Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 468                                    гр. София, 16 ноември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 486 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите В. П. П. и М. К. М., депозирана чрез защитата им, срещу нова въззивна присъда на Видинския окръжен съд от 21.05.09 г, по ВНОХД № 71/09, с която е отменена присъда № 30 от 4.02.2009 г, по НОХД № 66/08 по описа на Белоградчишкия районен съд, в частта, с която подсъдимите В. П. П. и М. К. М. са признати за невинни и са оправдани, и вместо това, посочените подсъдими са признати за виновни в това, че на 7.12.2006 г в с. Д. поле, Б. , след като се сговорили предварително, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, извършили кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на „Ч” АД, София, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, са осъдени, всеки един от тях, на една година „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години, както и да заплатят на пострадалото дружество, при условията на солидарност, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3 356, 85 лв, заедно със законните последици, постановено е разпореждане с веществените доказателства и е приложен чл. 53, ал. 1, б. „а” Н, като е отнет в полза на държавата лекият автомобил „Ф”, послужил за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия В. П. П., а първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимият С е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б. , при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Дафин М. А. , В. П. П. и М. К. М., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на „Ч” АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, - подсъдимият Д е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б. , при условията на повторност, след предварителен сговор със С. Н. С. , В. П. П. и М. К. М., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на „Ч” АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК, - подсъдимият В. П. П. е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б. , след предварителен сговор със С. Н. С. , Дафин М. А. и М. К. М., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на „Ч” АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, - подсъдимият М. К. М. е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б. , след предварителен сговор със С. Н. С. , Дафин М. А. и В. П. П., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на „Ч” АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда е отхвърлен гражданският иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от „Ч” АД, София, солидарно срещу подсъдимите, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3 356, 85 лв, заедно със законната лихва. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорват се доказателствените изводи на въззивния съд, касаещи авторството на деянието в лицето на жалбоподателите. Възразява се срещу интерпретацията на показанията, депозирани от св. Д, св. К, св. С, св. Т, както и се оспорва възможността да се ползват обясненията на обвиняемия П. от досъдебното производство, дадени пред съдия, с мотива, че, от една с. , касаят друго обвинение, а, от друга, са негодни поради упражнено спрямо обвиняемия полицейско насилие. Твърди се, че произволно е определен предметът на престъплението, без да се вземе предвид, че количеството на намерения проводник е значително по-малко от инкриминираното. Оспорва се доказателствената основа на квалификацията „предварителен сговор”, както и се възразява срещу извода, че отнетото имущество е натоварено в два автомобила, при положение, че след деянието е намерено само в един. Сочи се, че извършеното от жалбоподателите представлява административно нарушение, изразяващо се в неподчинение на полицейско разпореждане, който извод следва от показанията на св. К св. Славчев. Твърди се, че правото на защита на жалбоподателите е нарушено в първоинстанционното производство с лишаването им от правото да дадат обяснения по обвинението. Изтъква се, че не е изяснен въпросът с причинената от служители на полицията телесна повреда на обвиняемия П. Сочи се, че незаконосъобразно е отнет в полза на държавата автомобилът „Ф”, в който не е намерено инкриминирано имущество, а автомобилът „Х”, в който е открито такова, е върнат на собственика. Оспорва се законосъобразността на произнасянето по гражданската отговорност, като се изтъква, че присъждането на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде до размера на намереното количество проводник. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменена въззивната присъда, в осъдителната й част, и, съгласно формулировката в жалбата, да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция, или да бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, или, да бъде върнато на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Гражданският ищец участва в касационното производство с писмено становище, с което пледира обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Основните доводи в жалбата се отнасят до твърдението, че е налице несъответствие между доказателствените изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, тоест, релевира се необоснованост на акта, която не е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Поради това, обжалваният акт не може да бъде проверен от настоящата инстанция само на това основание. Отделен е въпросът дали при оценката на събраните доказателства и доказателствени средства е допуснато нарушение на процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формираното вътрешно съдийско убеждение по релевантните факти. В случай, че такова нарушение е налице, то попада в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доколкото в настоящата жалба са изложени доводи, касаещи анализа на доказателствените източници, това предполага касационната проверка да изследва дали е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. ВКС намери, че такова липсва. Въззивната инстанция е подложила на задълбочена преценка събраните доказателства, а изводите й по релевантните факти почиват на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност. Законосъобразно са ползвани приобщените, по съответния ред, обяснения на обвиняемия П. , дадени от него на досъдебното производство пред съдия. Касае се за обяснения по същото фактическо обвинение / по същия кръг от релевантни факти /, поради което няма пречка такива обяснения да бъдат ползвани независимо от различието относно юридическата с. на обвинението / правната квалификация на деянието /, което първоначално е по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. По довода, че тези обяснения са дадени под принуда и затова не следва да се ползват следва да се посочи следното: Обяснения, изтръгнати с насилие, нямат доказателствена стойност и като процесуално негодни не могат да се ползват при формиране на изводите по релевантните факти. В случая обаче такова обстоятелство не е установено. Оспорените впоследствие обяснения на обвиняемия П. са дадени пред съдия, а този правен институт представлява законова гаранция срещу недопускане на принуда спрямо волята на разпитваното лице. По делото е приложена епикриза, съдържаща данни за нанесен побой, но от този документ може да бъде направен извод само относно този факт / нанесения побой /, но не и да се приеме за установено, че се касае за действия на полицейско насилие. Правилно Видинският окръжен съд не е кредитирал твърдението, че обясненията на П. от досъдебното производство, дадени пред съдия, са опорочени, поради което не е имало основание да се изследва какви неправомерни полицейски действия са извършени спрямо лицето. В същото време, приобщените обяснения от досъдебното производство не са единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинителната теза, а и осъдителна присъда не може да почива само на самопризнания, респективно на „оговор”. Правилно въззивният съд е констатирал, че приобщените обяснения на П. кореспондират с други доказателствените източници, при което се формира логическа верига от факти, установяващи извършеното престъпление и неговите автори. Вярно са интерпретирани показанията на св. К св. Славчев, възприели жалбоподателите като водачи на процесните автомобили. Тези показания имат своето място в контекста на цялата доказателствена съвкупност, така че не биха могли да се тълкуват изолирано, каквото е становището на защитата, и да обуславят липса на престъпление / извършване на административно нарушение /. Верен е изводът, че предмет на престъплението е цялото количество отнет проводник, изяснено чрез данните от протокола за оглед и показанията на св. В, а не това, намерено впоследствие в автомобила „Х”. Изводите относно предварителната организация за извършване на престъплението, имащи значение за квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, не са произволни, а почиват на гласни доказателства, изведени от обясненията на обвиняемия П. , обсъдени, наред с другите доказателствени източници. Жалбоподателят П. е заявил, че е управлявал „Х”, в която е намерена част от предмета на престъплението, но и по същия автомобил са открити негови дактилоскопни следи. Обясненията му кореспондират и с изводите на Трасологичната експертиза, изследвала принадлежността на намерени на местопроизшествието части от автомобил, установила, че същите са оставени от „Ф”, какъвто е управлявал подсъдимият М. Обстоятелствата, при които П. е оставил автомобила „Х”, търсейки помощ от св. Т, кореспондират с фактите, изяснени от нея.становено е чрез гласни доказателства, че отнетият проводник е бил натоварен в два автомобила, а обстоятелството, че впоследствие част от имуществото е намерено в единия автомобил, не променя факта, че предметът на престъплението е бил натоварен в два автомобила. Неоснователно се твърди, че жалбоподателите са били лишени от правото да дадат обяснения пред първата инстанция. Подсъдимият П. е давал такива, а Белоградчишкият районен съд незаконосъобразно е отказал да прочете обясненията му от досъдебната фаза пред съдия, което нарушение е отстранено от въззивната инстанция чрез надлежното им приобщаване. Подсъдимият М. е поканен от първоинстанционния съд да даде обяснения след даване ход на съдебното следствие и тогава е заявил, че на този етап няма да дава такива, но до приключване на съдебното следствие, включително и това във въззивната инстанция, не е изявил желание да се ползва от това си право. По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсва основание за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, респективно, няма основание за връщане на делото на първата инстанция, каквото искане е направено от защитата. Недопустимо е да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като с такова правомощие настоящата инстанция не разполага. ВКС намери, че липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите за установени релевантни факти съдържат признаците на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, каквато е и възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Законосъобразно е произнасянето по чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, тъй като е установено кумулативното наличие на двете предпоставки, а именно: с този автомобил е извършено престъплението и вещта принадлежи на подсъдимия П. Изяснено е, че автомобилът „Х”, с който също е извършено престъплението, не принадлежи на нито един от осъдените подсъдими. Ето защо, правилно този автомобил не е отнет в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б.”а” НК, независимо че именно там е намерена част от предмета на престъплението. ВКС не констатира да е налице нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на въззивния акт. Законосъобразно с уважаването на гражданския иск е присъдено обезщетение за целия размер на причинената вреда. Съгласно чл. 45 ЗЗД, на увреденото лице се дължи обезвреда за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, а не само за част от тях. Затова, неоснователно се твърди, че гражданската отговорност следва да бъде сведена само до стойността на намерения проводник, а не до размера на отнетия такъв. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Видинския окръжен съд от 21.05.2009 г, по ВНОХД № 71/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: