Р Е Ш Е Н И Е № 244 София, 05 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 април, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 568 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец К. А. И. срещу нова въззивна присъда № 3 от 26. 01. 12 год., постановена по ВНЧХД № 616 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, с която е отменена първоинстанционна присъда на Районен съд – гр. Враца № 133 от 09. 11. 11 год., постановена по НЧХД № 1298 / 2010 год. по описа на същия съд, в осъдителните й части, и подсъдимата Т. П. Й. е призната за невиновна в това: на 08. 07. 2010 год, в [населено място], публично, чрез печатно произведение /статия във вестник „Конкурент”, издаван от [фирма]/ да е разгласила позорни обстоятелства за К. А. И. /че отново се е забъркал в скандал/, и да му е приписала престъпление „присвояване”, в качеството му на представител на обществеността /общински съветник в Общински съвет, Враца/ при и по повод изпълнение на функциите му, с оглед на което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и е отхвърлен гражданският иск, предявен от тъжителя солидарно срещу подсъдимата и срещу [фирма], обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв., а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимата Т. П. Й. е призната за виновна в това, че на 08. 07. 2010 год. в [населено място], публично, чрез печатно произведение /статия във вестник „Конкурент”, издаван от [фирма]/ е разгласила позорни обстоятелства за К. А. И. /че отново се е забъркал в скандал/ и му е приписала престъпление „присвояване”, в качеството му на представител на обществеността /общински съветник в Общински съвет, ......./ при и по повод изпълнение на функциите му, престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за което, на основание чл. 78а от НК, е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба, в размер на 2000 лв. С присъдата, подсъдимата е призната за невиновна по обвинението да е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя /че е даден на прокуратурата/. На основание чл. 45 от ЗЗД, е осъдена солидарно с [фирма], представлявано от управителя Д. Б., да заплати на тъжителя обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3500 лв., заедно със законните последици. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изтъква се, че подсъдимата неправилно е оправдана, тъй като са налице основания за осъждането й, че съдът е направил процесуално неиздържан анализ на събраните доказателства, че инкриминираното деяние съставлява клевета, че, в случая, са разпространени неверни и позорящи факти, а не лично мнение на подсъдимата, че неправилно е отхвърлен предявеният граждански иск. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Гражданският ответник не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Защитата на подсъдимата пледира за оставяне в сила на обжалвания въззивен акт. Подсъдимата моли обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Представителят на ВКП счита, че жалбата е частично основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Клеветата е умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което не е извършено. От субективна страна, клеветата може да бъде осъществена с пряк или евентуален умисъл. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за него. Съгласно чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всеки има право свободно да изразява мнения и да разпространява информация, което обаче не е неограничено, а се съпровожда със задължения и отговорности и може да бъде обусловено от определени условия или санкции, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество, например за защита на репутацията и правата на другите. Следователно, когато журналист разпространява определени твърдения за другиго, ако те имат позорящ характер, преди да ги публикува, следва да се убеди в тяхната истинност. В противен случай, възниква наказателна отговорност за клевета, тъй като правото на свободно изразяване и разпространяване на информация не може да бъде обезпечено за сметка на нарушаване правата на друго лице, тоест, упражняването на едно право не би могло да се гарантира чрез накърняване на друго право. По настоящето дело, въззивната инстанция е отдала приоритет на правото на свободно изразяване на мнение и разпространяване на информация, за сметка на правото на закрила срещу накърняване доброто име на личността в обществото. Такъв подход е незаконосъобразен. Установено е, че, без да извърши задълбочена проверка, подсъдимата се е доверила на своите източници, изнесли информация, касаеща доброто име на тъжителя, основана на „слухове”, предположения и логически умозаключения. За съставомерността на деянието е от значение това, че подсъдимата не се е убедила в достоверността на получената информация /например, като се срещне с тъжителя и се запознае и с неговата гледна точка/, а незабавно е пристъпила към нейното разпространение чрез изготвянето на инкриминираната статия. Правилен е подходът на съдилищата да изследват въпроса за виновността само относно тези от клеветническите твърдения за тъжителя, които подсъдимата е разпространила лично /чрез статията/, като извън обхвата на отговорността й остават заглавията, изготвени от друго лице /от редактора/. В този смисъл, произнасянето на въззивния съд в частта, с която е потвърдил оправдаването по обвинението за клевета /относно заглавието „Дават К. И. на прокуратурата”/, е правилно и законосъобразно. Обратното е вярно по отношение на оправдателната част на въззивната присъда. Събраните доказателства категорично установяват, че разпространените позорни обстоятелства за тъжителя са неистински, както и това, че не е извършил приписаното му престъпление, тоест, обективната страна на престъплението клевета е налице. Налице е и субективната страна /евентуален умисъл/, тъй като подсъдимата е получила определена информация, засягаща доброто име на тъжителя, но не е изпълнила в пълнота задължението си да я провери, а незабавно е пристъпила към нейното разпространение. Следователно, тя е съзнавала, че е възможно получената информация да е неистинска, но въпреки това, за да постигне целта си /да изготви статията/ се е примирила с тази възможност. Изложеното становище е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека, че „съдът трябва да провери дали проучването, направени от журналиста преди публикацията, е било добронамерено и дали отговаря на нормалните журналистически задължения за верифициране на едно фактическо твърдение” /Решение от 14.02.2008 г, П. отделение на ЕСПЧ, Р. И. срещу България/. Обжалваната присъда е незаконосъобразна и в своята гражданска част. Направената от въззивния съд погрешна преценка за съставомерността на деянието е довела и до неправилен извод, че липсва основание за реализиране на гражданската отговорност. Деянието, покриващо признаците на клевета, представлява и деликт, поради което на тъжителя се дължи обезщетение за вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД. По изложените съображения, ВКС намери, че обжалваната присъда следва да бъде отменена в частта, касаеща оправдаването на подсъдимата, в частта, касаеща произнасянето по гражданския иск, и в частта относно дължимите разноски, и в тези части делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В останалата й част, въззивната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, жалбата се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 и ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда № 3 от 26. 01. 12 год., постановена по ВНЧХД № 616 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, в оправдателната й част, в частта относно произнасянето по гражданската отговорност и в частта относно разноските. ВРЪЩА делото в отменените части за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - гр. Враца, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.