1 Р Е Ш Е Н И Е № 260 [населено място], 14.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 118 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №1403 от 23.11.2010г. постановено по гр.д. № 538/2010г. на Варненски окръжен съд, ГК, с което е отменено решение № 223 от 22.01.2010г. на Варненски районен съд по гр.д. № 2911/2006г. и вместо това е признато за установено в отношенията между В. Й. Я., В. М. М. и М. Д. М., че първата от тях е собственик на част от имот пл. № * /настоящ № * по изменението на ПНИ/ в кад. район * по ПНИ на местността „Б.-юг”, попадащ в стар имот № * съгласно решение на ПК-В. и Заповед № ФС-91/10.03.2005г. на Кмета на Район А. при [община] и са осъдени В. М. М. и М. Д. М. да предадат на В. Й. Я. владението върху собствената й част от имот пл. № * с площ * кв.м., отбелязана в син цвят на комбинираната скица на л.258 от делото, представляваща неразделна част от решението. С определение №392 от 15.04.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за надлежната легитимация на ищците, претендиращи земеделска реституция, респ. за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС, когато решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността не е придружено от скица, а действащите към момента на издаването му разпоредбите на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ са изисквали това. Жалбоподателите В. и М. М. чрез пълномощника си адв. С. намират решението за постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изтъкват, че съдът неправилно е разрешил повдигнатите от тях възражения за липса на идентичност на притежавания от наследодателя на ищцата и възстановен имот; не е взел предвид влязлата в сила в хода на делото заповед на Областния управител за изменени на ПНИ, с което се отстранява допусната техническа грешка; както и изобщо не е изложил съображения по възражението за придобиване на имота по давност. Ответницата В. Й. Я. намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС, предявен от лице, на което е възстановено правото на собственост върху земеделска земя в стари реални граници, против лица, които владеят имота, претендирайки, че са собственици на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Установено е, че на наследодателя на ищцата Й. Г. А., починал 2007г., е възстановено с решение от 16.06.1998г. на ПК-В. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ * дка в терен по § 4 в кв. Г., местн. „К. К.”, представляваща имот № * по плана на старите имотни граници на местност „Б.-юг”, който обхваща няколко имота, сред които и №№* и *. Собствеността на наследодателя е установена с нотариален акт от *г. като по делото са изслушани множество експертизи по въпроса за идентичността на имота по нотариалния акт с възстановения. В полза на първоначалния ищец Й. Г. А. е издадена Заповед № ФС-91/10.03.2005г. на основание § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за предоставяне на имот с идентификационен № * в кад. район * по ПНИ на м. „Б.-юг” с площ * кв.м. Установено е безспорно от техническите експертизи, че имот № * по ПНИ включва имоти с пл. № * и *, които са възстановени на ищеца като част от стар имот пл. № *. Ответниците се легитимират с удостоверение № 5 от 19.09.1983г. за предоставено право на ползване върху хавра от * дка в местност „Б.”, без посочени съседи, оценителен протокол за стойността на земята и сградата /в който е описан имот № *, зачертан е и е посочен имот */, банков документ за заплащане на цената на земята, акт за узаконяване на постройката в имот * от *г. и заповед на областния управител от 02.10.2007г./издадена в хода на делото/, с която въз основа на извършено изменение на плана на новообразуваните имоти новообразуван имот №* с площ * кв.м. се записва на В. М. М., а имот * остава с площ * кв.м. за Й. Г. А.. С констативен нотариален акт № *, т.*, рег. № *, д. № */*г. в хода на настоящия процес ответниците са признати за собственици на поземлен имот № * с площ * кв.м., заедно с построената в него масивна сезонна постройка на *кв.м. Представен е обаче и констативен нотариален акт от *г. за собственост на ответниците по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ върху имот с № *. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия има конститутивно действие относно правото на собственост. Също така е счел за доказано правото на собственост на праводателя преди кооперирането предвид представения нотариален акт и протокол за отчуждаване на имота от Т. комисия. Намерил е, че ответниците, като ползуватели не претендират права върху имота към момента на обобществяването, поради което не могат да предявяват възражения за липса на идентичност на притежавания преди кооперирането имот с възстановения. По отношение правата на ответниците съдът е приел, че те се ползват от два констативни нотариални акта - от *г. и от *г., където са описани два различни имота - имот № * и процесния № *, при преценката на които не се доказват безспорно правата им по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ върху спорния имот. Затова съдът е уважил иска на ищцата, без да се произнесе по евентуално наведеното от ответниците /сега касатори/ възражение за придобиване на имота по давност. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за надлежната легитимация на ищците, претендиращи земеделска реституция, респ. за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС, когато решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността не е придружено от скица, както изискват разпоредбите на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакциите им към момента на постановяване на решението на Поземлената комисия. В Решение № 24 от 1.02.1999г. на ВКС по гр.д. № 1912/97г., ІVг.о. се приема, че искът по чл. 108 ЗС за възстановена земеделска земя е преждевременно предявен, ако решението на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не е придружено от заверена скица на имота. Въпросът понастоящем е разрешен чрез създадена задължителна практика - решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК - решение №555 от 22.10.2009г. по гр.д.№104/2009г. на ІІ ГО на ВКС, решение 588 от 29.06.2010г. по гр.д. № 1350/2009г. на І г.о., решение № 225 от 06.07.2011г. по гр.д.№ 559/2010г. на І г.о. Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на съответното решение. Когато имотът попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ собствеността се възстановява след настъпване на множество законоустановени предпоставки, уредени в §4к ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ бр. 98/1997г. /при действието на която е постановено конкретното решение на Поземлената комисия/ предвижда, че се издава решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на §4-4л в срок до 31.01.1998г. Изискване за скица в хипотезата на т.3 липсва, такова е налице само в чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. А според чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ /редакция към същия момент/ за установяване на границите на имотите се изработва план на новообразуваните имоти. С изменението на чл.14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г. е предвидено, че ОСЗГ само признава правото на собственост на бившите собственици в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, а собствеността се придобива въз основа на заповед на кмета по §4, ал.7 от ЗСПЗЗ. Съобразно горното и в съответствие с посочените решения следва да се приеме, че решенията на органа на земеделска реституция, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999г., в които имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти. По касационната жалба предвид наведените касационни основания и разрешението на правния въпрос, посочен по-горе: В случая решението на Поземлената комисия-В. не е било придружено със скица към момента на издаването му - юни 1998г.; имотът е възстановен в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и е подробно индивидуализиран по плана на старите имотни граници и по комбиниран план. През 2005г. е издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за предоставяне на имот с идентификационен № * в кад. район * по ПНИ на м. „Б.-юг” с площ * кв.м. Решението, а и заповедта доказват легитимацията на ищцата към момента на завеждане на иска. Поради това изводите на въззивния съд за доказана активна легитимация, са правилни. Съдът обаче неправилно и в нарушение на чл. 188, ал.3 ГПК/отм./ не е взел предвид издадената в хода на делото нова заповед на Областния управител на Област В. на основание §4к, ал.6 и 8 ПЗР ЗСПЗЗ за изменение на ПНИ, с която площта на възстановения имот на ищцата пл. № * е намалена на * кв.м., а имот * с площ * кв.м. е предоставен на касаторите. За да разреши правния спор относно легитимацията на ответниците на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ съдът се е задоволил с обсъждане на представените два констативни нотариални акта, които са за два различни имота, без да обсъди в съвкупност доказателствата, удостоверяващи материалноправните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а именно: удостоверението за предоставено право на ползване, оценката на земята, извършеното плащане, узаконяването на сградата, както и извършеното в хода на делото изменение на плана на новообразуваните имоти. Вярно е, че първоначално е съставен констативен нотариален акт, според който касаторите са собственици на ПИ *, но при съпоставка на доказателствата е видно, че това се дължи на допусната грешка в оценителния протокол. Безспорно е, че те държат и ползват ПИ № * /виж определение на Варненски районен съд в с.з. на 04.07.2007г. по чл. 109, ал.4 ГПК/отм./; видно е, че именно в този имот се намира построената от тях в периода 1983 -1985г. сграда, която е била узаконена и цялата документация по узаконяването касае имот № *; видно е, че приложената преписка за закупуване на имот № * е на ползувател В. М. М., а от представения нотариален акт №*, т. *, д. № */*г. се установява, че имот № * има друг собственик /също бивш ползувател/. Освен това, с последващата заповед на Областния управител от 02.10.2007г. за изменение на ПНИ грешката относно номера на имота е преодоляна - на касаторите е предоставен ПИ * с площ 600 кв.м., а за ищцовата страна е останал ПИ * с площ * кв.м. Въз основа на изложеното се явява неправилен изводът на въззивния съд за основателност на ревандикационната претенция поради невъзможността на ответниците да легитимират правото си на собственост на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ като бивши ползуватели. Съвкупната преценка на доказателствата, включително на новите такива, съставени в хода на делото, изяснява различието в номера на имота в първия и втория нотариален акт и сочи че са осъществени предпоставките за трансформиране правото на ползване върху ПИ № * в право на собственост. Поради това предявеният иск за собственост е неоснователен. Ето защо следва да бъде отменено обжалваното въззивно решение и постановено друго за отхвърляне на иска. При този изход касаторите имат право на направените разноски в течение на производството, които възлизат на 130 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1403 от 23.11.2010г. постановено по гр.д. № 538/2010г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Й. Я. от [населено място], кв. Г., [улица] против В. М. М. и М. Д. М. двамата от [населено място], [улица], ет.1, ап.6 иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху част от имот № * кад. район * по ПНИ на местността „Б.-юг”, землище Г., [община], която част съответства на настоящия ПИ №* по изменението на ПНИ с площ * кв.м., при съседи: път, ПИ *, ПИ * и останалата част от имот № *, като неоснователен. ОСЪЖДА В. Й. Я. на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на В. М. М. и М. Д. М. сумата 130 /сто и тридесет/ лв. разноски по делото за три инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.