Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 03 април 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 176 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. В. П. - адв. Е. М., против въззивна присъда № 301/11.12.2017 г., постановена по внохд № 4503/2017 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея са наведени и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че въззивният състав е направил неправилен и превратен анализ на гласните доказателства по делото, като безкритично е възприел и кредитирал като достоверно заявеното от св.С., въпреки че разпитът на свидетеля от досъдебното производство е осъществен в нарушение на разпоредбата на чл.142 от НПК. Според защитника не може да се направи обоснован извод, че свидетелските показания на св.Д. от досъдебното производство са относими към вината на подсъдимия, тъй като той се е отказал от тях в хода на централната фаза на наказателния процес и не ги е поддържал. Твърди се, че неправилно второинстанционният състав е интерпретирал във вреда на подсъдимия показанията на св.М. и М. относно момента на получаване на телесната повреда от пострадалия А., както и отразената дата и час в медицинската документация при приемането му в болничното заведение. Неточните, неясните и несъобразените с доказателствения материал мотиви на присъдата, освен че следвало да се квалифицират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, са довели до постановяването на осъдителна присъда, която почивала на предположения, била произнесена при непълнота на доказателствата, като подсъдимият бил признат за виновен по обвинение, което не било доказано по несъмнен и категоричен начин. Отправена е претенция за отмяна на обжалвания съдебен акт, съпроводена алтернативно с оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода като явно несправедливо. В съдебно заседание подсъдимият А. П. и защитникът му адв.М. поддържат жалбата и пледират тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител Б. Т. А. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 15.03.2017 г. по нохд № 16874/2015 г. на Софийски районен съд подсъдимият А. В. П. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура, който не е поддържан от представителя на Софийска градска прокуратура, е образувано внохд № 4503/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменен първоинстанционният съдебен акт като подсъдимият П. е признат за виновен за това, че на 18.03.2015 г., в [населено място] е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Б. Т. А., с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ябълчената кост, което е реализирало медикобиологичния признак счупване на челюст, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 449,92 лв. При извършената касационна проверка на въззивния съдебен акт настоящият състав не констатира да са допуснати наведените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда не дава основание да се счита, че фактите по делото са установени неправилно или вътрешното убеждение на решаващия състав на градския съд е било опорочено. При постановената нова присъда и мотивите към нея не се забелязват отклонения от приложимите по силата на чл.339, ал.3 от НПК и очертани в чл. 305 от НПК изисквания. Доказателствата и доказателствените средства са подложени на задълбочена проверка за достоверност, достатъчност и надеждност, като те са ценени от второинстанционния състав съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 от НПК. Въззивният съд ясно е подчертал, че показанията на пострадалия А. не са изолирани от останалите доказателствени материали, като мотивите към присъдата съдържат убедителни съображения въз основа на кои доказателства, изведени от кои доказателствени средства, са направени решаващите заключения относно осъщественото от подсъдимия инкриминирано деяние. Второинстанционният съд е отчел установените от първоинстанционния състав противоречия в показанията на свидетеля С. като несъществени и неотносими към предмета на доказване по делото, като правилно ги е кредитирал относно нанесения със свит юмрук от страна на подсъдимия удар в областта на лицето на пострадалия. Наред с възприетите и от районния съд факти, касаещи отправените обиди от П. към А., идването в стаята за почивка към инкриминирания момент на няколко познати лица на пострадалия и засълзяването на окото му след конфликта, те дават сигурна основа на приетите за установени фактически констатации. По делото няма категорични данни, че свидетелят И. С. не владее писмено български език. В протокола за разпит на досъдебното производство – л.15, изрично е отбелязано, че той е с основно образование, подписал е протокола на три места, което е потвърдил и пред първоинстанционния състав, като в края на разпита му пред съда е посочил, че е неграмотен. При тези данни и настоящият състав счита, че владеенето на български език от С. е в достатъчна степен, за да обезпечи пълноценното му участие в процеса като свидетел, поради което евентуалните му пропуски при писане или четене не следва да бъдат третирани като невладеене на езика по смисъла на чл142, ал.1 от НПК. В случая следва да се има предвид – видно от самия протокол за разпит на досъдебното производство, че с полагането на подписа си С. е удостоверил, че са му разяснени правата като свидетел, а пред първоинстанционния съд е потвърдил верността на отразеното в протокола /„Казах тези неща, където си ги прочел сега.”/. Същевременно показанията му не са единственото гласно доказателствено средство въз основа, на което да се установява нанасянето на удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. При анализа на показанията на свидетеля Д., съставът на градския съд е възприел заявеното от него на досъдебното производство, въпреки изявлението му пред първоинстанционния съд, че не поддържа отразените в протокола обстоятелства. При условие, че А. Д. е със средно образование, работил е като ел.техник, т.е. е грамотен, а в протокола от досъдебното производство е отразено, че е прочел лично записаното и показанията са отразени правилно, което е удостоверил и с подписа си, няма правдиво логично обяснение за последвалия впоследствие отказ от тях. Не може да се приеме, че показанията на свидетелите М. и М. – жената, с която подсъдимият живее на семейни начала и нейният брат, относно момента на получаване на телесната повреда, времето, в което тя е констатирана и последвалата оперативна интервенция неправилно са възприети от въззивния състав във вреда на подсъдимия. Заявеното от двамата е кредитирано от градския съд единствено по отношение на видимите травматични увреждания на пострадалия, докато относно момента на указаната лекарска помощ съдът е изградил фактическите си констатации въз основа на наличната медицинска документация от клиниката по неврохирургия към МБАЛСМ [фирма] - София. В унисон с показанията на пострадалия и на останалите горепосочени свидетели се явяват и заключенията по назначената единична и тройна съдебно медицински експертизи. Вещите лица категорично са защитили изяснения механизъм на причиняване на травмата на пострадалия, а именно при нанесен юмручен удар в областта на лицето, нейния характер, възможността същата да е получена в инкриминирания момент и периода на възстановяването. В този смисъл касационният състав приема, че оценъчната дейност на градския съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и същевременно с това са изложени убедителни съображения във връзка с кредитирането им. При това положение не би могло да се приеме, че в случая е налице превратно тълкуване на гласните доказателства по делото или липса на мотиви, поради което няма основание да се счита, че са били допуснати процесуални нарушения, които да поставят под съмнение авторството на деянието, съобразно чл.303 от НПК, в твърдения в касационната жалба смисъл. При отсъствието на процесуални нарушения въззивният съд законосъобразно е осъществил правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 от НПК като с постановената нова въззивна присъда е признал оправданият от районния съд А. П. за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е имало обвинение в първата инстанция. На основата на приетите фактически положения, материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия. Тъй като в касационната жалба не са изложени възражения по квалификацията на деянието, а само относно доказването на авторството, не следва да излагат допълнителни съображения по този въпрос. Неоснователно се явява и възражението в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Изложените от въззивния състав съображения при индивидуализацията на наказанието са достатъчно прецизни, изчерпателни и се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Наложеното наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено в минималния предвиден в закона изпитателен срок, е съответно на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Изминалият период – малко повече от три години от извършване на деянието до настоящия момент, не би могъл да бъде определен като „продължителен” или несъразмерно дълъг, предвид критериите за приключване на делото в разумен срок, за да бъде ценен като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. В този смисъл определеното и наложено наказание е справедливо, съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия, като по този начин обезпечава в максимална степен реализирането на целите, визирани в чл.36 от НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 301/11.12.2017 г., постановена по внохд № 4503/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: