Р Е Ш Е Н И Е № 498 гр.София, 17.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1658/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия М. Н. П. и защитника му срещу решение № 233/04.07.2012 год. по въззивно нохд № 297/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, пети състав, в които се поддържа, че е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновават алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения за липса на нарушения от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 20-ти състав с присъда № 395/2011 год. по нохд № 4978/2011 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 31.03.2011 год. в гр.С. в съучастие като извършител с неустановено по делото лице и при условията на опасен рецидив отнел от владението на свидетеля К.Б. движимо имущество на обща стойност 280 лева с намерение противозаконно да го присвои като употребил за това сила. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.54 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил подсъдимия да заплати направените разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 297/2012 год. изменил присъдата в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода като го намалил на 6 години и потвърдил в останалата част. Осъдил подсъдимия да заплати направените във въззивното производство разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия, в която се оспорва авторството на деянието, а присъдата се определя като незаконосъобразна и неправилна по съображения, че не са събрани доказателства. Въззивият съд е приел наличието на основанията по чл.327, ал.2 и ал.3 НПК и е провел съдебно следствие. Разпитал е свидетелите Т. и Д. и е приел заключението на вещо лице съдебен медик за физическото здраве на подсъдимия, приети са писмени доказателствени средства. В решението е изложил установената фактическа обстановка, за която е приел, че съответства на тази в обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Отразил е констатациите за допуснато несъществено нарушение с приемането на повече от посочените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Всички новосъбрани материали и тези, които са взети предвид от първоинстанционния съд подробно е обсъдил, съпоставил, анализирал и оценил. Обосновал е извода, че са събрани достатъчно и възможните доказателства за установяване на относимите обстоятелства. Освен че е направил самостоятелно изложение на приетата фактическа обстановка и е отразил констатираното несъществено нарушение на процесуалните правила с включване и на фактически обстоятелства извън посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт, въззивният съд е изпълнил изцяло процесуалното си задължение да отговори на доводите и възраженията, поддържани в жалбата и да извърши цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Съпоставил, анализирал и оценил целия събран доказателствен материал. Изложил подробни съображения за отказа си да приеме за доказано алибито на подсъдимия, че на инкриминираната дата се е намирал в друг град като се е обосновал с показанията на свидетелите Д. и Т., с писмените доказателствени средства, съдържащи данни, различни от поддържаните в посочения смисъл. Съдът не само е заявил съгласие с оценката на показанията на свидетелите Б., Т. и М., но е направил и самостоятелен подробен и задълбочен анализ на дадените от всеки поотделно. След съпоставянето им е обосновал оценката си за тяхната достоверност изцяло или частично, както и относно кои обстоятелства, по начина предписан в чл.305, ал.3 НПК. Не е вярно твърдението в жалбата, че е основал изводите си за вината на подсъдимия въз основа на показанията на заинтересовани свидетели, за каквито са посочени дадените от тези свидетели. Решението да бъде признат само подсъдимия за виновен е предопределено от данните, които всеки един от тримата свидетели съобщава, от тяхната последователност и достоверност, както и от изводите за наличието на психическа годност да свидетелстват, независимо от констатациите за наркоманна зависимост на Т. и М. и състояние на алкохолно повлияване за Б., обосновавайки своя извод със заключенията на приетите и неоспорени съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. Липсата на доказателства за съучастие на двамата свидетели не означава, че показанията им за присъствие на мястото на инцидента, за конкретното поведение на подсъдимия и пострадалия са недостоверни и следва да бъдат оценени като заинтересовани. Доколкото има прояви на заинтересованост тя се съдържа в показанията им, дадени в съдебното заседание пред първоинстанционния съд в опит да подкрепят подсъдимия във възприетата от него позиция на защита. Затова оценката е направена не само на тези, но и на показанията, правилно приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК, дадени на досъдебното производство. Няма противоречие в показанията на свидетеля Б.. От подробния анализ на съдържанието им, съпоставено с показанията на другите свидетели и заключението за неговата психическа годност да дава показания, съдът е направил верен извод, че установяването на относимите обстоятелства относно авторството, конкретните прояви на физическо въздействие и механизма на отнемане на вещите е резултат от проява на добросъвестност, последователност и логичност. Изводът, че показанията на свидетеля Б. са годно доказателствено средство не се опровергава от липсата на извършено по време на досъдебното производство процесуално действие „разпознаване” след като са налице достатъчно други доказателствени средства, оценени с оглед действителния им смисъл, които не ги оборват, а ги подкрепят по несъмнен начин. Няма нарушение при оценката на обясненията на подсъдимия. Съдът е проверил всички негови възражения за невиновност, като подробно е анализирал и съпоставил всички доказателствени източници за твърденията му, че по време на извършване на деянието е извън гр.С., че обвинението е последица от едностранно прекъсване на интимна връзка. Изложил е подробни съображения в подкрепа на извода, че са хаотични, изолирани, противоречащи с останалия доказателствен материал и дадени в смисъл, съответстващ на позицията му на защита. Неоснователно се поддържа, че въззивния съд е постановил решението си при касационното основание по чл.348, ал.5 НПК. Изменението в частта относно наказанието е мотивирано подробно с установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Демонстрираната упоритост на подсъдимия да извършва престъпления и да не се съобразява с изискванията на закона и правилата на обществото, високата степен на обществена опасност и динамиката на този вид престъпление, неговата тежест, резултата и подбудите за извършването са обстоятелства, които са мотивирали съда да определи като висока степента на обществена опасност както на деянието, така и на личността. Правилно наред с обстоятелства като социално положение, ниска степен на образование, липса на имущество и възможности да има постоянен доход съдът е обсъдил и тежкото здравословно състояние на подсъдимия, поради което е направил законосъобразен извод, че определено при предпоставките по чл.54 НК наказанието по размер следва да се намали на 6 години - при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Правилни са изводите, че обстоятелство млада възраст, посочено от първоинстанционния съд, в конкретния случай не може да има значение на индивидуализиращо. Няма други от установените по делото обстоятелства, които да не са оценени или това да е направено по начин, различен от предвидения в чл.107, ал.3 НПК, което да е основание за определяне на наказанието като явно несправедливо. В определения от въззивния съд размер – 6 години, е съответно на извършеното и на целите на специалната и генерална превенция. Доводите за необоснованост на въззивното решение не следва да бъдат обсъждани. Касационният съд не може да извършва проверка на приетите от инстанциите по същество фактически положения, тъй като е извън правомощията му, изрично очертани в чл.348, ал.1 НПК, и няма нарушаване на процесуалните правила, от значение за определяне правилността на вътрешното убеждение на съда. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293/04.07.2012 год. по въззивно нохд № 297/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, пети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/