4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 17.06.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №1990/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Т. Н. против решение № 35 от 23.06.2021 г. по гр. дело № 219/2021 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗК ”Лев инс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Р. Ч. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът Н., чрез пълномощника си – адв.Н. В. е посочила основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като счита, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с ППВС №4/68г. Направено е оплакване, че решаващият съд се е отклонил от постановките приети с т.11 на същото постановление, като формално се е позовал на предпоставките. Страната подробно е интерпретирала мотивите на Варненски апелативен съд. Изложила е лаконично твърдение за необоснованост на тези мотиви, тъй като съдът не е дал „правилно разрешение на поставения въпрос“.Изложени са още оплаквания за това, че съдът формално бил обсъдил критериите за справедливост. Развити са съображения по съществото на спора в контекста на защитната теза на страната. Касаторът е поддържала и основание по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, изведено от краткото пояснение, че ищцата била доказала пълно и главно вредите, за които е претендирала обезщетение и които са били „ коментирани в пълнота в мотивите“, „ поради което отхвърлянето на претенциите от страна на Апелативен съд – Варна се явява неправилно и явно необосновано.“ Други доводи не са развити.
Касаторът Н., чрез пълномощника си адв.Н.В. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че касаторът не е формулирал такъв въпрос, тъй като общо посоченото „ относно понятието „ справедливост“, изведено като принцип при определяне на конкретен размер обезщетение по чл.52 ЗЗД“ няма обсъжданите характеристики. Дори,обаче така посоченото да се възприеме като поставен въпрос същият е общ и относим към всяко съдебно производство, третиращо претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане. Страната не е посочила, при така поставения общ въпрос, с кой от решаващите изводи на състава е свързан, нито в какво се изразява по него отклоняването на състава от задължителната за него тълкувателна практика, а се е задоволила да развие общи оплаквания за необоснованост на акта, което е ирелевантно за тази фаза на производството. Липсата на конкретика по отношение на правните изводи на състава, които според нея влизат в противоречие с разясненията дадени с т.11 ППВС № 4 / 68г. води до извод за това, че не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК и поставеният въпрос не обосновава извод за установеност на общо основание.
По принцип, обаче, дори и да бъде прието за осъществено общото основание, чрез уточнения въпрос за критериите по чл.52 ЗЗД / понятието „ справедливост“ не е абстрактно, а изразено чрез определени критерии, по които се определя обезщетението от съдилищата/ страната не е защитила с доводите си наличие на допълнителен критерий. Своят отговор така уточнения въпрос е получил чрез задължителна практика – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Този извод се налага поради това, че решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, категорично установени по спора със събраните и сочени от страната доказателства. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания въпрос, както вече бе посочено, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече, че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поставения въпрос, третиращи отклоняване на съда от приетите със задължителна тълкувателна практика критерии, респективно от друга практика на ВКС, разясняваща приложението на чл.52 ЗЗД. В тази връзка, следва да се отбележи, че общите развити оплаквания за неправилност на изводите на състава не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато такова.
Или общо изразеното твърдение за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора Н. общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез лаконично твърдение че ищцата била установила претенцията си, поради което решението било неправилно и явно необосновано. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 23.06.2021 г. по гр. дело № 219/2021 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |