Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * злоупотреба с доверието на работодателя * обезщетение за оставане без работа * нарушение на трудовата дисциплина * незаконно уволнение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 379

гр.София, 11.10.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 100/ 2011 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 436/ 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 100/ 2011 г. по жалба на [фирма] е допуснато до касационно обжалване решение на Бургаски окръжен съд № І-68 от 08.09.2010 г. по гр.д.№ 1253/ 2010 г. в частта му, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Х. К., извършено със заповед № 222/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], Г. Х. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – ръководител на Т. и.” и касаторът е осъден да заплати сумата 891,29 лв – получена на отпаднало основание като обезщетение, дължимо от работника при дисциплинарно уволнение.
Обжалването е допуснато за да се отговори на въпроса представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя поведението на служител, състоящо се в системно предоставяне на работодателя на подписани документи с невярно съдържание, водещи до нанасяне на имуществени вреди.
По въпроса за характера на злоупотребата с доверието на работодателя като тежко нарушение на трудовата дисциплина вече има формирана практика на ВКС по реда на чл.291 от ГПК (решение на ВКС, ІV г.о. № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 1734/ 2009 г.) която служи за ръководство на съдилищата. Според тази практика, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо за предприятието на последния да са настъпили имуществени вреди. Когато работникът е лице, натоварено с управленски функции, всяко неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя може да бъде окачествено като злоупотреба с доверието на последния. Преднамерените действия с цел извличане на имотна облага несъмнено съставляват такава злоупотреба, но злоупотреба е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие. В частност, когато се касае за ръководен персонал, от когото работодателят очаква да контролира изпълнението на трудовите задължения на подчинените си и да гарантира спазването на трудовата дисциплина, оказаното доверие е по-високо, съответно по-тежко нарушение съставлява злоупотребата с това доверие. Ако вместо да контролира спазването на работното време и присъствието на работа ръководителят няколкократно се споразумее с работника да прикрие отсъствието му и състави за това документ с невярно съдържание, то системната злоупотребата е налице. Без значение е дали от нея са настъпили имуществени вреди и дали ръководителят е получил съгласието на работника да компенсира неотработените дни през време, когато не е длъжен да полага труд.
След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е мотивирано от въззивния съд с разбирането, че злоупотреба с доверието на работодателя може да има само ако работникът цели да навреди на работодателя или да извлече облага за себе си или за другиго и че представата за това увреждане/облага е част от предметното съдържание на умисъла му. Според това разбиране, ако за работодателя не са настъпили имуществени вреди, то не е възможно да е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Тъй като изтълкуваното по реда на чл.291 от ГПК съдържание на материалния закон не е такова, а за наличието на злоупотреба с доверието на работодателя не е задължително да са настъпили имуществени вреди, то въззивното решение е постановено при наличие на касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК и следва да бъде отменено. Не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което делото следва да се разгледа по същество от касационната инстанция.
Установено е, че ищецът е работил като заместник – ръководител на “Т. и.” в [фирма]. Съгласно длъжностната характеристика, в трудовите му функции е било да контролира спазването на трудовата дисциплина. Същият е изготвил и подписал три документа – таблици за отчитане на явяването и неявяването на работа за месеци септември, октомври и ноември 2009 г., в които е удостоверил неверните факти, че на 28, 29 и 30.09.2009 г., на 12, 13, 14, 19, 20, 21, 26 и 27.10.2009.г. и 23, 24 и 25.11.2009 г. Д. П. Д. – Т., технически сътрудник в терминала, е била на работа през цялото работно време и е отработила по 8 часа във всеки от дните. Всъщност през тези дни тази служителка не е идвала на работа със съгласието на ищеца по делото, с когото се била споразумяла да отработи въпросните дни по друго време. Тези факти не се оспорват от ищеца, а според съда те следва да се квалифицират като системна (извършена три или повече пъти) злоупотреба с доверието на работодателя. Няма значение дали работодателят е търпял вреди, макар че и такива са налице – плащан е отпуск по болест по време, когато служителката е била на работа, т.е. плащана е както заплата за времето, когато тя е работила, така и обезщетение за временна нетрудоспособност. Достатъчно е, че ищецът като ръководен служител, при изпълнение на трудовите си функции да контролира явяването на подчинените му на работа, не само не е изпълнил тези си задължения, но умишлено е въвел работодателя в заблуждение за това, че Д. Д. – Т. е била на работа в дни, когато тя не е идвала в предприятието. Няма значение и това, че работникът е дал предварително съгласие да компенсира тези дни с работа по време, когато е в отпуск. Всъщност по този начин ищецът си е присвоил правото да разрешава и прекъсва редовния платен годишен отпуск на служителя, което е прерогатив единствено на работодателя, но не и на ръководителите на звена в предприятието. Нещо повече – ищецът е създал предпоставки и за уронване на доброто име на предприятието, защото е допускал лицето да отработва пропуснатите дни във време, когато му е разрешен болничен отпуск. Така е прикривал и друго нарушение – съставяне на болничен лист с невярно съдържание, защото, щом е могла да работи един ден в продължение на 8 часа, то очевидно в този ден Д. Д. – Т. не е била неработоспособна.
Доводите на ищеца, че не е имал като трудово задължение отчитането на явяването на работа, тъй като не е бил назначен за ръководител терминал, са неоснователни. По длъжностна характеристика той е длъжен да следи за трудовата дисциплина на подчинените си и като заместник – ръководител, каквото качество е имал. Освен това в отсъствието на ръководителя и без да има изричен акт на работодателя, от самото естество на длъжността му следва, че трябва да поеме функциите по цялостно ръководство и контрол. Но това в конкретния случай е без значение, тъй като самият ищец не оспорва, че е подписал присъствени форми с невярно съдържание. При това положение злоупотребата е налице, без оглед дали той е имал като трудово задължение да контролира явяването на работа от подчинените му работници и да удостоверява това с въпросните документи.
Неоснователни са и доводите, че в ответното дружество е имало утвърдена практика ръководителите да освобождават в някои работни дни служителите срещу компенсация в други, неработни за тях дни и че тази практика е била наложена при ръководителя на терминала, чиито заместник е ищеца. На първо място отговорността за нарушение на трудовото законодателство е лична. Всеки отговаря за собственото си поведение и ако е извършил нарушение, не го оневинява обстоятелството, че такова нарушение е извършвало и друго лице. Освен това не се установи в [фирма] да е съществувала твърдяната практика, вън от случая с Д. Д. – Т.. Последната действително (и при съгласието на ръководителя на терминала) е отсъствала от работа, без това да се отрази в съответната присъствена форма. Не се установи обаче представителите на дружеството-касатор да са знаели за тези отсъствия (прикривани с процесните изготвени от ищеца документи и срещу ангажимент да бъдат отработени впоследствие) и да са били съгласни за тази практика, изрично или мълчаливо. В такава хипотеза нарушение също би било налице, но неговата тежест би била несравнимо по-малка. В случая злоупотребата с доверие е съществена, извършена е системно и е без значение дали отсъствията на работника са били компенсирани с работа в дни, когато Д. Д.-Т. е била в отпуск (редовен или по болест). Наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението, а уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна.
Съответно следва да бъдат отхвърлени и исковете, предявени за възстановяване на уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на удържаното от работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски окръжен съд № І-68 от 08.09.2010 г. по гр.д.№ 1253/ 2010 г. в частта му, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Х. К., извършено със заповед № 222/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], в която Г. Х. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – ръководител на Т. и.” и в която [фирма] е осъдено да заплати на Г. Х. К. сумата 891,29 лв – получена на отпаднало основание като обезщетение, дължимо от работника при дисциплинарно уволнение, както и в частта за таксите и разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 56, ет.2, ап.4, против [фирма], [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. Х. К., извършено със заповед № 222/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – ръководител на Т. и.” и по чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 891,29 лв като получена на отпаднало основание.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: