Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. София, 02 октомври 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Гебрев, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 410/2020 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия Г. И. Г., подадена чрез упълномощения му защитник адв.М. Б. П. срещу присъда №42/24.02.2020г., постановена от СГС, НО, 13 състав, по в.н.о.х.д. №532/2020г., с която е отменена първоинстанционната присъда от 20.05.2019г. по н.о.х.д. №8104/2018г. на СРС, НО, 115 състав, в частта, в която подсъдимия Г. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК и е бил оправдан за престъплението по чл.206, ал.1 от НК и вместо това е постановена нова, с която подсъдимия Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.С жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК.В обобщен вид, оплакванията се свеждат до това, че поведението на подсъдимия е било правомерно и не е осъществен състав на престъплението „обсебване“ от обективна и субективна страна, както по основния, така и по по-леко наказуемия състав.В тази връзка са развити съображения, според които св.А. доброволно е предоставил инкриминираната вещ на подсъдимия, за да обезпечи последния вноската си по паричен кредит, с която сума не е разполагал. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.Алтернативно се претендира приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, така както е процедирал първоинстанционния съд.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Г., адв.П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправените искания.
Подсъдимият, редовно призован на съдебно заседание пред касационния съд не се явява.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че постановената от СГС присъда е законосъобразна и правилна и пледира същата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С атакуваната пред ВКС присъда №42 от 24.02.2020г., Софийски градски съд по протест на прокурор от СРП, чрез който е инициирано въззивното производство, е отменил първоинстанционната присъда от 20.05.2019г., постановена по н.о.х.д. № 8104/20178. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която подсъдимия Г. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК и е бил оправдан за престъплението по чл.206, ал.1 от НК и вместо това е постановил нова, с която подсъдимия Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложил за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.Потвърдил присъдата в останалата и част.
С първоинстанционната присъда подс. Г. И. Г. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК, за това, че на 20.09.2017г. в [населено място], в [жк], бл./№/ противозаконно присвоил чужда движима вещ, собственост на С. А. У. А. – 1 бр. компютърна конфигурация на стойност 994лв., която владеел – същата му била предоставена за временно ползване от С. А. като продал конфигурацията в магазин за компютърна техника и случаят е маловажен, като на основание посочения текст и чл.54 от НК му е наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване пред пробационен служител два пъти седмично;
2.Задължителни срещи с пробационен служител;
3.Включване в програма за обществено въздействие- „Овладяване на социални умения и активно поведение на трудовия пазар“.
Със същата присъда подсъдимият Г. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът се произнесъл по разноските по делото, като ги е възложил в тежест на подсъдимия.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна.
Следва да се посочи, че макар в иницииращия касационното производство документ да са посочени трите касационни основания на чл.348, ал.1, т.1-т.3 от НПК, словно се третират въпроси, свързани единствено със събирането на доказателствен материал от решаващите по фактите съдилища и с тяхната доказателствена оценка.В тази връзка, очевидно се набляга на непълноценен и превратен анализ, което се третира от настоящия касационен състав като съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК.В проекция – по съдържанието на възраженията, може да се извлече аргумент за нарушаване и на материалния закон, като това оплакване е развито в две насоки:на първо място, чрез осъждането на подсъдимия по вмененото му обвинение, включително и по приетата от първостепенния съд квалификация, и на второ- чрез отказа на въззивния съд да сподели застъпената от първия съд теза, за това, че стореното от подсъдимия има характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК.
І. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което следва да бъде разгледано преимуществено, тъй като това предопределя необходимостта от проверка за наличието на останалите касационни основания.
По повод на това оплакване, следва да се отбележи, че в основната част на жалбата се изразява несъгласие с логическите разсъждения на съдилищата, като им се противопоставя собствения на касатора прочит на установените факти и тяхната оценка, т.е. претенцията е за необоснованост. ВКС последователно и многократно в своите актове е посочвал, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание съгласно разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК. Поради това, доводите в жалбата, че фактическите положения в съдебния акт не се подкрепят от събраните по делото доказателства, не съставляват процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Ето защо, оплакването на жалбоподателя, ще бъде разгледано в контекста на това, дали от страна на решаващия съд е допуснато нарушение на правно логическия процес на формиране на вътрешното убеждение, т.е. дали е налице касационното основание, визирано в чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Този състав на ВКС намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения, намерили израз в несъобразяване с разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК.Следва да се подчертае, че претенцията за наличие на основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК не е обоснована с конкретни доводи. Изразено е общо недоволство от аналитичната дейност на инстанционните съдилища, като е въведен собствен на касатора прочит на доказателствената съвкупност. Независимо от липсата на конкретика, внимателния прочит на мотивите към въззивната присъда не разкрива дефицит в доказателствената дейност на съда. Мотивите към въззивната присъда позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. В пълнота са били обсъдени гласните доказателствени средства, като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други. На обсъждане са били подложени и събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на тази си дейност, въззивният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което не е нарушил разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. В заключение, произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата за този съд проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата му за проверка на фактическата и юридическата й обоснованост.
ІІ.Не е налице и касационното основание, визирано в чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Развитата от касатора в подкрепа на това оплакване теза , че подсъдимия се е разпоредил правомерно с инкриминираната вещ, която е била в негова фактическа власт, като е сторил това със знанието и съгласието на св.А., няма как да бъде споделена.
По отношение на фактологията на деянието на подсъдимия, въз основа на безпротиворечивата доказателствена маса и двете предходни инстанции са извели еднозначни констатации, а именно:
Подсъдимият Г. имал затруднения с плащането на вноската по паричен кредит. По този повод поискал от св.А. паричен заем, който последният не успял да му предостави, но му предложил собствения си монитор, който да заложи, като по този начин подсъдимия погаси задължението си.След като Г. проверявайки в заложни къщи, разбрал, че последните не проявяват интерес към монитора, поискал от св.А. собствената на последния компютърна конфигурация за временно ползване.След като я получил в своя фактическа власт, подсъдимия Г. се разпоредил с нея, като я продал на св.И..Подсъдимият уведомил св.А. за продажбата; св.А. се опитал да я откупи обратно от свидетеля И., но не успял, тъй като компютърната конфигурация била продадена на части.
Върховният касационен съд споделя изцяло становището на инстанционните съдилища, че подсъдимият е осъществил признаците на престъплението по чл. 206 от НК.
Според утвърденото в съдебната теория и практика разбиране, престъплението обсебване е налице, когато лице получи на някакво правно (определено конкретно - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) основание чуждо имущество (вкл.парични средства) да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое.Известно е, че интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на конкретно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. В разглеждания случай,наличната доказателствена съвкупност установява еднозначно и безпротиворечиво, че подсъдимият Г. е продал чужда движими вещ /компютърна конфигурация/, без съгласието на собственика –св.А., като е получил продажната цена за себе си. Юридическото разпореждане на подсъдимия Г. с чужда вещ, намираща се в негова фактическа власт, като със своя, сочи на реализиран от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.206 от НК, с което закона е приложен правилно.
Не е налице нарушение на закона, аргументирано с отказа на въззивния съд да сподели застъпената от първостепенния съд теза, според която деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК.
Въззивната инстанция е мотивирала убедително позицията си за приложимия материален закон в конкретния случай. Вярно е посочила, че при преценката за наличието на „маловажен случай“ не е от решително значение единствено и само стойността на предмета на престъпление /каквато позиция е застъпил първостепенния съд/, а трябва да бъдат отчитани и обстоятелствата, свързани с начина на извършване на престъплението, обществената опасност на деянието и настъпилите вредни последици, тази на дееца, както и всички други обстоятелства по делото.Изложените на л.27 от мотивите към въззивната присъда съображения са съобразени с посочените обстоятелства и с доказателствата по делото, като същите са подробни и изчерпателни, без да е необходимо допълването им от касационната инстанция.Затова настоящият касационен състав намери, че жалбата е неоснователна и в частта, в която е отправена претенция за преквалифициране на стореното от подсъдимия по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК.
На последно място, не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Това оплакване също е лишено от конкретика. Аргументирано е единствено с неправилното осъждане на подсъдимия, който е следвало да бъде оправдан, а при несподеляне на тази теза, се претендира налагане на по-леко наказание.Оплакването е неоснователно. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Последващото му намаляване при положение, че е определено под законоустановения минимум при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, би било проява на неоправдана снизходителност, несъответна на целите по чл. 36 от НК.
По изложените съображения, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 42/24.02.2020г. на Софийски градски съд,НО, 13 състав, постановена по в.н.о.х.д. № 532/2020 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |