Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 15.11.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1206/2017 г. Производството е по чл.47 във вр. с чл.48 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на Н. М. К. от [населено място], с която са предявени искове против [фирма] за отмяна на арбитражно решение от 16.05.2016 г., постановено от Арбитражен съд при Стопанска асоциация - П. по арб. д. № 815/2015 г. Ищцата твърди, че е узнала за арбитражното решение от връчената й на 04.04.2017 г. покана за доброволно изпълнение с приложено копие от изпълнителен лист по изп. дело № 20178240400477 на ЧСИ К. П. с рег. № 824. Поддържа, че арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ поради това, че като страна по договора, от който произтича присъденото с решението вземане, тя има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /З./ и разрешеният от арбитражният съд спор е неарбитруем. При условията на евентуалност излага доводи, че е налице основание по чл.47, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, тъй като тя не е била уведомена надлежно за започването на арбитражното производство и за назначаването на арбитър, не е получила преписи от книжата по арбитражното дело, не е призована за участие в арбитражното производство и не е могла да вземе участие в него, а арбитражното решение не й е връчено. Позовава се и на основанието по чл.47, т.6 ЗМТА като твърди, че решението е постановено от едноличен арбитър в нарушение на повелителната норма на чл.11, ал.1 ЗМТА. Предвид изложеното, ищцата моли в случай, че арбитражното решение не бъде прогласено за нищожно, да бъде отменено на основанията по чл.47, ал.1, т.4 и т.6 ЗМТА и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] изразява съгласие със становището на ищцата за нищожност на арбитражното решение като постановено по неарбитруем спор с участието на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на З.. Оспорва осъществяването на основанията по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА и навежда доводи, че неучастието на ищцата в арбитражното производство се дължи единствено на нейното пасивно поведение и че при конституирането на арбитражния орган не е нарушен чл.11, ал.1 ЗМТА. Възразява срещу искането на ищцата за присъждане на разноски. Излага аргументи, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като е сезирал арбитражния съд в съответствие с валидното арбитражно споразумение в договора, без да може да предвиди последвалите изменения в ЗМТА и ГПК, с които спорът е изключен от компетентността на арбитража. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Исковете са допустими - изхождат от надлежна страна и са предявени в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Арбитражното дело не съдържа доказателства за връчване на арибтражното решение на ответницата Н. К. - ищец в настоящото производство. При липса на доказателства за връчване на решението следва да се приеме за истинно твърдението в исковата молба, че Н. К. е узнала за решението от поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20178240400477 на ЧСИ К. П.. Поканата е получена на 04.04.2017 г., от когато е започнал да тече срока по чл.48, ал.1 ГПК, а исковата молба е постъпила във Върховния касационен съд преди неговото изтичане - на 24.04.2017 г. С постановеното от Арбитражен съд при Стопанска асоциация - П. арбитражното решение от 16.05.2016 г. по арб. дело № 815/2015 г. е осъдена Н. М. К. да заплати на [фирма] общо сумата 6 364.90 лв., представляваща сбор от задължения по договор от 01.09.2014 г. с предмет предоставяне на услугата гледане на деца в детска яслена група за отглеждане на децата М. и К. Г. в периода м. март - м. септември 2015 г. и неустойки за забава, ведно със законни лихви и разноски за арбитражното производство. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 19.01.2017 г. и по молба на [фирма] е образувано изп. дело № 20178240400477 на ЧСИ К. П.. Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да извърши проверка дали решението е валидно. Със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от ДР на З.. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР на З., „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 ЗИДГПК е изменен чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени в ЗИДГПК, обн. в ДВ бр./2017 г., са приложими и за образуваните пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на З. преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна на арбитражното решение на някое от основанията по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно изменените разпоредби на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, то е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Нищожното арбитражно решение не поражда правни последици и при констатирана нищожност не би могло да бъде предмет на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА. Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, който е компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание компетентен да констатира нищожността на решението е и Върховния касационен съд в случаите, когато е сезиран надлежно с иск по чл.47 ЗМТА. С решението по арб. дело № 815/2015 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - П. е разрешен спор за изпълнение на задължения по договор за предоставяне на услуги от 01.09.2014 г. Ищцата Н. К. е ползувател на услугата и по силата на § 13, т.1 ДР на З. тя има качеството „потребител”, а възникналият между страните спор е потребителски и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ не подлежи на арбитраж. Поради това, че разрешава спор, който не подлежи на арбитраж, арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./ и Върховният касационен съд, пред когото е предявен иск за неговата отмяна, следва да прогласи нищожността му, без да се произнася по поддържаните в исковата молба основания за отмяна по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за производството пред ВКС. Възражението на ответника, че не дължи разноски, е неоснователно. Защитата, която е предприела ищцата по реда на чл.47 във вр. с чл.48 ЗМТА, е обусловена от твърденията за нарушено право на участие в арбитражното производство, а не от настъпилата законодателна промяна в областта на арбитражните спорове с участие на потребител. Като се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение и е образувал изпълнително дело за принудително удовлетворяване на присъдените с решението вземания, ответникът е дал повод за завеждане на делото, което изключва предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за освобождаването му от отговорност за разноски. По делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е отразено, че ищцата е извършила разноски в размер на 1 205.00 лв., от които 255 лв. - внесена държавна такса, и 950 лв. - адвокатско възнаграждение. Заплащането на държавната такса е извършено с преводно нареждане от 18.05.2017 г., а адвокатското възнаграждение е платено в брой при подписване на договор за правна защита и съдействие от 21.04.2017 г. между ищцата и процесуалния й представител адв. С. В.. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. След преценка на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника - адвокат процесуални действия в производството по чл.47 във вр. с чл.48 ЗМТА, които се свеждат до изготвяне на искова молба и явяване в открито съдебно заседание, съставът на ВКС намира възражението за основателно. При определен съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 9/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер на възнаграждението от 648.25 лв., уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до сумата 700 лв. След редуциране на възнаграждението ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер общо на 955 лв., от които 255 лв. - държавна такса, и 700 лв. - адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 16.05.2016 г., постановено по арб. д. № 815/2015 г. от Арбитражен съд при Стопанска асоциация - П.. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет.1, да заплати на Н. М. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.601, сумата 955 лв. /деветстотин петдесет и пет лв./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :