Р Е Ш Е Н И Е № 60239 гр.София, 02.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ани Давидова и прокурор Дечева, като изслуша докладвано от съдия Ерик Василев гр.д.№ 520/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна касационна жалба на Р. К. С. срещу решение № 12344/18.11.2020 г. по в.гр.д.№ 5830/2019 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение № 6248/26.08.2019 г. по гр.д.№ 12723/2017 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск на Р. К. С. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществени вреди в размер на общо 20 000 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 05.10.2014 г., като се отхвърля до пълния предявен размер от 100 000 лева. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Отговор на правния въпрос обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да бъде посочено конкретно значението им по отношение на размера на обезщетението на неимуществените вреди. Дадените указания от пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и според която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно нормата на чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства по делото – колко и какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, както и дали производството е приключило в разумен срок. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия, създадените му в резултат на наказателното преследване неудобства в личен, семеен и професионален план, дали са били наложени допълнителни ограничения и мерки на принуда, разгласявани ли са пред неограничен кръг лица, както и обществено-икономическите условия в страната. С разясненията в ППВС № 4/23.12.1968 г. се посочва също, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Само ако единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия, държавата се освобождава от отговорност или се намалява в случаите, при които се установи съпричиняване на вредоносния резултат - ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК. За да уважи предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че по пр.пр.№ 6716/2008 г. на СГП е било образувано досъдебно производство, в което ищцата е привлечена като обвиняем на 26.05.2009 г. по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.2, чл.20, ал.2 НК за това, че като длъжностно лице в съучастие с осем други лица е осъществила три отделни престъпления за безстопанственост. Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано нохд № 2625/2010 г. в Софийски градски съд, но прекратено на 10.11.2011 г. и върнато за отстраняването на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. При повторно прекратяване на делото от съда на 01.03.2012 г. /по нохд № 5797/2011г./, досъдебното производство по отношение на Р. К. С. е прекратено с влязло в сила на 07.12.2012 г. постановление на СГП. Според мотивите на въззивния съд, по отношение на ищцата са проведени три отделни наказателни производства, във връзка с професионалната й дейност, което обосновава по-висока степен на увреждане. С оглед на продължилото повече три години и шест месеца наказателно преследване, преживения стрес и влошено здравословно състояние на пострадалата, въззивният съд приема, че справедливо обезщетение на неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева. С оглед дадения отговор на въпроса и доводите в касационната жалба, при проверка правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато обвинение от прокуратурата, но наказателното производство е приключило без осъдителна присъда. Правилно са били възприети релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението и степента на неоправданата наказателна репресия, но при определяне на дължимото обезщетение, въззивният съд неправилно е преценил доколко негативните изживявания на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с процесуалните действия на прокуратурата, въз основа на което следва да се приложи критерия по чл.52 ЗЗД. От данните по делото е видно, че ищцата е упражнявала адвокатска професия и други дейности във Висшия адвокатски съвет и Централната избирателна комисия, свързани с висок професионализъм и обществено доверие, поради което е безспорно, че повдигането на обвинение за три тежки умишлени престъпления са я злепоставили пред нейните близки, колеги и клиенти. Привличането на Р. К. С. като обвиняем за безстопанственост е в областта на нейната професионална реализация и е логично да се отразява по-неблагоприятно за пострадалата, доколкото чрез обвинението се засягат широк кръг социални отношения при упражняване на дейностите. Наказателното преследване безспорно злепоставя ищцата пред неограничен кръг лица, което има пряко значение за определяне на размера на обезщетението, но само когато е налице причинна връзка с повдигането на обвинението и настъпилите вреди. В случая, обвинението е срещу ищцата и десет други лица е било внесено в съдебна фаза преди по-малко от година от привличането й като обвиняем на 26.05.2009 г., но производството по делото е отлагано по искане на защитата, преди смяна на докладчика, когато на два пъти и връщано за отстраняване на съществени процесуални нарушения на 10.11.2011 г. и 01.03.2012 г. и прекратено срещу ищцата с постановление на СГП, в сила от 07.12.2012 г. От събраните писмени и гласни доказателства е видно, че ищцата е имала хематологични заболявания през 2012 г., които според свидетелските показания са се обострили, но липсват доказателства, наказателното преследване да е първопричина на заболяванията, както се посочва в исковата молба, т.е. налага се извод, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, които не се отличават със значително по-висок интензитет от обичайните за подобни случаи. Ищцата не е лишена от правото да упражнява професионалните си задължения на адвокат, както и да заема обществени постове, а по отношение на нея е била взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“. В този смисъл, доводите на прокуратурата за нарушение на материалния закон при определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са частично основателни. След като се установи в настоящото производство, че повдигането и поддържането на незаконно обвинение засяга личния и професионален авторитет на ищцата, на нея се дължи обезщетение за всички вреди в причинно-следствена връзка от наказателната репресия по това обвинение. В случая, правилно е била отчетена тежестта на обвинението, но не е било взето предвид, че делото е било отлагано в съдебната му фаза по искане на защитата и смяната на съдебния състав, преди окончателното му прекратяване и приключване на наказателното производство с постановление на СГП от 31.10.2012 г., в сила от 07.12.2012 г. При определяне на обезщетението е от значение, че срещу ищцата са водени три отделни производства за извършени стопански престъпления, от които са причинени щети в особено големи размери и представляващи особено тежък случай, но липсват данни по отношение на нея да е присъдено обезщетение по някое от тях. Образуваното наказателно производство, от друга страна, с оглед фактическата му и правна сложност, не е приключило в неразумен срок, а повдигнатите обвинения на ищцата не са рефлектирали необратимо върху нейната професионална кариера. При определяне на конкретния размер на обезщетение, настоящият състав взема предвид както външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалата и негативните последици върху начина й на живот, така и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната. При съвкупната преценка на релевантните за спора обстоятелства, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 15 000 лева, което се дължи със законната лихва от 05.10.2014 г. до изплащането му. Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба на прокуратурата следва да бъде уважена частично, а доводите в насрещната касационна жалба да се отхвърлят като несъстоятелни, като се присъдят разноски съответно на уважената част на иска. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 12344/18.11.2020 г. по гр.д.№ 5830/2019 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение № 6248/26.08.2019 г. по гр.д.№ 12723/2017 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск на Р. К. С. срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до присъдените 20 000 лева и в частта, с която са присъдени разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв.над сумата от 630 лева, като вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Р. К. С. срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди над 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 05.10.2014 г. до изплащане на сумата. ПОТВЪРЖДАВА решение № 12344/18.11.2020 г. по гр.д.№ 5830/2019 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат З. С. от САК, възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.