Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр. София, 17.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Галина Захарова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 924/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото се разглежда за втори път от Върховния касационен съд. Производството пред настоящата инстанция е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по протест на Ц. П. - прокурор при Окръжна прокуратура-Хасково, и жалба на адвокат Е. М., повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. К. Адв.М. ,макар да била упълномощена в досъдебната фаза от двете пострадали, внесла касационна жалба като повереник само на Г. К.. С разпореждане от 19.03.2014 г. председателят на трето наказателно отделение на ВКС върнал делото заедно указания към въззивната инстнация да изиска от адв.М. допълване на жалбата и изясняване на въпроса дали процесуалното й представителство обхваща интереса и на другия граждански ищец и частен обвинител - Г. Я.. С допълнение от 04.04.2014 г. адв.М. заявила, че нейното процесуално представителство не обхваща интереса на Г. Я. Това изявление като част от допълнителните доводи към касационната жалба , било връчено на пострадалата Я. лично на 15.04.2014 г. , против присъда № 3 от 14.01.2014 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по внохд № 151/2013 г. Гражданският ищец и частен обвинител Г. Я. не е обжалвала възизвната присъда. В протеста се сочи, че атакуваният въззивен акт, с който подсъдимата Г. В. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 343, ал.3,б.”а” от НК, е постановен в нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Изтъква се, че съществена част от доказателствата са игнорирани и превратно възприети, поради което основният извод на съда за недоказаност на авторството на деянието е опорочен. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и решаване на делото „по същество”. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста, но настоява за връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Г. К. релевира същите касационните основания с аналогични аргументи. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Хасково с присъда № 98 от 26.12.2012 г. по нохд № 291/2012 г. признал подсъдимата Г. И. В. за виновна в това, че на 17.04.2011 г. в гр. Х., в нарушение на чл.47 от ЗДвП, по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице – на Г. К. и на Г. Я., поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”а” във вр. с ал.1, б.”б”, вр. с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК я санкционирал с лишаване от свобода за срок от десет месеца с три години изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. На основание чл. 343г във вр. с чл.343, ал.1, б.”а”, във вр. с ал.1, б.”б” във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Със същата присъда Г. И. В. била осъдена да заплати 3000 лева на Г. С. К. и 7 000 лева на Г. Д. Я. - суми, представляващи обезщетения за понесените неимуществени вреди в резултат на инкриминираната дейност, ведно с дължимите лихви. В тежест на подсъдимата съдът възложил и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Окръжният съд в гр. Хасково с присъда № 217 от 11.12.2012 г. по внохд № 702/2012 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която оправдал подсъдимата по повдигнатото обвинение и отхвърлил изцяло гражданските искове на пострадалите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, сезиран с протест на прокурора и жалби от гражданските ищци и частни обвинители, отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция установила съществени нарушения на процесуалните правила и посочила необходимост от пълен, надежден и законосъобразен преглед на доказателствената съвкупност и надлежното й допълване. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция назначила комплексна съдебно-медицинска автотехническа експертиза и провела повторен разпит на част от свидетелите. С присъда № 3 от 14.01.2014 г. по внохд № 151/2013 г. Окръжният съд в гр. Хасково отново оправдал подсъдимата Г. И. В. и отхвърлил гражданските искове. Протестът и жалбата срещу така постановения съдебен акт са основателни. Вторият въззивен състав не е изпълнил изцяло указанията на касационната инстанция, свързани с проверката и анализа на събрания доказателствен материал. В мотивите на окръжния съд е отделено значително място на преразказ на свидетелските показания, но отсъстват убедителни аргументи за верифицирането на една от противоречивите версии, описани от тях. Предходният касационен състав заострил вниманието върху необходимостта да се изследва внимателно информацията, съдържаща се в доказателствените източници, свързани с очевидците, пътували в колата, причинила пътнотранспортното произшествие - подсъдимата Г. В. и свидетелите П. Д. и С. С.. Непосредствено след инцидента те заявили, че автомобилът се управлявал от Г. и повторили същото при разпити в досъдебната фаза. Около шест месеца по-късно тримата променили версията, твърдейки, че зад волана бил П. Д.. Този обрат изисквал от съдебния състав детайлен и последователен анализ, който да обоснове логичен извод в подкрепа на едната или другата хипотеза. Той обаче не може да се открие в мотивите на проверяваната присъда. Въззивният съдебен състав се е въздържал от задълбочаване на проверката на това драстично разминаване в показанията на свидетелите, ограничавайки се само с констатирането им. Той не се възползвал от възможността да сравни показанията и измененията им във времето и да потърси подкрепа / или опровержение / на изложеното в тях чрез косвените данни, съдържаща се в останалите доказателствени средства По този начин извън вниманието на съдебния състав и съответен коментар останали противоречията в показанията на свидетелите относно закупуването на дюнерите, смяната на шофьорите и излизането на пътуващите от колата след сблъсъка. В мотивите те неправилно са преценени като маловажни, като по този начин съдът сам ограничил възможността да оперира с контролни факти за достоверност на свидетелските показания. Неизяснени останали и подбудите за промяна на позицията на свидетелите Д. и С. въпреки значимостта им в контекста на кредитирането на последния, съобщен от тях вариант. Въззивният съд се позовал на обясненията на подсъдимата за емоционална връзка между нея и Д., с която съдът свързал желанието й да поеме чужда вина. Тези разсъждения обаче не дават логично обяснение защо са възприети променените показания на Д.. Още по - неубедително е доверяването на последните показания на свидетеля С. поради състояние на „еуфория”, обусловило предходния им вариант от досъдебната фаза,отхвърлен от съдебния състав. Първият разпит на С. е проведен на 26.04.2011 г. т.е. десет дни след катастрофата. По делото няма данни за намалена свидетелска годност на С. към този момент. Съобщената от него информация се съчетава твърде показателно с тази, която се съдържа в показанията на свидетеля Д. и съдът е следвало да отговори защо не я кредитира . В тази връзка от по-задълбочено изследване се нуждаят и показанията на свидетелите З. К. и Ф. Ю. от досъдебната фаза, които са залегнали в мотивите на осъдителната присъда на първата инстанция. Въззивният съд е направил изводи на базата на данните, извлечени чрез от разпита на тези свидетели пред съда, но не е анализирал съдържащата се в тях информация за последващата намеса на свидетеля С. при формиране на представите им за инцидента. Без коментар от решаващия състав е останала и впечатляващата еволюция на отношението на К. към подсъдимата, която от непознато момиче / според съобщеното в досъдебната фаза/ се превърнала в „Г.”, което споделило колко обича Д. /пред втората инстанция/. В този ред на мисли е наложително да се припомни , че решаващият съдебен състав има суверенно право да прецени достоверността на всеки елемент от доказателствената съвкупност, но при противоречия е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за крайното заключение относно кредитирането или отхвърлянето на едни или други доказателства. В проверявания съдебен акт се наблюдава отклонение от стандарта чл. 107, ал.5 от НПК за внимателна проверка на всички събрани доказателства, а това е довело до опорочаване на вътрешното убеждение на възивния съдебен състав по фактите и крайния извод за авторството на деянието. Налице е касационното основание на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предпоставящо отмяна на постановената присъда в наказателната част и обжалваната гражданска част относно иска на ищцата Г. К. Делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд , при което да се отстранят посочените по-горе нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.3,т.2 във връзка с чл.348 , ал.1 ,т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 3 от 14.01.2014 г., постановена от Окръжен съд - гр. Хасково по внохд № 151/2013 г.в наказателната част и относно гражданския иск, предявен от Г. С. Г.- К. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.