2 определение по ч.гр.д.№ 3820 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 82 София, 22.03.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3820 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Г. Г. срещу определение № 860 от 07.04.2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 362 от 2014 г., с което е потвърдено разпореждане от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 13820 от 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-14 състав за връщане на подадената срещу решението по това дело въззивна жалба поради невнасяне в определения от съда срок на пълната дължима държавна такса за въззивно обжалване. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС /определение № 580 от 13.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 441 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 397 от 29.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 176 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 347 от 24.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 308 от 2011 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., определение № 348 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 156 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 54 от 26.04.2010 г. по гр.д.№ 4683 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 868 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 2976 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 160 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 3655 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, определение № 314 от 25.04.2013 г. по ч.т.д.№ 1911 от 2012 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 25 от 10.01.2013 г. по гр.д.№ 1235 от 2012 г. на ВКС, ГК, Трето г.о./ по следните въпроси: 1. Дали държавната такса по предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен е равна на цената на иска /съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК данъчната оценка на имота- предмет на делото/ или на 1/4 от тази цена съгласно чл.71, ал.2 ГПК ? 2. Може ли въпросът за цената на иска за бъде повдигнат и пререшаван от съда след първото по делото съдебно заседание ? Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. В писмен отговор от 19.06.2014 г. пълномощникът на ответниците по частната жалба Г. Н. Арсенов и Н. Н. А.- Х. оспорват същата като неоснователна. С определение № 548 от 06.10.2014 г. настоящият състав на ВКС е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС по първия от поставените въпроси. Тъй като решението по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС вече е постановено, производството по делото следва да бъде възобновено и настоящият състав на ВКС- да се произнесе по частната жалба. По делото се обжалва определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на въззивна жалба. Поради това и съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК и чл.262, ал.3 ГПК касационното обжалване на това определение може да се допусне само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване- противоречие на приетото в обжалваното определение със задължителната практика на ВКС: т. 1Б от горепосоченото Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че за дължимата държавна такса по облигационните искове, посочени в чл.69, ал.1, т.4 ГПК, важи разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК- тоест, че държавната такса по тези искове се определя върху 1/4 от цената на иска. По съществото на жалбата: За да потвърди определението на първоистационния съд за връщане на въззивната жалба срещу решение по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, поради невнасяне на пълния размер на дължимата по тази жалба държавна такса, въззивният съд е приел за правилно, че дължимата държавна такса по тази жалба е в размер на половината от дължимата държавна такса за предявяване на иска, която от своя страна е равна на 4 % от данъчната оценка на имотите- предмет на предварителния договор, а не на 1/4 от 4 % от данъчната оценка. Тъй като в тази част обжалваното определение противоречи на горепосоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, това определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени. След отмяната на определенията делото следва да бъде върнато на първоинстационния съд за по-нататъшно администриране на въззивната жалба, след даване на нов срок на жалбоподателя за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване. Тази държавна такса, определена съобразно чл.1 и чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл.71 и чл.69, ал.1, т.4 ГПК и съобразно приетото в т.1Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК, в случая възлиза на 1 499,93 лв.: половината от дължимата за завеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД държавна такса, равна на 4% от 1/4 от данъчната оценка на имотите- предмет на предварителния договор, която съгласно представеното по делото удостоверение изх.№ 07-00-19/174 от 26.01.2009 г. е 299 985,20 лв. Неоснователно е възражението на ищеца, че дължимата държавната такса за въззивното обжалване е в размер само на 150 лв.- половината от определената от СРС с разпореждането му от 06.02.2009 г. държавна такса за завеждане на делото от 299,85 лв.: Действително, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, в исковата молба ищецът не е посочил цена на иска, а в разпореждането си от 06.02.2009 г. съдът правилно е определил цената на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД /в размер за 1/4 от данъчната оценка на имотите- предмет на предварителния договор/, но е допуснал техническа грешка при изписването на дължимата държавна такса за завеждане на делото, определена въз основа на правилно определената цена на иска: вместо 2999,85 лв. съдът е записал, че ищецът следва да внесе държавна такса в размер на 299,85 лв. Предвид на горното, наред с по-нататъшното администриране на въззивната жалба първоинстанционният съд следва да предприеме и необходимите процесуални действия за събиране на целия размер на дължимата за първоинстанционното разглеждане на делото такса. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 3820 от 2014 г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 860 от 07.04.2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 362 от 2014 г. ОТМЕНЯ определение № 860 от 07.04.2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав по ч.гр.д.№ 362 от 2014 г. и потвърденото с него разпореждане от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 13820 от 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-14 състав за връщане на подадената срещу решението по това дело въззивна жалба. ВРЪЩА делото на същия състав на Софийския градски съд за продължаване администрирането на въззивната жалба. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.