Р Е Ш Е Н И Е № 246 София, 11.12. 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Ангел Йорданов като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2062 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, ал.2 ЗМТА, образувано по предявен от Ирина В. Михайлова иск за прогласяване нищожност на арбитражно решение № 223 от 26.03.2015г. по арбитражно дело № 233/2015г. на арбитър Б. Г. със седалище [населено място], бул.”Цар Борис ІІІ”№ 86-90, с което Ирина В. Михайлова е осъдена в условията на солидарност да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата 8 819.16лв. неизплатено задължение по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 08.02.2012г. и разноски за арбитражното производство. В подадената на 29.08.2018г. искова молба се посочва, че Михайлова е уведомена за образуваното арбитражно производство и постановеното решение на 06.08.2018г., когато получила покана за доброволно изпълнение по изп.дело 195/2016г. на ЧСИ рег.№ 841. Твърдението е, че не е била уведомена за производството и за арбитражното решение, което е постановено по спор, сключен между нея като потребител и търговеца „Профи Кредит България” ЕООД, а съгласно чл.3,ал.4 З., всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд разрешаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове, е недействителна. Поддържа се, че при сключването на договора тя е действала като потребител по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на З. /извън рамките на търговска или професионална дейност/. Като се позовава на разпоредбата на чл.47,ал.2 ЗМТА иска да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение. Ответникът „Профи Кредит България”ЕООД в писмен отговор счита, че не е надлежна страна в производството поради цедиране на процесното вземане на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, [населено място]. По депозираното становище по делото от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, [населено място] „в качеството му на пълномощник на цесионера Профи Кредит България Е.” настоящият състав се произнесе в откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. приема, че молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок: От материалите по приложеното арбитражно дело не може да се направи извод за редовното уведомяване на Ирина Михайлова за образуваното производство и за постановеното решение. Отсъстват основания за приложение на разпоредбата, на която арбитърът е основал становището си за редовното призоваване на страната - чл.13.4 от ОУ към договора за револвиращ заем. Съгласно нея, призовките и съобщенията се смятат за получени след с изтичането на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или е недостатъчен. Отбелязването от куриерската фирма, осъществила опита за връчване на пратките, съдържащи препис от исковата молба, призовка за съдебното заседание и препис от арбитражното решение „отсъствие на получател” не попада в нито една от посочените хипотези. Не е изпълнено изискването на чл.13.4 от Общите условия за връчване на книжата по арбитражното дело. За дата на уведомяване на ищцата за арбитражното решение следва да се приеме отразената в приложената покана за доброволно изпълнение и неоспорена дата - 06.06.2018г. спрямо която молбата е депозирана в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА. Същевременно ответната страна не е възразила, съотв. не е представила доказателства, опровергаващи твърдението на ищцата за момента на уведомяването й за постановеното арбитражно решение. По тези съображения, следва да се приеме, че преклузивният срок е спазен и произнасянето по иска по чл.48,ал.1 ГПК е допустимо. Настоящият състав като съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /спор за дължими от ищцата суми по договор за потребителски кредит/ счита, че постановеното арбитражно решение е нищожно: По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните по смисъла на пар.13,ал.1 ДР на З. е потребител, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19,ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА /пар.8, т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48,ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19,ал.1 ГПК и чл.47,ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно пар.6,ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по което ВКС не се е произнесъл. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19,ал.1 ГПК във вр. с пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК -ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като, след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. Арбитражната клауза, на която арбитър Б. Г. е основала компетентността си е недействителна - чл.3,ал.4 З.. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017г./. По изложените съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство, арбитражно решение № 223 от 26.03.2015г. по арбитражно дело № 233/2015г. на арбитър Б. Г. по предявения от ищцата Ирина Михайлова срещу „Профи Кредит България”ЕООД иск. Настъпилите след приключване на арбитражното производство промени по отношение на страните по материалното правоотношение са ирелевантни за легитимацията на страните в производството по чл.47 ЗМТА. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски по представен списък по чл.80 ГПК - сумата 400лв. за адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски за транспортни разходи не са доказани. Ответникът следва да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса за производството /от внасянето на която ищцата е освободена на основание чл.83,ал.2 ГПК/ - 352.77лв. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Прогласява за нищожно по отношение на Ирина В. Михайлова и „Профи Кредит България” ЕООД арбитражно решение № 223 от 26.03.2015г. по арбитражно дело № 233/2015г. на арбитър Б. Г.. Осъжда „Профи Кредит България”ЕООД да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК сумата 352.77лв. държавна такса по сметката на ВКС. Осъжда „Профи Кредит България”ЕООД да заплати на Ирина В. Михайлова сумата 400 лв. разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: