II ст., установени в 1992 г., по време на работата на ищеца в “Г” ЕА. гр. М., а по отношение на новопризнатото през 2007 г. професионално заболяване силикоза - да има връзка с работата му в “Л” А. гр. Л. в периода 01.08.2003 г. - 24.11.2003 г. На следващо място съдът приел, че тъй като претенциите се основават на твърдения за търпени болки и страдания от трите професионални заболявания в състоянието, установено с ЕР № 1* от 08.05.2007 г. на ТЕЛК, то е без правно значение дали междувременно ищецът е ползувал отпуски поради временна нетрудоспособност. На последно място са изложени съображения във връзка с промяната на чл. 200, ал. 1 КТ според публикацията в ДВ, бр. 52 от 18.06.2004 г., в сила от 01.08.2004 г., установяваща, че работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили трайно намалена работоспособност над 50 на сто. В разглеждания случай трите професионални заболявания причиняват на ищеца 47% нетрудоспособност /инвалидност/ според експертното решение от 2007 г., следователно нормата на чл. 200, ал. 1 КТ не намира приложение спрямо него. Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за отговорността на работодателя за обезщетение на неимуществени вреди вследствие ексцес на професионални заболявания и ново такова. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилна тази съдебна практика по приложението на чл. 200, ал. 1 КТ след изменението от 2004 г., според която защитата по К. на труда /КТ/ е приложима и в хипотезата на трайна неработоспособност под 50 на сто /а не само над 50 на сто/, което също е увреждане на здравето на пострадалия работник или служител. Изменението на КТ през 2004 г. е заменило понятието “инвалидност” с “трайна неработоспособност над 50 на сто”, уеднаквявайки терминологията по К. на труда и К. за социално осигуряване /КСО/ - преди К. за задължително обществено осигуряване /КЗОО/, като съгласно последния пенсия за инвалидност се определя за лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност - чл. 72 КСО. В чл. 56 КСО е дадено легално определение на понятието “професионална болест”. То включва неработоспособността, респ. смъртта - чл. 56, ал. 2 КСО, като елементи на самото понятие. Заболяването е професионално, само доколкото е довело до ограничаване на трудоспособността, съответно е причинило смърт. Признаването на заболяването за професионално от компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда. Систематичното и историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ и във връзка с чл. 212 КТ налага извод, че временната неработоспособност, трайната неработоспособност над 50 на сто или смъртта на работника или служителя, макар формулирани отделно в текста на чл. 200, ал. 1 КТ в редакцията от 2004 г., а преди - “нетрудоспособност и смърт”, не са отделни и изчерпателно изброени вреди, които следва да се обезщетят от работодателя. Те не са отделни предпоставки за задължението за обезвреда, което е задължение за репариране на всички вреди от професионално заболяване, съответно от трудова злополука. То произтича от препращащата норма на чл. 212 КТ към правилата за деликтната отговорност - чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД - на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Този извод следва и от характера на имуществената отговорност на работодателя, която съставлява възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на работника или служителя върху работодателя. Следователно, законодателната промяна от 2004 г. не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионално заболяване, независимо от това дали негов орган или работник има вина за настъпването. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. Основателни са оплакванията в касационната жалба и по пасивната материалноправна легитимация на ответното дружество. Въззивният съд неправилно се е насочил да изследва налице ли е правоприемство с “Г” ЕА. гр. М., където ищецът е работил, според данни от трудовата книжка, за времето от 01.02.1982 г. до 16.12.1997 г. Ответникът отговаря не като правоприемник на този работодател, при когото са възникнали, съответно са се проявили професионалните заболявания, а на собствено основание - той следва да репарира претендираните вреди, защото при него ищецът е полагал труд, в резултат на който и в причинна връзка с условията на работа е настъпило влошаване на състоянието на установените в 1992 г. професионални заболявания и се е проявило ново такова. Наличието на правоприемство трябва да се изследва в случай, че ищецът не се позовава на полаган труд при работодателя, който в процеса е ответник по исковете за обезвреда. Продължителността на трудовия стаж при ответника, който в случая е от 01.08.2003 г. до 24.11.2003 г., е без правно значение за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя, след като са налице останалите елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ. Наред с това от данните в трудовото досие следва извод, че трудовото правоотношение, създадено с “Г” ЕА. гр. Л. по трудов договор от 19.10.1998 г., и продължило до 01.08.2003 г., е преминало към ответника “Л” А. гр. Л. по реда на чл. 123 КТ. Това е видно и от удостоверението по ф. д. № 1956/99 г., според което “Л” А. със седалище гр. Л. ответник по делото, има за предмет на дейност и участие по предвидения в закона ред в приватизацията на “Г” ЕА. гр. Л.. С. чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, като в този случай съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. От заключението на вещото лице д-р А. М. е установено, че признатите за професионални през 1992 г. заболявания показват влошаване на клиничното си развитие: вибрационната болест е втори стадий, а невритът на слуховите нерви е в лека степен на тежкото чуване. Те, както и новопризнатото професионално заболяване силикоза първи стадий, късна компенсирана, довеждат ищеца да търпи хронични, постоянни болки и страдания. Видно от показанията на св. Б съпруга на ищеца, които не се опровергават от други данни по делото, заболяванията на съпруга й се обострят, той почти не чува, има болки в ръцете, няма чувствителност на пръстите, няма усет, гърдите го болят, диша трудно, спи почти седнал, мъгливото време и силните горещини му оказват влияние, от около година и половина - две се чувства по-зле. При така установеното от фактическа и правна страна следва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на работодателя за претърпените от ищеца неимуществени вреди от влошаване, установено през 2007 г., на здравословното му състояние във връзка с установените в 1992 г. две професионални заболявания, и признаване през 2007 г. на ново професионално заболяване. Като е приел обратното, съдът е постановил решение при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК, поради което и съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК същото следва да се отмени и делото да се реши по същество от Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението в съответствие с критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и при отчитане на всички правно значими факти, установени по делото, включително и степента на развитие на заболяванията, настоящият съдебен състав приема, че следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лева за ексцес на заболяването вибрационна болест, 3 000 лева - за ексцес на слуховия неврит и 8 000 лева за заболяването силикоза. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 08.05.2007 г. - датата на признаване по надлежния ред на влошаването, съответно на новоустановеното професионално заболяване. За разликата до 8 000 лева искът за обезщетение за второто посочено професионално заболяване следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ищеца следва да се присъдят и разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 1 342.10 лева, съставляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 1* от 09.07.2008 г. по в. гр. д. № 319/08 г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 158 от 14.12.2007 г. по гр. д. № 604/07 г. на А. районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “Л” А. гр. Л. да заплати на Д. И. К. на основание чл. 200, ал. 1 КТ обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионалните заболявания: морбус вибрационис -втори стадий, в размер на 6 000 /шест хиляди лв./ лева, и невритис нерви акустици билатералис - лека степен на тежкото чуване - 3 000 /три хиляди лв./ лева, и за новопризнатото професионално заболяване силикоза I степен, късна компенсирана - 8 000 /осем хиляди лв./ лева, ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 08.05.2007 г. до окончателното изплащане, и 1 342.10 /хиляда триста четиридесет и два лв. и 10 ст./ лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за ексцес на професионалното заболяване морбус вибрационис - втори стадий, за разликата над 6 000 до 8 000 лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: