1 Р Е Ш Е Н И Е № 396 гр. София, 26 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1902/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Николай И. Н., чрез адвокат Д. от В. АК, срещу решение № 81 от 16 май 2011 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 142/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 25 февруари 2011 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 2164/2010 година. В касационната жалба са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Заявени са недостатъци в оценъчната дейност на предходните съдебни инстанции на гласните доказателства по делото, довели до неверни изводи по фактите, в резултат на което не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен – този по чл. 354а, ал. 3 от НК. Това, както и игнорирането на данните за социалния и здравословен статус на подсъдимия Н., е довело до налагане на явно несправедливи наказания, макар и определени при условията на чл. 55 от НК. Отправеното до касационната инстанция искане е за изменяване на атакувания съдебен акт, при прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК по отношение на Н. и намаляване на наложените му наказания съобразно санкционните рамки на тази законова разпоредба. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Николай Н. участва лично и със служебния си защитник адв. П. от САК, който поддържа касационната жалба при релевираните в нея отменителни основания и отправени до съда искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакувания въззивен съдебен акт е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която жалбоподателят-подсъдим Николай И. Н. е признат за виновен в това, че на 19. 10. 2010 година в [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р. С. С., без надлежно разрешително е придобил и държал високорисково наркотично вещество – 6.47 грама хероин и 0.29 грама от същото вещество, с различно съдържание на активен компонент (диацетилморфин), на обща стойност 435. 05 лева, с цел разпространение, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55,ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим и на глоба в полза на държавата в размер на 10000 (десет хиляди) лева. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 19. 10. 2010 година. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото и са присъдени направените разноски, като са възложени в тежест на подсъдимите. Жалбата на подсъдимия Н. срещу въззивното решение е неоснователна. Идентични оплаквания от страна на подсъдимия Н. се съдържат и във въззивната му жалба и те са били предмет на въззивната проверка. Те са били подкрепени с доводи, изложени в становището на защитата по съществото на делото, поддържани и пред настоящия състав. В изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният съд ги е обсъдил и ги е намерил за неоснователни. Всъщност, в рамките на оспорването на надлежността на доказателствената основа на приетите от съда факти, жалбоподателят предлага собствена интерпретация на доказателствата, като твърди, че те не установяват участието му в придобиването и държането на наркотичното вещество с цел разпространението му, без на практика да оспорва приетата фактическа обстановка (стр. 2 от решението на въззивния съд). Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по релевантните факти при спазване на процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. По делото е налице съвкупност от гласни (показанията на свидетелите Х. И., И. И., С. П., на полицейските служители Т. и И., обяснения на двамата подсъдими), писмени (протоколи за оглед, доброволно предаване и изземване, фотоалбум), веществени (93 пликчета с хероин) доказателствени източници и експертни заключения, които са правилно анализирани от предходните инстанции като обосноваващи съучастието на подсъдимия Н. в извършване на престъплението. Известно е, че престъпното деяние се характеризира със субективни елементи, които са извън съдържанието на умисъла и непредпазливостта, т. е. на вината. Такъв елемент може да бъде специалната цел на дееца, наред с неговите специални мотиви, състоянието му по време на извършване на престъплението и пр. В конкретния случай, специалната цел е включена в състава на престъплението, поради което е задължителна за съставомерността на деянието. Известно е също така, че съучастието като задружна дейност е възможно само при умишлените престъпления и при наличие на следните три предпоставки: участие на най-малко две наказателно-отговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. Или иначе казано, съизвършителят има както съзнанието, че не е сам, така и волята да осъществи намерението си заедно с останалите участници в изпълнителното деяние (вж. и решение № 119/2000 година на ВКС, І н. о.). В конкретния случай подсъдимият Н. несъмнено е участвал във всяко едно от действията по придобиване и държане на наркотичното вещество заедно с осъдения С. – двамата са се транспортирали с мотопед на Н. до мястото на закупуване на хероина, Н. е участвал с парична сума в закупуването, двамата са пренесли наркотика обратно до жилището на С., заедно и със свид. И. са оформяли „дози”, поставили са си на себе си и на свид. И.. При всички тези свои действия подсъдимият Н. е бил със съзнанието, че наркотикът е предназначен именно за продажба. За да се снабди с хероин малко след тях в жилището е дошъл и свид. П.. При пристигане в жилището на полицейските служители, по-голямата част от наркотика (64 пликчета), дозиран и събран в малка торбичка, се е намирал в подсъдимия Н. и е бил изхвърлен от него през прозореца. При така установените данни по делото, претендираната от подсъдимия несъставомерност на извършеното от него деяние по основния състав на чл. 354а, ал. 1 от НК и преквалифицирането му по ал. 3 на същата норма, може да бъде преценена единствено като неоснователно. Всички негови действия са били насочени към придобиване и последващо държане на наркотичното вещество, което несъмнено е било предназначено за разпространение, без значение точно от кого от двамата извършители, между кои и колко потребители, кога, по какъв начин и пр., като подсъдимият Н. е съзнавал това. При тези съображения настоящият състав намира, че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, при съобразяване и на предходните осъждания на подсъдимия Н., относими към квалифицирането на деянието като извършено при условията на опасен рецидив (стр. 7 от мотивите на присъдата). Релевираното в касационната жалба отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК основно е обвързано с искането за преквалифициране на деянието по по-лек състав и е негова последица. Извън това жалбоподателят е изложил доводи за неадекватна оценка на направените от него самопризнания и за неотносимост на правната квалификация на извършеното като опасен рецидив. За да определи наказанието на подсъдимия при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът е съобразил и правилно оценил всички установени по делото факти, относими към индивидуализиране на наказанията, включително и визираните в касационната жалба – отношението му към извършеното, оказаното съдействие, демонстрираното желание за промяна на начина на живот. Дори тези факти в известна степен да са надценени, извършваната касационна проверка само по жалба на подсъдимия прави безпредметно такова обсъждане. В рамките на приетата хипотеза на определяне на наказанията на подсъдимия Н. при условията на чл. 55 от НК, законът правилно е приложен, като размерът на наказанието лишаване от свобода е определен под минимално предвидения, а този на наказанието глоба – намален с една втора под минимално предвидения размер, каквито са възможностите за редуциране на този вид наказание съгласно ал. 2 на чл. 55 от НК. Няма как да не бъдат отчетени многобройните предходни осъждания на подсъдимия за посегателства против собствеността и за престъпление по чл. 354а от НК (общо петнадесет), което съдилищата са сторили. При това положение претендираното от жалбоподателя смекчаване на наказателноправното му положение в настоящето производство няма как да бъде удовлетворено, доколкото наложените наказания не разкриват характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК в рамките на правилно приложения материален закон и адекватното им индивидуализиране. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 16 май 2011 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 142/2011 година, с което е потвърдена изцяло по отношение на Николай И. Н. присъда от 25 февруари 2011 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 2164/2010 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.