6
Р Е Ш Е Н И Е
N 267
гр. София , 31.08.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 564 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение от 29.06.2009г. по гр.д.№ 325/2006г. Софийският градски съд, ІІ-а гражданско отделение е отменил решението на Софийския районен съд, 47 състав от 25.07.2005г. по гр.д.№ 8950/1998г. и е приел за установено по иска на С. Н. Д., Вл. Н. Д., Б. С. Д., К. В. Я. , П. В. М., Б. К. З., Б. В. С. и Ц. В. В. срещу Р. С. П., Ж. М. Р. , Р. Д. Д., С. Л. Л., Н. Л. Г., Р. И. Д. и С. И. Г. , че към момента на образуване на ТКЗС –В. през 1958г. наследниците на Д. Н., починал през 1953г. са били собственици на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1.нива в м. „Б.” от 8 дка, 2. нива в м. „Б. дол” от 2 дка 3. нива м.”Д.” от 9 дка, 4. нива в м.”Св.П.” от 0.8 дка 5. нива в м.”Св. П.” от 6 дка,6. нива в м.”З. д.” от 1.8 дка 7. нива в м.”Л.” от 0.7 дка, 8. нива в м. „Г.” от 2.3 дка, 9. нива в м.”З.” от 1.6 дка, 10.ливада в м.”Бл.” от 0.7 дка, 11. ливада в м.”Гр.е” от 7.4 дка, 12. ливада в м.”С. поляни” от 2.4 дка,13. гора от 4 дка в м.”Л.” като за останалите 2/3 ид.ч. от имотите искът е отхвърлен.
В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по жалбата на ищците С. Н. Д., Вл. Н. Д., К. В. Я., П. В. М., Б. К. З., Б. В. С. и Ц. В. В. по въпроса наследниците по завещание на идеална част от наследството , които са наследници и по закон получават ли дял от неразпореденото за след смъртта на наследодателя наследствено имущество.
По жалбата на ответниците Ж. М. Р., Р. Д. Д. и Р. С. П. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ и съдържанието на мотивите на въззивния съд във връзка с т.19 на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК.
По материалноправния въпрос по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд , първо гражданско отделение намира следното: С откриването на наследството, което настъпва в момента на смъртта на лицето, имущество му като съвкупност от права и задължения преминава към неговите наследници. Когато наследодателят не е оставил завещание, възниква право на наследяване за лицата, посочени в закона , действал към откриване на наследството , който определя и техните наследствени части. Когато наследодателят се е разпоредил с универсално завещание или завет в полза на призованите да наследяват по закон или на други лица, то те придобиват имуществото съобразно обективираната в завещателните разпореждания воля. Завещание, което има за предмет идеална част от имуществото на наследодателя не лишава от право наследниците по закон да наследят свободното, неразпоредено приживе имущество. Когато наследникът по завещание е и наследник по закон, той има право да получи освен завещаното имущество и съответна дробна част от останалото имущество, наред с другите наследници по закон.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Производството е по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. В исковата молба ищците са посочили, че с решение № В. от 22.07.1996г. по преписка В 280 и решение Б 522 от 19.08.1996г. по преписка В 212 Поземлената комисия [община] е признала правото на възстановяване на ответниците като наследници на С. Д. П. и К. И. Д. на земеделски земи в реални граници.
Твърденията на ищците в молбата от 18.03.2005г. , депозирана след оставяне на делото без движение от районния съд по реда на чл.100 ал.1 ГПК /отм./ са, че те като наследници на Д. П. Н., починал през 1953г. са съсобственици на възстановените земи. Основанието за придобиване на собствеността от този наследодател не е конкретизирано при първоначалните твърдения в исковата молба, че имотите са придобити от баща му П. Н., починал през 1929г. Във въззивната жалба ищците са се позовали на придобивна давност по отношение на Д. Н. с твърдението, че той е владял имотите на баща си до смъртта си през 1953г. , а до внасянето на имотите в ТКЗС са ги владяли общо неговите наследници. С това е допълнена обстоятелствената част на исковата молба и е отстранена нередовността й по чл.98 ал.1 б. „г” ГПК /отм./, което е било допустимо. Щом като по отменения ГПК съгласно разясненията на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК въззивният съд има правомощия да оставя исковата молба без движение, то при нередовност на исковата молба, която не е констатирана от районния съд, ищецът може да я отстрани и по свой почин.
Въззивният съд е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , защото имотите са заявени за възстановяване от наследниците на С. П. и К. Д., а ищците претендират право на собственост в полза на общия наследодател Д. П.Н.. Той е наследник по закон на П. Н. , който е завещал на Д. Н. и съпругата му М. П. 1/3 ид.ч. от всички свои недвижими имоти. Съдът е зачел правното действие на завещанието и по съображение, че не е доказано Д. Н. да е станал собственик на друго основание, е приел, че наследниците му притежават 1/3 от имотите.
Установено е по делото, че имотите, предмет на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ са били придобити от П. Н. с нот.акт. №132/1927г.
Част от тези имоти са били заявени за възстановяване и са възстановени на наследниците на С. Н. и К. Д. . Ответниците не са оспорили, че първоначално имотите са принадлежали на П. Н., но са възразили, че техните наследодатели са ги придобили по давност след като са ги работили повече от 20 години преди включване в ТКЗС. Разпитаните по делото свидетели са дали показания, че те знаят имотите като собственост на Д. Н. . Несъмнено е при тези факти, че ищците имат правен интерес да поддържат, че имотите са били собственост към образуването на ТКЗС не на общия наследодател П. Н. , а на сина му Д. Н.. Както е констатирал и в предходното отменително решение на ВКС по гр.д.№ 546/2003г. на ВКС, търговска колегия, ищците не са били последователни в твърденията си за собствеността на имотите към момента на кооперирането им и в тази насока са дадени указания да се отстрани нередовността на исковата молба, но въпреки това позицията им по този въпрос отново не е категорична - в молбата от 18.03.2005г. те са посочили , че имотите са били собственост на Д. Н. , а в касационната жалба се поддържа, че той е притежавал само наследствените части, така както е приел и въззивният съд. Това становище на въззивния съд е правилно, защото спорът дали Д. Н. е придобил собствеността на сънаследниците си не може да бъде разрешен в процес без тяхно участие, в каквато насока има указания в отменителното решение, защото няма на кого да се противопостави придобивната давност. Освен това настоящият спор е породен от отказа на Поземлената комисия да възстанови правото на собственост на общия наследодател П. Н.. Ето защо след като по делото не са конституирани като страни и останалите негови наследници, за да може по отношение на тях да се установи дали имотите са останали сънаследствени или са придобити по давност и при липса на конкретни данни за началото на срока на давността и продължителността му, както и за отблъскване на владението на другите наследници, изводът на въззивния съд, че имотите не са принадлежали изцяло на Д. Н. е законосъобразен.
Основателен е доводът на касаторите –ищци С. Н. Д., Вл. Н. Д., К. В. Я. , П. В. М., Б. К. З., Б. В. С. и Ц. В. В. , че съдът е допуснал нарушение на закона като не е зачел правата на Д. Н. , придобити по наследяване по закон от останалите 2/3 от имуществото на наследодателя П. Н., извън предмета на завещателното разпореждане. На основание чл. 21 ал.3 ЗН /отм./ като дете от мъжки пол Д. Н. е наследил 2/9 от земеделските земи и заедно със завещаната на него и съпругата му 1/3 ид.ч., която също остава в патримониума на наследниците –страни по делото, правата са общо 10/18 ид.ч., а не 1/3 ид.ч. колкото е приел въззивният съд. Ищците обаче са обжалвали решението само до размер на ½ от имотите , в същия смисъл са и доводите в касационната жалба на Ж. Р., Р. Д. и Р. П., които се позовават на спогодителния протокол от 28.03.1933г. по гр.д.№ 3496/1930г. на Софийския апелативен съд и поддържат, че Д. Н. е притежавал половината от земите, следователно решението не може да бъде отменено и в необжалваната част. Нивата в м.”Б. дол” според същия спогодителен протокол е останала собственост на Д. Н. и съпругата му М. Д., които са наследени от страните по делото.
Неоснователни са доводите в жалбата на Ж. М. Р., Р. Д. Д. и Р. С. П., че съдът е установил право на собственост върху имоти, които не са съществували към 1958г. Липсата на пълна идентичност на имотите, индивидуализирани с граници към придобиването им с нот.акт 132/1927г. и към момента на внасянето им в ТКЗС не може да обоснове извод, че се касае за различни имоти. Позоваването на придобивна давност от ответниците представлява признание, че се касае за сънаследствени от П. Н. земи , а разликата в съседите е обяснима с промяната им във времето. Неоснователен е и доводът, че за част от имотите липсва спор за материално право. Действително част от земите на П. Н. по нот.акт № 132/1927г. не са заявени за възстановяване от С. Д. и К. Д., но постановеният отказ по предварителното решение от 31.07.1997г. на Поземлената комисия @@14@ [населено място], мотивиран с признаване на земите по преписки В 280 и В 212 , обуславя правния интерес от провеждане на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и за тези имоти.
По изложените съображения решението следва да се отмени изцяло, включително и по отношение на необжалвалата ищца Б. С. Д., тъй като според разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК с решението на съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ фактът на притежание на земеделската земя от наследодателя при образуване на ТКЗС следва да бъде установен еднакво за всички наследници и делото да се реши по същество като се уважи иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ изцяло за нивата в м. „Б. дол”, а за останалите имоти – до размер на ½ ид.ч., така както са заявени и установени правата на наследниците на Д. Н., придобити от него по наследствено правоприемство, както и предвид доводите в касационните жалби.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийският градски съд, ІІ-а гражданско отделение 29.06.2009г. по гр.д.№ 325/2006г. в частта, в която е уважен иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ до размер на 1/3 ид.ч. от имотите и в частта, в която е отхвърлен за разликата до ½ ид.ч., както и изцяло за нивата в м.”Б. Д.” и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по иска, предявен от С. Н. Д., Вл. Н. Д., Б. С. Д., К. В. Я. , П. В. М., Б. К. З., Б. В. С. и Ц. В. В. срещу Р. С. П., Ж. М. Р. , Р. Д. Д., С. Л. Л., Н. Л. Г., Р. И. Д. и С. И. Г. , че към момента на образуване на ТКЗС –В. през 1958г. наследниците на Д. Н., който е починал през 1953г. са били собственици на нива от около 2 дка в м.”Б. д.” при съседи по нот.акт № 132/1927г. Ц. Г., К. Х., братя С. и Р. И. и М. Н..
Признава за установено по иска, предявен от С. Н. Д., Вл. Н. Д., Б. С. Д., К. В. Я. , П. В. М., Б. К. З., Б. В. С. и Ц. В. В. срещу Р. С. П., Ж. М. Р. , Р. Д. Д., С. Л. Л., Н. Л. Г., Р. И. Д. и С. И. Г. , че към момента на образуване на ТКЗС –В. през 1958г. наследниците на Д. Н., починал през 1953г. са били собственици на ½ идеална част от следните имоти, наследени от П. Н., починал през 1929г. , придобити от него с нот.акт 132/1927г. в землището на [населено място]
1. нива в м. „Б.” от 8 дка при съседи И. Л., Д. Л. Г. и Б. мера.
2. нива м.”Д.” от 9 дка при съседи И. Л., С. Т., Ц. Г., С. Д., Ст. Н..
3. нива в м.”Св.П.” от 0.8 дка при съседи черквата „Св.П.”, Ц. Г., Б. М., и черковна гора.
4. нива в м.”Св. П.” от 6 дка, при съседи Ж.п.линия, Ц. Г., М. И., братя П. и братя Б..
5. нива в м.”Зад д.” от 1.8 дка при съседи цене гочев, от две страни бара, селски път.
6. нива в м.”Л.” от 0.7 дка при съседи С. В., М. Б., братя И., и бара.
7. нива в м. „Г.” от 2.3 дка при съседи Б. П., Б. П., С. В. и братя Б..
8. нива в м.”З.” от 1.6 дка при съседи М. В., Ц. Г., бара и А. Д..
9. ливада в м.”Бл.” от 0.7 дка при съседи Ц. Г., път и селище.
10. ливада в м.”Гр.” от 7.4 дка при съседи Д. Л., Н. С. , В. П. и С. Т..
11. ливада в м.”С. п.” от 2.4 дка при съседи път от три страни , Т.Н. и гора.
12. гора от 4 дка в м.”Л.”при съседи Ц. Г., селски път, бара и братя П..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|