Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр.София, 21.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1549/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. В. Г. срещу решение № 148/16.05.2012 год. по въззивно нохд № 135/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми въззивен състав. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК се обосновават алтернативни искания – за отмяна и оправдаване на подсъдимия или за изменение на размера на наложеното наказание лишаване от свобода в справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в жалбата в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 15-ти състав с присъдата от 15.11.2011 год. по нохд № 2490/2011 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че: при условията на продължавано престъпление в периода от 12.11. до 13.11.2010 год. в гр.С и в село Л. в съучастие като извършител с подсъдимата Ц. И. без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, на обща стойност 387,72 лева. На основание чл.354А, ал.1, пр.4, алт.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; на 12.11.2010 год. в с.Л. отглеждал растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорните правила на обща стойност 128,64 лева. На основание чл.354В, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; на 12.11.2010 год. в село Л. отглеждал растения от рода на канабис/коноп, марихуана/ в нарушение на установените в ЗКНВП правила. На основание чл.354В, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Приложил чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание от определените – 2 години лишаване от свобода, за което определил да бъде изтърпяно при условията по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС, както и глоба в размер на 5 000 лева. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязла в сила присъда по нохд № 1753/2006 год. на Софийския градски съд и постановил изтърпяването му при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Признал подсъдимата Ц. П. И. за виновна в това на 12.11.2010 год. в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г. да е извършила престъпление по чл.354А, ал.1, пр.4, алт.1 вр.чл.20, ал.2 и при условията по чл.55, ал.1 НК я осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.354А, ал.6 НК за наркотичните вещества, предмет на престъплението и чл.189, ал.3 НПК за размера на дължимите от двамата подсъдими разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение изменил присъдата само в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимата И., което намалил на 1 година. Потвърдил в останалата, обжалвана от подсъдимите, част. Неоснователно се поддържа в жалбата на подсъдимия, че въззивният съд е оценил показанията на свидетелите по начин, различен от предписания в чл.107, ал.3 НПК. Видно от съдържанието на мотивите въззивният съд в отговор на същото възражение не само е заявил съгласието си с оценката на доказателствения материал като съответстваща на действителния смисъл, но е направил нов и самостоятелен анализ. Обосновано е приел, че е събран възможния и в достатъчен обем, за да се установят всички относими към предмета на доказване обстоятелства и при стриктно спазване на процесуалните изисквания. Оценил е като правилен подхода да се отхвърли като негодно доказателствено средство протокола за претърсване и изземване за извършените действия в л.а.марка „М.” поради допуснати процесуални нарушения във връзка с изискванията за срок, в който да бъде представен за одобрение. Изложил е съображенията си за решението да приеме изцяло като достоверни показанията на полицейските служители К. и М. и частично - на свидетелите С., С. и Л., като се е мотивирал с близките приятелски отношения с подсъдимите и желанието им да оневинят Г., както и с възможността да уличат себе си в извършване на престъпление. Обосновал е извода си за авторството с показанията на свидетелите, вкл. и тези на С., Д., Х. и частично с обясненията на подсъдимия Г.. Мотивирал е по убедителен начин отказа си да приеме обясненията на подсъдимата И., че тя е извършител на престъпленията, за достоверни предвид тяхната изолираност и очевиден стремеж да подкрепи възприетата от Г. позиция на защита. Изложил е правни съображения за решението си да приеме, че изводът за наличието на всички елементи от състава на престъпленията е законосъобразен и основан на доказателствения материал. Съдържанието на решението отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, а решаването на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК не противоречи на изискванията по чл.14 и чл.107 НПК. Няма основание за констатация, че има превратно тълкуване или изопачаване на сведенията, които посочените доказателства съдържат, нито че е подценено значението на някое от тях или е придадена по-голяма тежест и значение на едни доказателства пред други, нито че има нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи правилността на съдийското убеждение. Възражението,че въззивният съд е приел за установени фактическите положения, независимо че не съответстват на събраните и проверени доказателства по делото, защото липсват доказателства или защото оценката им е неправилна, е такова за необоснованост на съдебния акт. Обсъждането му е извън пределите на касационната проверка, тъй като не е предвидено такова самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не може да замени приетите от инстанциите по същество фактически положения и да направи различен от направения извод за главния факт. Неоснователно се поддържа, че въззивният съд неправилно е утвърдил с решението си определените наказания лишаване от свобода, защото са явно несправедливи по размер по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. В мотивите са изложени съображения за законосъобразност на извода, че са налице основанията по чл.54 НК. Изследвани са и правилно оценени установените индивидуализиращи обстоятелства както за особеностите на личността и неговата обществена опасност, така и за обществената опасност на извършеното, мотивите, последиците и въздействието върху членовете на обществото. Изрично са посочени като значими за смекчаване на отговорността му данните за добрата гражданска характеристика, както и семейното му положение, изискващо полагане на грижи за малолетното му дете, т.е. оценката на тежестта и значението на обстоятелствата, имащи значение за определяне вида и размера на наказанията е извършена в съответствие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Наказанията, както за отделните престъпления, така и по вид, са определени при значителен превес на смекчаващите обстоятелства и в минималния предвиден размер, поради което съответстват на извършеното и на целите на специалната и генерална превенция според изискванията по чл.36 НК. Няма основание за изменение на наказанието лишаване от свобода и определяне на по-нисък размер. Такава правна възможност е предвидена с разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, но в конкретния случай няма основание за приложението й, защото установените индивидуализиращи обстоятелства, включително и посочените в жалбата, не дават основание за извод, че са многобройни или че някое от тях е изключително. Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона, както и че наказанията не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, решението следва да бъде оставено в сила. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148/16.05.2012 год. по въззивно нохд № 135/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/