Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр.София, 07 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. №466/2014 г. Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд №332/2013г. на Кюстендилски окръжен съд /ОС/, отмяна на решение от 06.01.2014г. , с което е потвърдена постановената по отношение на Н. С. С. оправдателна присъда №40 от 28.05.2013г., по нохд №386/2012г., по описа на Районен съд /РС/-Кюстендил, и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, поради допуснати нарушения по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В подробното писмено изложение се обосновава несъблюдаване на материалния закон, дължащо се на погрешна интерпретация на правната квалификация на описаните и приети за доказани факти, значими за инкриминираното престъпно деяние по чл.234 от НК. В съдебно заседание на 22.04.2014г. депозираното искане се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Н. С., редовно уведомена, участва в инициираната от главния прокурор процедура за извънреден съдебен контрол, чрез упълномощен адвокат, който устно и в представени писмени бележки очертава колизия между визирания в чл.234 от НК престъпен състав, и нормите на чл.242 от НК и чл.233 от Закона за митниците /ЗМ/. Аргументира се и пренебрегване на чл.4, т.1 от Протокол №7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и на Решение от 14.01.2010г. на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „Цоньо Цонев срещу България”, чрез позоваване на влязло в сила наказателно постановление №192/2012г. на Митница Югозападна, с което на Н. С. е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.233 от ЗМ. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №40 от 28.05.2013г. на Кюстендилски РС, по нохд №386/2012г., Н. С. С. е призната за невиновна за това, на 06.03.2012г., в съучастие в качеството на съизвършител със С. П. С., на ГКПП-/име/, на трасе влизащи автомобили от Република Македония, да е държала акцизни стоки без бандерол, изискващ се по силата на Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/и Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/-цигари на стойност 500,50 лева, като на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, поради недоказаност на съпричастността на подсъдимата към престъплението. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на С. П. С. по чл.234, ал.1пр.2 от НК, с произтичащите санкционни последици - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с приложение на института на условното осъждане за ТРИГОДИШЕН изпитателен период и глоба в размер на 100 лева в полза на държавата. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка, инициирана по протест на прокурора по внохд №332/2013г. на ОС-Кюстендил, финализирала с решение на 06.01.2014г., с което същата е потвърдена в оправдателната част, като е прието участие на Н. С. С. в неправомерната дейност и престъпна несъставомерност по чл.234 от НК, мотивирана със съображения, че инкриминираното деяние се субсумира от административно нарушение по чл.233 от Закона за митниците /ЗМ/, изключващо правоприлагане на чл.234 от НК, явяваща се обща норма спрямо криминализираната в специалната разпоредба на чл.242 от НК квалифицирана контрабанда. Подаденото искане е допустимо за разглеждане при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, лимитиращи пределите на извънредния съдебен контрол, като ценено в контекста на предложената аргументация е и основателно. При очертаната от въззивната инстанция фактология, сочеща на съпричастност на Н. С. към инкриминираното от обвинителната власт неправомерно посегателство - държане на акцизни стоки без бандерол /цигари на стойност 500,50 лева/, на 06.03.2012г., на ГКПП-Г., на трасе влизащи автомобили от Република Македония, неправилно е приложен материалният закон. Правните изводи на Кюстендилски ОС, че пренасянето на акцизни стои без бандерол през границата на страната, при алтернативност консумира съставите на митническа контрабанда /административно нарушение по чл.233 от ЗМ/ или на квалифицирана контрабандна /престъпление по чл.242 от НК/, и изключва правоприлагането на чл.234 от НК, поради съотнасянето на последните на специална към обща разпоредба, противоречат на принципни положения в доктрината и съдебната практика. Безспорно е, че когато инкриминираното деяние засяга два различни обекта на защита, охранявани от различни правни норми, лимитиращи състави на различни престъпни посегателства и административни нарушения, е възможна идеална съвкупност от няколко престъпления, кумулативна даденост на административно нарушение и престъпление, или множество нарушения/чл.18 от ЗАНН/. Такава е конкретиката в разглеждания казус. Административнонаказателната разпоредба на чл.233 от ЗМ и особената наказателна норма на чл.242 от НК охраняват установения в страната митнически режим, а засегнат обект на посегателство при престъпленията по чл.234 от НК са обществените отношения, свързани с отрасъл от стопанството - търговията с акцизни стоки. С криминализираното престъпно деяние по чл.234 от НК държавата защитава своето право да събере определен /еднократен, косвен и специфичен/ данък - акциз, което се удостоверява чрез залепения върху стоката бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването на съответна парична сума в държавната хазна. Логическа последица от това е заключението, че престъпленията по чл.234 и чл.242 от НК не са във взаимна зависимост и могат да се осъществяват самостоятелно, включително при условията на идеална съвкупност, респективно че реализираната административна отговорност по чл.233 от ЗМ не възпрепятства ангажиране на наказателната отговорност на дееца по чл.234 от НК. Инкриминираното поведение на Н. С. в разисквания случай несъмнено сочи на несъблюдаване на нормативния регламент на чл.233 от ЗМ, предвиждащ санкциониране на пренасянето и превозването на стоки през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление при хипотезите на чл.242 от НК. Неправомерните действия, изразяващи се в упражняване на фактическа власт върху акцизни стоки без бандерол, на територията на Р България, покриват обаче и обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.234 от НК, поради невнесен дължим акциз за инкриминираните кутии цигари. _______________________________________________________________________________________________________ 1.ТР №51/1978г. на ВС на РБ; Р №334 от 05.07.2011г., по н.д.№1706/2011г. на 2 н.о. на ВКС; Р №618 от 16.12.2011г., по н.д.№2715/2011г. на 3 н.о. на ВКС; Р №274 от 04.06.2013г., по н.д.№829/2013г. на 3 н.о. на ВКС на РБ. В контекста на предложената аргументация настоящият състав не споделя съображенията в представеното от процесуалния представител на Н. С. писмено възражение за несъвместима конкуренция на престъпната съставомерност по чл.234 от НК с визираните в чл.242 от НК квалифицирана контрабанда и в чл.233 от ЗМ митническа контрабанда. Несъстоятелни са и доводите за дерогиране на чл.4, т.1 от Протокол №7 към КЗПЧОС и на Решение от 14.01.2010г. на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България”, чрез позоваване на приключило административно производство с влязло в сила наказателно постановление, с което С. е санкционирана за осъществено на същата дата и място нарушение по чл.233 от ЗМ. Действително с посочения Протокол №7 към КЗПЧОС, ратифициран със закон /ДВ, бр.87/2000г./ и представляващ част от вътрешното ни право, с предимство пред разпоредбите, които му противоречат /чл.5, ал.4 от Конституцията/, е въведен принципът на забрана на двойната репресия-„non bis in idem” за извършено деяние. Несъмнено е и обстоятелството, че в цитираното решение, ЕСПЧ е приел наличие на нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като наказателното производство срещу Ц. е имало за предмет престъпление, очертано чрез сходни факти, с тези консумиращи нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба №3 за опазване на обществения ред на територията на Габровска община, за което е бил санкциониран в административен процес с влязло в сила решение. Последният попада в обхвата на израза „наказателно производство”, употребен в чл.4 на Протокола, с автономно значение в Конвенцията Поставен е акцент, че правната квалификация на деянията и засегнатите обществени отношения не са определящи за преценката дали се касае за двукратно „осъждане” за едно и също нещо. Водеща е съвкупността от факти, за които следва да се носи отговорност. По естеството си констатираното от ЕСПЧ несъблюдаване на чл.4 от Протокол №7 към КЗПЧОС не изключва институтите на чл.18 от ЗАНН и чл.23 от НК, а повдига въпроса за съотношението между административнонаказателната и наказателната отговорност, когато осъщественото неправомерно деяние покрива признаците на административно нарушение и престъпление, който се решава по предписаните от вътрешното национално законодателство правила. Императивните норми на чл.33, ал.1 от ЗАНН, чл.33, ал.2 от ЗАНН и чл.70, б.”г” от ЗАНН са дали основание за изградено в теорията и практиката на съдилищата категорично убеждение, че при идентичност на фактическите състави, обусловили ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност на определено лице, приоритет има реализацията на наказателната отговорност, чрез която се въздейства с най-интензивна форма на държавна принуда върху дееца. 1. В коментирания смисъл и за пълнота на изложението, съдебният състав счита за необходимо да обърне внимание на обстоятелството, че приложените по настоящото дело материали не съдържат данни, обезпечаващи в изискуемата се степен на доказателствен интензитет проведено административно-наказателно производство срещу Н. С., финализирало с налагане на наказание за административно нарушение по чл.233 от ЗМ, извършено при сходни факти на описаните в прокурорския акт, с който на лицето е повдигнато обвинение по чл.234 от НК. Видно от представената пред въззивния съд официална справка от МФ-Агенция ”Митници”, на Н. С. е съставен акт №194 от 06.03.2013г. за установяване на административно нарушение по чл.233 от ЗМ и срещу същата е образувана административно-наказателна преписка, за чието движение и приключване с влязло в сила постановление, санкциониращо лицето, липсва информация. ВКС не притежава компетентност в процедура по чл.419-чл.426 от НПК да събира доказателства в подкрепа на релевирано твърдение за наличие на предпоставки за приложение на „non bis in idem”. Допуснатото несъблюдаване на материалния закон обосновава упражняване на касационните правомощия по чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, чрез възобновяване на внохд №332/2013г. на Кюстендилски ОС, отмяна на решение от 06.01.2014г., с което е потвърдена постановената спрямо Н. С. оправдателна присъда №40 от 28.05.2013г., по нохд №386/2012г. на РС - Кюстендил, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд №332/2013г. на ОС-Кюстендил. ОТМЕНЯ решение №6 от 06.01.2014г., по внохд №332/2013г. на Кюстендилски ОС, с което е потвърдена обявената по отношение на Н. С. С. оправдателна присъда №40/28.05.2013г., по нохд №386/2012г., по описа на Кюстендилски РС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2. ___________________________________________________________ 1.ТР №85/1966г. на ОСНК на ВС; ТР№51/1978г. на ОСНК на ВС; Р№200/1985г. на 2 н.о. на ВС; Р№348/1998г. на 2 н.о. на ВС; Р564/2008г. на 1 н.о. на ВКС; Р485/2010г на 3 н.о. на ВКС; Р273/2011г. на 2 н.о. на ВКС и Р594/2014г. на 1 н.о. на ВКС .