Р Е Ш Е Н И Е № 555 С о ф и я, 28 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 н о е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2391/2011 година. Производството пред касационната инстанция е по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци Руксана Ф. М., П. Б. М. и М. А. П. адв.Г.Гергов от АК-В. против решение № 192 от 07.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 4/2011 г. на Софийския апелативен съд, което се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК в подкрепа на искането за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение и уважаване на гражданските искове. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват в производството пред касационната инстанция и не изпращат повереник. Подсъдимият Р. В. Р. от [населено място], област Видин, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 39 от 26.10.2010 г., постановена по НОХД № 261/2010 г. на окръжен съд-Видин подсъдимият Р. В. Р. от [населено място], област Видин е признат за невинен в това на 12.09.2009 г. по път ІІІ-122 между селата Капитановци и Неговановци, област Видин, при управляване на МПС – лек автомобил “Форд ескорт” с рег.№ ВН-56-23-ВВ, в пияно състояние, да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на Б. П. Б. от [населено място], област Видин и две средни телесни повреди на М. А. П. от същото село и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.1-во, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК. С присъдата са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените срещу подсъдимия граждански искове от пострадалите Руксана Ф. М., П. Б. М. и М. А. П. за присъждане на претендирани от тях обезщетения за причинени им неимуществени вреди от деянието. Присъдата е била протестирана от представителя на Видинската окръжна прокуратура като необоснована и постановена в нарушение на материалния закон и с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна съобразно предявеното обвинение присъда, със съответните законови последици. Този протест не е бил поддържан от прокурора от Софийската апелативна прокуратура, който е изразил съгласие с оправдателната присъда на първата инстанция, обосновавайки се и с изводите на новоназначената и приета във въззивното съдебно следствие комплексна медико-автотехническа експертиза. Тя е била обжалвана и от повереника на частното обвинение с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й - неправилното приложение на материалния закон, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда, както и уважаване на предявените от ищците граждански искове. С въззивното решение на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 4/2011 г. обжалваната присъда е потвърдена изцяло. Касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци повтаря оплакванията им за неправилното приложение на материалния закон, като се поддържа претенцията за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение и уважаване на гражданските искове. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лица, имащи право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такава за процесуално допустима, но по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Доводите на повереника на частните обвинители и граждански ищци основно третират неправилните, според него, правни изводи на съда за невиновност на подс.Р., които не отчитали допуснатото от него нарушение на правилото за движение със съобразена със зоната на видимост на късите светлини на автомобила скорост и пияното му състояние, повлияло му да извърши адекватната на създалата се пътна обстановка маневра. В същото време, при неоспорената възприета и от въззивната инстанция фактическа обстановка се заобикалят изводите на новоназначената във въззивното следствие и приета КМАТЕ за техническото състояние на управлявания от пострадалия Б. мотоциклет, начина му на управление, местоположението му в лентата за движение на лекия автомобил, възможността на подс.Р. да види неправилно движещия се в лентата му мотоциклет и да предотврати настъпването на ПТП. Категоричен е изводът на експертите от тази тройна КМАТЕ, че и при движение със съобразена със зоната на видимост на късите светлини (70 км в час) скорост водачът Р. не би имал техническата възможност да избегне удара в мотоциклета, който се е движил на 1 метър от осевата линия в неговата лента за движение. Дори и от показанията на св.П., на които повереникът на жалбоподателите се позовава, е ясно, че времето на сближаване на двете МПС е било толкова малко, че едва е стигнало за разпознаване на насрещното МПС като мотоциклет и за опит да се предприеме спасителна маневра чрез завиване наляво, в началото на която настъпил и неизбежният удар в дясната предна част на лекия автомобил и фаталното увреждане на Б.Б.. От друга страна, константна е практиката на съдилищата, че пияното състояние, като по-тежко квалифициращо деянието обстоятелство следва да се отчита тогава, когато за причиняването на съставомерно ПТП водачът на МПС е допуснал, в пряка причинна връзка, нарушение на правило за движението било във връзка със скоростта на движение, било заради неправилно извършена маневра или друго, според изискванията на ЗДвП и ППЗДвП, т.е. нарушението на забраната да се управлява ППС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество не е самостоятелно и за него не е необходимо да се търси причинната връзка с настъпилото ПТП. В случая, обвинението срещу подс.Р. е формирано от прокурора заради нарушението на чл.20, ал.2, пр.1-во от ЗДвП, с което е запълнена бланкетната норма на чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.1-во, б.”б”, пр.1-во, вр.чл.342, ал.1 от НК – движение с несъобразена с осветеността на късите светлини на лекия автомобил скорост, заради което късно е видял създадената от мотоциклетиста Б. опасност за движението и не е отреагирал правилно за избягване на ПТП. Това обвинение правилно е прието от съда за компрометирано заради категоричното заключение на тримата експерти от КМАТЕ, че и да се е движил с изчислената като съобразена скорост от 70 в час при тази пътна обстановка, то подс.Р. не би могъл да предотврати сблъсъка с неправилно движещия се в лентата му за движение и без фар мотоциклет. Не може да се предявяват към него по-големи изисквания от тези, които му възлагат съответните правила на ЗДвП и ППЗДвП и той не е могъл, нито е бил длъжен да предполага срещата с така движещият се срещу него мотоциклет, включително да се движи с много по-ниска скорост и крайно вдясно в пътната си лента, за да може пияният и неправоспособен мотоциклетист евентуално да се размине с лекия автомобил. При това положение деянието на подс.Р. се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК, до какъвто верен за приложимото право извод е достигнал и въззивният съд. Още по-малко може да се възприеме декларативно наведеният в жалбата довод (така и останал недоразвит в допълнение към жалбата) за умисъл у подсъдимия при осъществяване на деянието, в което прокурорът е съзрял престъпление по транспорта. Може би повереникът на жалбоподателите е имал предвид такъв заради употребата на алкохол и от него, но това няма значение за наказателната му отговорност, щом като липсват нарушения на правилата за движение, станали причина за ПТП и за причинения “престъпен” резултат. Именно поради това следва да се отхвърлят възраженията му, че въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, накърнило правото им да постигнат осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение и не може да бъде удовлетворено искането им за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, и то на първата инстанция, “с указания за осъдителна присъда” спрямо подсъдимия. Липсата на вина в действията на подсъдимия лишава от основание за уважаване предявените срещу него граждански искове и законосъобразно въззивният съд е потвърдил отхвърлянето им от окръжния съд. В тази насока не се развиват каквито и да е други доводи за неправилност на атакуваното решение, поради което и в тази му част то следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 07.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 4/2011 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :