Р Е Ш Е Н И Е № 60152 гр. София, 20.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 419 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите. С присъда от 10.12.2019г. по НОХД 3079/2017г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 28 състав е признал подсъдимия Б. П. М. за виновен в това, че на 12.11.2007г. в [населено място], Втора САГБАЛ “Ш.“ АД като лекар - акушер – гинеколог е причинил настъпилата на 15.11.2007г. смърт на В. Д. Д. в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл.80 и чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, чл.2.4, чл.2.5, чл.7, т.4 и чл.7, т.5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в България, чл.45, т.1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ “Ш.“АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по раздел I, т.1, т.4 и т.7 и раздел II, т.6 и на основание чл. 123, ал.1 вр. чл.2, ал.2 вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК го осъдил на наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година като го е оправдал по обвинението да е причинил смъртта на пострадалата в нарушение на чл.6, ал.1 и чл.19 от Закона за лечебните заведения. Със същата присъда съдът е признал за виновен по обвинението за осъществено деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 123, ал.1 НК и подсъдимия Т. Й. Т. за това, че на 12.11.2007г. в [населено място], Втора САГБАЛ “Ш.“ АД като лекар - акушер – гинеколог и завеждащ отделение „ПИО“ в болницата е причинил настъпилата на 15.11.2007г. смърт на В. Д. Д. в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл.80 и чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, чл.2.4, чл.2.5, чл.7, т.4 и чл.7, т.5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в България, чл.21 и чл.45, т.1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ “Ш.“АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по т.2, т.7, т.8 и т. 10 и прилагайки и разпоредбата на чл.55,ал.1, т.2, б.“б“ НК го осъдил на наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година като го е оправдал по обвинението да е причинил смъртта на пострадалата в нарушение на чл.6, ал.1 и чл.19 от Закона за лечебните заведения. Подсъдимият А. А. И. също е признат за виновен за това, че на 13.11.2007г. в [населено място], Втора САГБАЛ “Ш.“ АД като лекар - акушер – гинеколог е причинил настъпилата на 15.11.2007г. смърт на В. Д. Д. в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл.80 и чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, чл.2.4, чл.2.5, чл.7, т.4 и чл.7, т.5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в България, чл.45, т.1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ “Ш.“АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по раздел I, т.1, т.4 и т.7 и раздел II, т.6 и на основание чл. 123, ал.1 вр. чл.2, ал.2 вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК го осъдил на наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година като го е оправдал по обвинението да е причинил смъртта на пострадалата в нарушение на чл.6, ал.1 и чл.19 от Закона за лечебните заведения. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалби от защитниците на подсъдимите, Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 6 състав с решение № 10328 от 07.12.2020г. по ВНОХД 711/2020г. е отменил атакуваната присъда по отношение на подсъдимия Т. Й. Т. и на основание чл. 24, ал.1, т.4 НПК е прекратил производството спрямо него, изменил е атакувания акт по отношение на подсъдимите Б. М. и А. И., оправдавайки ги за част от инкриминираните нарушения /раздел II, т.6 и раздел I, т.7 от длъжностните им характеристики, а И. – и за раздел I, т.4 от нея/, осъдил ги е за нарушение на раздел III, т.6 от длъжностните характеристики и е потвърдил присъдата в останалата й част. В касационната жалба на защитника на подс. Б. М. и в нейното допълнение се сочат и трите касационни основания. Защитата претендира, че въззивният съд превратно е тълкувал съдържимото в доказателствените източници, приемайки, че през родовите пътища на пострадалата в нейния организъм са попаднали стрептококови бактерии, който извод не съответствал на категорично установената по делото липса на вътрешно болнична инфекция. Съдът е упрекнат и за некредитиране обясненията на неговия подзащитен и игнориране на доказателства, сочещи на липса на възприетата от съда левкоцитоза у Д., довело и до некоректно възприета фактическа обстановка. Твърди се в жалбата, че контролираният съд се е произнесъл и при непълнота на доказателствата, тъй като в материалите по наказателното производство не е приложена оригиналната медицинска документация относно пациента В. Д. и експертите са формирали своите изводи въпреки нейното неналичие. Допуснато процесуално нарушение освен изложените, защитникът съзира и в участие на съдебен заседател при първоинстанционното разглеждане на делото, който е бил със „съмнително“ здравословно състояние, неизследвано от съда дали препятства възможността му за адекватно участие в съдебното следствие и последващо вземане на решение по съществото на спора. Касаторът декларира и явна несправедливост на наложеното на подс. М. наказание, което не било съобразено с неговото активно и прецизно процесуално поведение и изминалия дълъг времеви период на протичане на производството по делото, включително и в неговата съдебна фаза. Моли подзащитният му да бъде оправдан от настоящата инстанция, да бъде изменено атакуваното решение с намаляване размера на наложеното наказание или бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление или решението на Апелативен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. В жалбата на защитника на подс. А. И. се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърденията за нарушение на материалния закон от страна на въззивния съдебен състав са подкрепени с аргументите, че А. И. не е нарушил запълващите със съдържание бланкетния състав на престъплението по чл. 123, ал.1 НК правни норми и в частност тези от Закона за здравето /ЗЗ/, които по характера си били общи, а чл.80 ЗЗ препращал изрично към чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, който дефинирал понятието „лечебно заведение“ и определял начина на осъществяване на неговата дейност. Неправилно приложение на материалния закон защитата коментира и в контекста на заявена липса на причинна връзка между вмененото на нейния подзащитен деяние /с твърдяна оказана на 13.11.2007г. своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ на В. Д./ и настъпилата впоследствие на 15.11.2007г. нейна смърт, като след неговия преглед е бил извършен и такъв на 14.11.2007г. от св. В. С.. В подкрепа на своите твърдения защитата акцентира и на заключението на комисийната съдебно-медицинска експертиза /т.4, л.230 – 250 от материалите по досъдебното производство/, която категорично не установила причинно-следствена връзка между действията на лекарите от Втора САГБАЛ „Ш.“ и смъртта на В. Д.. За претенцията си за допуснати от Апелативен съд съществени нарушения на процесуалните правила, касаторът се основава на касационното основание от категорията на абсолютните – липса на мотиви в съдебния акт. Той коментира, че безкритично е била възприета изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд без да бъде отговорено на възраженията, поставени на вниманието му за разглеждане. Едностранчивият подход към доказателствените източници защитата вижда в некредитиране обясненията на нейния подзащитен с мотива на съда, че е заинтересован от изхода на делото и възприемане с доверие показанията на свидетелите В. Д. и Х. Г., които също са конституирани като страни в процеса – частни обвинители и това им качество също би довело до тяхна заинтересованост. Противоречието в мотивната част на атакуваното пред настоящия състав решение, изразяващо се в непоследователна позиция на съда относно показанията на свидетелите С. и Ц. М. и неяснота дали нейният подзащитен е нарушил разписаното в раздел I, т.4 от своята длъжностна характеристика или то касае подс. М., също дискредитирал акта на САС. Незадълбоченият анализ на доказателствените способи – заключенията на съдебно-медицинските експертизи по делото чрез възприемане на тези, които не са адекватно защитени в хода на съдебното следствие, а отхвърляне на други, които са обосновани, също рефлектирало върху упражняване правото на защита на подс. И.. Неговото накърняване се изразявало и в осъждането му за нарушение на разпоредбата на раздел III, т.6 от длъжностната му характеристика, вместо на сочения от прокурора и първия съд раздел II, т.6 от нея, тъй като подобно обвинение не е предявявано на А. И. и едва с въззивния акт той е бил признат за виновен за нарушение на тези правила. Моли се да бъде отменено атакуваното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за отстраняване на допуснатите от актуално контролирания съществени нарушения на процесуалните правила. Възражение е депозирал повереникът на частните обвинители В. Д. и Х. Г., в което аргументира несъгласието си с коментираните в касационните жалби пропуски на въззивния съдебен състав. Излагат се доводи и за липса на нарушен от страна на съда материален закон. Изразявайки съгласието си с наложените на подсъдимите наказания, моли актът да бъде потвърден. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия Б. М. поддържа аргументите си от касационната жалба, допълвайки, че и относно неговия подзащитен не е установена причинно-следствена връзка между действията му и смъртта на В. Д., която при своето изписване е била с ниво на левкоцити в нормални за родилка стойности – факт, изведен и от приложената от защитника медицинска литература пред втория съд. Поддържа позицията си за неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните правила от страна на контролирания съд, молейки М. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от второстепенния или първостепенния съд. Защитата на подс. А. И. изцяло поддържа депозираната касационна жалба като отново излага претенциите си, подробно аргументирани в нея. Моли подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато на друг съдебен състав от Апелативен съд – София. Повереникът на частните обвинители счита присъдата за законосъобразна. Излагат се твърдения, че въззивният съд е обосновал добре фактическата обстановка, оценил е наличните по делото доказателства, при което ясно е изразил и своята воля, за да достигне до крайния си извод. Моли да бъде потвърдена присъдата. Частният обвинител В. Д. споделя позицията на повереника си и не изразява своя по спора. В съдебно заседание прокурорът моли да бъде потвърдено решението на Апелативен съд, тъй като по отношение и на двамата подсъдими е установена причинната връзка между действията им и настъпилия резултат, а съдът е направил обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, за да произнесе своя акт, отговаряйки и на наведените пред него възражения. Подсъдимият Б. М. поддържа изявленията на своя защитник и коментира некомпетентност на експертите, изготвили експертизите, особено заключението по тази, назначена в хода на първостепенното съдебно следствие. Заявява, че В. Д. е починала в резултат на „родилна треска“, която обичайно води до смъртен изход. Подобна е позицията и на подс. А. И., който и декларира, че нито едно от заключенията на експертизите не е установило неправилност в неговите медицински изводи. В дадената им възможност за последна дума подсъдимите молят да бъдат оправдани или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбите на защитниците на подсъдимите и в рамките на своите правомощия, прецени, че те са допустими, но неоснователни. Настоящият състав следва да обсъди на първо място твърденията на касаторите за допуснати съществени пропуски в правоприлагащата дейност на двете предходни инстанции, рефлектирали върху упражняване правата на страните в процеса, тъй като при подобна констатация, би се обезсмислило произнасянето по останалите наведени от страните доводи. Първият, поставен за разрешаване, въпрос, свързан с адекватното упражняване правото на защита на подсъдимите, е доколко е бил легитимен съставът на първостепенния съд, разгледал делото и постановил акт по същество на спора заради участието на съдебен заседател А. П. при наличие на данни за негово влошено здравословно състояние във финализиращи съдебни заседания и при постановяване на присъдата. Този въпрос е бил поставен за обсъждане и пред въззивния съдебен състав и е получил своя задълбочен и обоснован отговор. В ретроспективен план - членът на съдебния състав не е участвал в три съдебни заседания по делото – на 25.04.2019г., на 07.06.2019г. и 31.07.2019г. поради вербализирани от съпругата му и обективирани в две епикризи данни за получен от него исхемичен мозъчен инсулт, престои по този повод в болнично заведение /19.03. – 28.03.2019г. и 16.06. – 24.06.2019г./ и последващо възстановяване в домашни условия. Тези обстоятелства, както и негово заявление от 26.06.2019г. за „замяна с алтернативен съдебен заседател“ са били съобразени от председателя на съдебния състав с отсрочване разглеждане на делото, включително и за относително по-дълъг период поради твърдения за необходимост от по-продължително възстановяване на А. П.. Искания за назначаване на експертиза, изследваща здравословното състояние и възможността на П. да продължи участието си като член на съдебния състав са били депозирани в съдебно заседание от 26.11.2019г. и основателно са отклонени от съда. Тази позиция е била базирана както на обективни находки в документи по делото, така и на изявления на самия съдебен заседател пред съдебния състав, че към онзи момент здравословните му оплаквания са свързани единствено със затруднения в придвижването, но не са с ментален произход. Физическо страдание на член от съдебния състав, непрепятстващ възможността му за придвижване до съдебната зала, за да възприема непосредствено съдопроизводствените действия, не рефлектира върху възможността му адекватно да участва в процеса по събиране на доказателства и вземане на решения от съдебния състав и не дискредитира легитимността на последния. При отклоняване на искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза на А. П. първостепенният съд е съобразил както личното волеизявление на заседателя, така и медицинските данни по делото относно давността на заболяването и неговия характер, които не сочат за увреждане на мозъчните функции, а са свързани преимуществено с нарушения в зрението и двигателните способности. Със своя отказ съдът не е опорочил правораздавателната си и правоприлагаща дейност именно поради липса на необходимост от използване на специални знания на експерти от областта на медицината при налични данни и за физическо възстановяване на член на съдебния състав и негово собствено изявление в тази насока. Некоректни са твърденията на защитата за идентичност на възприетата от Апелативен съд фактология с тази на Градски съд. В принципен план при възприемане на тъждествена фактическа обстановка от контролиращата инстанция, тя не дължи собствен прочит на фактическите положения и само по себе си пълното припокриване на описанието й с това на първата инстанция не представлява недостатък в аналитичната дейност на съда. Въззивният съд, обаче, дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел именно тази фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това. Това е необходимо, за да бъде преценено впоследствие дали не е налице пропуск в оценъчната дейност от страна на второстепенния съд, сочещ на превратно тълкуване на носителите на доказателствена информация, повлияло и върху яснотата на обективираната воля. Освен, че тези разсъждения не са приложими към конкретно контролираното решение на Софийски апелативен съд поради собствено установена от него фактология, то настоящият съдебен състав не съзира и пропуски в оценъчната дейност на контролирания съд. В атакуваното решение съдът е отговорил на всички отправени към първостепенния акт възражения, давайки им убедителен и ясен отговор. Всъщност немалка част от поставените на вниманието на въззивния съд за разрешаване проблеми от страните, те претендират да бъдат разрешени и от касационната инстанция, въпреки че Апелативен съд изключително задълбочено е анализирал всички доказателствени източници и разбираемо и безсъмнително е изразил своята воля. Тази яснота прозира и в коментара на показанията на свидетелите В. С. и Ц. М. /стр.20 - 21 от решението/, чието съдържание съдът не е приел с доверие както поради противоречието му с показанията на св. В. Д., които от своя страна съответстват и на обективно установената находка за изменение в цвета на долната част на тялото на В. Д. и настъпилата й смърт, така и поради еднаквата им месторабота с подсъдимите /в частност с подс. И./ и качеството на обвиняемо лице, което е притежавала С.. Именно поради това и Апелативен съд не е приел, че обясненията на А. И. за вербализираните пред него оплаквания от В. Д. са подкрепени от показанията на тези две свидетелки, което ги и дискредитира. Подобно е отношението на настоящия съдебен състав и касателно заявения от контролирания, субект, нарушил или не раздел I, т.4 от съответната длъжностна характеристика. Действително, при правния анализ на доказателствената съвкупност /стр.25 от решението/ Апелативен съд е декларирал солидаризирането си с позицията на първостепенния за нарушени от двамата подсъдими правни норми, вкл. и тази на раздел I, т.4 от длъжностната характеристика на лекар – акушер – гинеколог, изискваща провеждане от негова страна на системно наблюдение, лечение и рехабилитация на болните, регистриране на състоянието им и промените, настъпили в него през целия болничен престой. Конкретизирайки, обаче, впоследствие за всеки един от подсъдимите нарушените от него правила, съдът е посочил, че А. И. не е престъпил дължимото в раздел I, т.4 от длъжностната си характеристика и аргументирал причините за това – поради неотносимост на изискуемото от лекаря – акушер –гинеколог поведение от тази разпоредба, отнесено към неговите действия. Това съзряно от защитата на И. противоречие, този съдебен състав не възприема като съществено, ограничаващо до степен на неразбиране позицията на съда от подсъдимия поради неяснота на неговата воля, тъй като напълно ясно постановилият акта въззивен състав е аргументирал причините за заявената си позиция за ненарушение от страна на този подсъдим на тази разпоредба и това логично е рефлектирало впоследствие и в диспозитива на атакуваното решение. Последователно изразена е позицията на Апелативен съд и спрямо цифровия еквивалент на нарушено правило от длъжностната характеристика на акушер – гинеколог от страна на двамата подсъдими, сочено от защитата като допуснато нарушение поради произнасяне от съда по непредявено от прокурора обвинение. Това би било вярно, ако със съдебния акт едно лице бъде признато за виновно в извършване на нарушения, които не са били в обема на обвинението и срещу които не се е защитавало. В конкретния случай нарушената норма напълно коректно текстово е посочена от прокуратурата в обвинителния акт, респ. в обвинението на подсъдимите М. и И., но неправилно е отразена като част от раздел III, а не раздел II от длъжностната им характеристика. Тази неточност е била отстранена от въззивния съд, който правилно е преценил, че подсъдимите са били наясно какво нарушение им е инкриминирано и то поради коректното словесно изписване на приложимата разпоредба в обвинението, неводещо до неразбиране или недоразумение от което и да било лице. Непочиващо на обективираното в закона е твърдението на защитника на подс. А. И., че нормата на чл. 80 от Закон за здравето препраща към чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, която урежда дейността на лечебните заведения, а не на медицинските специалисти, работещи в тях, поради което и подсъдимите са оправдани за нарушаване на тази разпоредба още с първостепенната присъда и поради това И. не следва да е нарушил както разпоредбата на чл.80 ЗЗ, така и тези на чл. 79 и чл. 81, ал.1, т.2 ЗЗ поради общия, а не специалния им характер, а и поради спазване на изискуемото от чл. 81, ал.2, т.1 ЗЗ. Действително, нормите на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал.2, т.1 ЗЗ не сочат към конкретни задължения на подсъдимите като лекари – акушер – гинеколози във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, но те задават начина на осъществяване на медицинска помощ в България – „чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии“ /чл.79 ЗЗ/ и качеството, на което тя се основава – „на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения“. Освен, че чл. 6, ал.1 ЗЛЗ касае и лечебните заведения, то изр. последно на разпоредбата ясно сочи начина на утвърждаване на медицински стандарти в дейността на медицинските специалисти - чрез наредби на министъра на здравеопазването. Това посочване на приложимите към дейността на подсъдимите като лекари – акушер – гинеколози правила в тяхната дейност – медицински стандарти и правила за добра медицинска практика е необходимо с оглед последващо конкретизиране /каквото е и сторено/ на специални норми, в чието нарушение са обвинени. Оплакванията за неприложимост на разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ спрямо действията на подс. И. са пряко свързани с тези за пропуски в оценъчната дейност на контролирания съд относно цененето на доказателствените източници от негова страна. За да аргументира позицията си за спазване принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, касаторът се фокусира върху обясненията на И. и показанията на св. А., които са възприети като дискредитирани от Апелативен съд в резултат на съпоставянето им с други доказателствени източници. В разглеждания акт са изложени пространни аргументи след проведен задълбочен анализ на релевантното информационно съдържание на тези източници за причините за доверяване на едни и недоверяване на други. Всички носители на доказателствена информация са разгледани спрямо действителното им съдържание и в контекста на цялостната доказателствена маса по делото. Обясненията на подс. А. И. за възприятията му по време на прегледа на В. Д., неговите действия и причините за тях, са приети за недостоверни не защото произхождат от лице, притежаващо качество, сочещо на заинтересованост /както твърди защитата/, а поради несъответствието им с други източници, проверени като достоверни и чрез обективно установени впоследствие находки. Поради това и показанията на свидетелката В. Д. са оценени с нужното доверие като съответстващи на останалите гласни и писмени източници, а не поради факта, че произхождат от лице, притежаващо качеството частен обвинител. Съдът изцяло е спазил принципа, прогласен в нормата на чл.14, ал.2 НПК, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила, като е съпоставял помежду им всички доказателства, доказателствени средства и доказателствени способи, ясно афиширайки своя подход и резултатът от аналитичната си дейност. Особено видимо е това при обсъждане заключенията на множеството съдебно-медицински експертизи и уточненията, направени от експертите както в хода на първостепенното, така и на въззивното съдебно следствие. В касационните жалби под претекст за претендирано превратно тълкуване или необсъждане на част от доказателствените източници, каквито са обясненията на подс. Б. М. и заключенията на експертизите, всъщност се навеждат доводи за необоснованост на постановения акт на въззивната инстанция, което не е сред основанията, годни да предизвикат касационен контрол. Въпреки това следва да бъде обърнато внимание, че Апелативен съд е взел предвид обясненията на подс. М., обсъдил ги и установявайки несъответност с други източници, частично ги е отхвърлил. Основният въпрос, поставен от защитата и от самия подсъдим, е дали е установена левкоцитоза у В. Д. към момента на изписването й от болничното заведение и доколко преценката на М. за рехоспитализация е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата след три дни нейна смърт. Във въззивното решение прецизно са отграничени релевантните за изясняване факти, касаещи установените нива на левкоцити у Д., нормалните показатели за родилка и няколко дни след раждане, еднократността или двукратността на изследването им и доколко при тези стойности и други данни за здравословното състояние на В. Д. към 12.11.2007г. тя е следвало да бъде дехоспитализирана. С изискуемата яснота съдът е заявил защо възприема позицията, че нивата на белите кръвни телца у Д. са изследвани еднократно – на 10.11.2007г., че те са били над установената за родилки норма и са били в този диапазон и към 12.11.2007г., който показател, заедно с повишена температура на Д. в първите 24 часа след раждането и липса на дефекация по време на целия й престой във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД е било пречка тя да бъде изписана, тъй като съвкупността от тези показатели и симптоми са били индикация за развитие на инфекция, в крайна сметка довела и до нейната смърт на 15.11.2007г. Тези изводи на контролирания съд, с които настоящият се солидаризира, са в резултат на извършен детайлен анализ както на гласните доказателствени източници, относими към тези обстоятелства, така и на доказателствените способи – заключенията на десет съдебно-медицински експертизи, след който напълно видима е веригата на разсъждения и причините за възприемане на едни за сметка на други източници. Подобна е позицията на настоящата инстанция и касателно доказателствената обезпеченост, приета и от контролираната, на допуснати от подс. И. нарушения и тяхната пряка връзка с настъпилата впоследствие смърт на Д.. Соченото от неговия защитник в жалбата заключение на комисийна експертиза /т.4, л.230 – 251 от материалите по досъдебното производство/ е поставено извън контекста на останалите експертни становища, на писмените документи и гласните доказателства по делото, което е в противовес на приложения сравнителен подход в атакуваното решение и съпоставянето на заключението /както и на останалите по делото/ с носители на информация, ценени от съда според действителното им съдържание. Именно този подход е позволил на съдебния състав да формира изводите си относно съпричастността на подсъдимите И. и М. към деянието, неподминавайки и факта, че приложената по делото медицинска документация за В. Д. във вид на фотокопия, а не в оригинал, не е препятствала вещите лица да обосноват своите медицински изводи. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, както и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с ограничаване правата на част от страните в процеса, и ненарушение на материалния закон, следва да се обсъдят, макар и декларативно поднесени в жалбата от адв. Б., претенциите за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му Б. М. наказание. Съдът е отмерил наказанието на М. при прилагане разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, отчитайки изтеклия дълъг темпорален период от осъществяване на деянието до реализиране на наказателната репресия спрямо извършителя му /респ. извършителите му/, който срок не е произтекъл от поведението на М., липсата на предхождащи осъждания, спорадичност на случилото се в неговото професионално битие. В противовес на тези смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства са немалкото нарушения, които е реализирал, за да се достигне до престъпния резултат. След тази адекватна преценка на относимостта на всички тези обстоятелства, както първият, така и вторият съд правилно са отмерили наказанието на Б. М.. Афишираното в касационната жалба от защитата „активно и прецизно“ процесуално поведение на подсъдимия и изминалия дълъг времеви период на протичане на производството по делото, са взети предвид от съдилищата при определяне на вида и размера на наказанието – пробация, изразяваща се единствено в налагане на задължителните пробационни мерки за относително кратък времеви период и без възползване от дадената им законова възможност да наложат кумулативното наказание лишаване от права, поради което и отмереното наказание не се явява явно несправедливо. При извършената констатация за неналичие на пропуски в оценъчната и правоприлагаща дейност на въззивната инстанция, довела до нарушение на материалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектирали върху правата на част от страните в процеса, настоящият състав стои на позицията, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10328 от 07.12.2020г. по ВНОХД № 711/2020г. на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 6 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.