4 Р Е Ш Е Н И Е № 315 гр.София, 23.06.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ в присъствието на секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1591 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 12.04.2010г. по гр.д.№ 3932 / 2006г., с което ГС София, като е оставил в сила решение от 14075/2002г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Т. Г. искове срещу поделение 22800 с правно основание чл.203, чл.224, чл.226, чл.234, чл.254 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ/отм./. С определение от 22.03.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос за абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск и чрез спорното право, което предопределя надлежните страни при трудов спор за присъждане на имуществени обезщетения на кадрови военнослужещ при закриване на поделението, в което е служил, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. Жалбоподателят - Т. Г. Б. поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът поделение 22800 не взема становище по жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14075/2002г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Т. Г. искове срещу поделение 26790 с правно основание чл.203, чл.224, чл.226, чл.234, чл.254 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ/отм./, за сумата 150 лева обезщетение за извънреден труд, за сумата 250 лева неизплатено трудово възнаграждание за месец януари 2000г., за сумите 1 350 лева и 1 188 лева обезщетение за специфични условия на работа и безплатна храна за времето от 02.09.1998г. до 02.05.2000г. и за сумата 2 600 лева обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето от 01.01.1997г. до 13.03.2000г. За да отхвърли предявените искове съдът е приел за установено, че ищецът е работел в поделение 34 500-У., на длъжност “старши техник в група за обслужване на авиационно въоръжение” и със заповед №К-27/26.06.2000г. е преместен в поделение 38340-С.. При тези данни съдът е приел, че след като искът е предявен срещу поделение 26 790, а по делото липсват доказателства същото да е правоприемник на поделение 38340, то исковете са неоснователни по отношение на този ответник, който не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй като не е установено да е извършено организационно-щатно формиране на нова войскова единица по смисъла на пар.1, т.3 от Правилника за кадровата военна служба, при което дейността на поделение 38 340 да е преминала към поделение 26790. Прието е, че по делото няма доказателства, включително и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, за сключен договор за кадрова военна служба между жалбоподателя и посочения от него ответник. Установява се само правоприемство между поделението посочено като ответник по иска и поделение 22 800- конституирано като ответник по делото с определение от 17.11.2008г. на негово място, което също не може да се счете за работодател на ищеца-жалбоподател. Установено е било по делото, че ищецът последно е бил на служба в поделение 32040-К., откъдето е прекратен трудовия му договор през 2002г. и от кадрова военна служба е зачислен в мобилизационния резерв. По поставения за разглеждане въпрос, обусловил допустимост на касационното обжалване - за задължението на съда да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес чрез проверка за наличие на абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск включително и чрез спорното право, което предопределя надлежните страни при спор за присъждане на имуществени обезщетения на кадрови военнослужещ при закриване на поделението, в което е служил, е даден отговор към настоящия момент в решение от 29.04.2011г. по гр.д.№1356/2009г. ІV-то г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че предявянето на иска е първото процесуално действие, с което се сезира съдът и с оглед на което възникват процесуални правоотношения между ищеца и съда и между ответника и съда. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация съгласно чл.25, ал.1 ГПК /отм./-чл.101, ал.1 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията не бъдат изпълнени в срок производството по делото се прекратява съгласно чл.25, ал.3 ГПК/отм./-чл.101, ал.3 ГПК, тъй като предявения иск от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим, а не неоснователен. Съдът следва да укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията не бъдат изпълнени в срок производството по делото следва да се прекрати. В този смисъл е и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 09.03.2011г. по гр.д.№629/2009г. на ІV-то г.о. на ВКС, в което е посочено, че съгласно т. 4 ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК ВКС по гр.д. № 1/2001, когато за първи път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, като при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва и делото се прекратява. С оглед дадения отговор на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че решението на въззивният съд следва да се отмени като неправилно. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия. За да отхвърли предявените искове съдът е приел за установено, че ищецът е работел в поделение 34 500-У., което е закрито, и със заповед №К-27/26.06.2000г. е преместен в поделение 38340-С.. При тези данни съдът е приел, че след като искът е предявен срещу поделение 26 790, закрито и преминало към поделение 22800, което също е закрито, то исковете са неоснователни по отношение на този ответник, който не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях. Съдът е следвало, като е установил, че служебното правоотношение е възникнало с министерство на отбраната, поради което то би следвало да е надлежна страна по спора, да остави исковата молба без движение с указания ищецът да вземе мерки за конституирането на надлежните страни и ако указанията не бъдат изпълнени в срок производството по дело да се прекрати, а не да се разглежда спора по същество. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 12.04.2010г. по гр.д.№ 3932 / 2006г. на Градски съд София. в р ъ щ а делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: