4 Р Е Ш Е Н И Е № 108 Гр. София, 26 май 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 443/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. М. М. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 815/2015 год. по описа на Окръжен съд – Плевен и за отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата по н. о. х. д. № 256/2014 год. по описа на Районен съд – Червен бряг. В искането се сочи, че производството е протекло в отсъствие на М., тъй като в продължение на една година след изтърпяване на наказанието по предходна присъда същият не е бил уведомен за датите на съдебните заседания по делото, а тежкото му семейно положение и материално състояние са го принудили да потърси препитание в Кралство Швеция. Наред с това са изложени доводи за явна несправедливост на наказанието и е направено искане за намаляването му. В съдебно заседание осъденият поддържа искането и моли касационната инстанция да възобнови наказателното производство по делото. Служебният му защитник пледира за възобновяване на наказателното производство, тъй като осъденият не е бил уведомен за датата на съдебното заседание, в което е постановена присъдата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като по отношение на осъдения е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и същият е участвал лично в четири съдебни заседания, включително и след освобождаването му от местата за лишаване от свобода. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е постъпил в местата за лишаване от свобода на територията на Република България въз основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на 06. 03. 2017 год., а искането за възобновяване е депозирано на 27. 03. 2017 год. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 69/01. 10. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 256/2014 год., Районният съд – Червен бряг е признал подсъдимите С. М. М. и Ч. В. И. за виновни в това, че на 21. 11. 2013 год. в [населено място] бряг, при условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си, като съизвършители, направили опит да отнемат от владението на собственика на ЖП гара /населено място/ чужди движими вещи на стойност 44,32 лева без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29 от НК ги е осъдил както следва: - подс. М. – на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; - подс. И. – на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е проверена по жалба на Ч. И. и с решение № 65/16. 03. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 815/2015 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, е потвърдена. Процесуалното развитие на делото е следното: Досъдебното производство е образувано на 18. 12. 2013 год. и с постановление от 23. 04. 2014 год. С. М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29 от НК. Процесуалното действие е извършено в присъствието на осъдения, който е уведомен за задълженията, произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, включително и за това, че не следва да променя местоживеенето си без да уведоми съответния ръководно-решаващ орган. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда М. е получил лично призовка за първото заседание, насрочено за 20. 08. 2014 год. В процесуалния документ изрично е отбелязано, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при наличие на предпоставките по чл. 269 от НПК. Надлежно му е връчен и препис от обвинителния акт. В присъствие на осъдения са проведени общо пет съдебни заседания, както следва: на 20. 08. 2014 год.; на 05. 11. 2014 год.; на 10. 12. 2014 год.; на 21. 01. 2015 год. и на 04. 02. 2015 год. Към датата на последното от тях М. вече е изтърпял предходно наказание лишаване от свобода (освободен е на 28. 11. 2014 год.), поради което в протокола, също както и в тези от 10. 12. 2014 год. и 21. 01. 2015 год., изрично е отбелязано, че е уведомен за следващата дата – 11. 03. 2015 год. На 11. 03. 2015 год. М. не се е явил и не е посочил уважителни причини за това. Постановено е принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание, което не е изпълнено поради това, че осъденият не пребивава на посочения от него адрес [населено място] и е напуснал страната. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 27064/30. 06. 2015 год., но не са били събрани данни за адрес и местоживеене в страната и чужбина. На 01. 10. 2015 год. районният съд е дал ход на делото в отсъствие на М. и в същото заседание е постановена присъда. Въззивното производство също е протекло в отсъствие на осъдения след като окръжният съд е получил информация от Кметството на [населено място], че М. не живее там, а се намира в чужбина. Както пред районния, така и пред окръжния съд осъденият е защитаван от служебен защитник – адв. Т. Т.. Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от редовните съдебни инстанции, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично не само в досъдебната фаза на наказателния процес, но и в по-голямата част от първоинстанционното производство, като с връчване на препис от обвинителния акт е бил уведомен за фактическите и правни параметри на обвинението. Преобладаващият обем от доказателства са събрани в присъствие на М. и единствено обясненията на другия подсъдим по делото – Ч. И., са депозирани след като районният съд се е убедил, че местонахождението на М. е неизвестно и след щателно издирване не може да бъде установено. Независимо че му е било известно, че е длъжен да уведоми за наличието на нов адрес за призоваване, осъденият не е информирал съда за промяната на местоживеенето си. Отклоняването му от известния по делото адрес без да бъде уведомен ръководно-решаващият орган представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, действията на С. М. съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Същевременно са били предприети всички необходими действия за установяване местонахождението на осъдения и едва след като редовните съдебни инстанции са констатирали, че вследствие на проведеното общодържавно издирване не е установено местопребиваването му, делото е било разгледано в негово отсъствие при стриктно спазване изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а правото му на защита е било гарантирано посредством участието на служебен защитник. Възраженията на осъдения, че не е получил призовка за съдебните заседания не кореспондират с материалите по делото. В протоколите от заседанията, в които М. е присъствал, изрично е отбелязано коя е следващата дата, на която ще бъде разгледано делото, както и че всички присъствали лица са уведомени за нея, т. е., известно му е било, че следва да се яви и на 11. 03. 2015 год., което той не е сторил. Невъзможността за призоваването му за следващите заседания и по-специално за това, в което е постановена присъдата, е последица от собственото му незаконосъобразно поведение, свързано с напускане на известните по делото адреси и неуведомяване на съда за новото му местоживеене. С оглед изложеното не може да бъде възприета тезата за нарушаване на гарантираното от НПК и ЕКПЧ право на осъдения на лично участие в наказателния процес. В искането не са изложени доводи за наличие на основанията по чл. 423, ал. 5 от НПК, а внимателният прочит на ЕЗА, въз основа на която е предаден осъденият, показва, че издалият я прокурор препраща към Глава тридесет и трета, като цитира изрично единствено разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК, която сама по себе си не представлява гаранция за възобновяване на наказателното производство. Предвид тези съображения искането за възобновяване на наказателното производство основание чл. 423 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Основното искане на осъдения касае размера на наложеното му наказание. То намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и тъй като актът, чиято проверка се иска, попада в приложното поле на чл. 424, ал. 1 от НПК, ВКС не е компетентен да се произнесе по него. Ето защо делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Велико Търново за преценка на допустимостта и основателността на искането в тази му част. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423 от НПК на осъдения С. М. М. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 815/2015 год. по описа на Окръжен съд – Плевен и за отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата по н. о. х. д. № 256/2014 год. по описа на Районен съд – Червен бряг. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за произнасяне по искането на осъдения С. М. М. с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.