Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр.София, 24 юли 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
открито съдeбно заседание на единадесети юни две хиляди и
девета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
При
участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
секретаря
КРИСТИНА ПАВЛОВА разгледа
докладваното
от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно
дело №284 /2009 год.
Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимия Н. П. С. срещу въззивно решение № 62 от 05.03.2009 год., по внохд № 91/09 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е изменена присъда № 13/20.11.08 год. по нохд № 2988/08 год. на Софийски градски съд.
С присъдата подсъдимият Н. П. С. е признат за виновен в това, че на 09.11.2007 год., около 05.30 часа, в гр. С.,в около 5,30 часа, при управление на МПС – лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Купе”,с рег. № 3* по бул.”Брюксел”, с посока на движение от ж.к.”Младост” към Аерогара София, на 2 011метра след разклона за ж.к.”Дружба, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 ЗДвП и по чл. 25, ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Н. Я. , на 35 години, поради което и на основание чл. 343, ал.1,б.”в”,вр. с чл. 342, ал.1,пр.3,вр. с чл. 55, ал.1,т.2,б.”б” от НК, вр. с чл. 373, ал.2 НПК, вр. с чл. 42а, ал.2,т.1 и т.2 и т.6 НК , му е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила присъдата; ”задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и шест месеца, от влизане в сила присъдата и “безвъзмезден труд в полза на обществото” за 200 часа годишно, за срок от две поредни години, считано от влизане в сила присъдата. На основание чл.343г НК е наказан на лишаване от право да управлява МПС за две години и шест месеца, считано от влизане в сила присъдата. Съгласно чл.45 и чл.52 ЗЗД са присъдени обезщетения за причинените неимуществени вреди от деянието на гражданските ищци както следва : на С. К. Н. 70 000 лева и на Я. К. Я. , чрез законния й представител К. С. И. са присъдени 70 000 лева, като исковете за разликата, до предявените размери от по 100 000 лева,са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са държавни такси и разноски по делото.
С въззивното решение присъдата е изменена, като е намалено наложеното наказание на подсъдимия Н. П. С. «лишаване от право да се управлява МПС», от две години и шест месеца, на една година и шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.
В касационна жалба на подсъдимия, не се сочат конкретни основания и доводи в тяхна подкрепа. От съдържанието й се извежда оплакване за явна несправедливост на наказанието, поради неотчитането от съда в достатъчна степен като смекчаващо отговорността обстоятелство поведението на пострадалия за съпричиняване настъпването на съставомерните последици от деянието. Пострадалият е имал качеството на пешеходец, който е нарушил забраната по чл.108 от ЗДвП да не стои на пътното платно и по чл.59 от ЗДвП – не е поставил светлоотразителен триъгълник зад катастрофиралия автомобил. В допълнителна касационна жалба, в срока по чл.351, ал.3 НПК, подадена чрез защитата му, адв. Е, също се развиват доводи за настъпването на вредоносния резултат изключително по вина на пострадалия с искане , на това основание, наказанието да бъде намалено, както да бъде намален и размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. А подсъдимият, като водач с подчертано ниска обществена опасност, да бъде наказан съобразно занижената му степен на обществена опасност.
В съдебно заседание подсъдимият Н се явява лично и с адв. Е, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена в наказателната част. Оттегля жалбата в гражданската част, в който ВКС прекрати производството.
Гражданските ищци и частни обвинители С. К. Н. и Я. К. Н., редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява повереникът им адв. И. Моли за оставяне жалбата на подсъдимия без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за справедливост на наказанието и обезщетението.
В последната си дума подсъдимият моли наказанието да бъде намалено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на проверка и правомощията си, провери данните по делото, становищата и доводите на страните и прие следното :
Не са допуснати нарушения на процесуални правила от категорията на съществените. Мотивите на САС не страдат от непълнота, неяснота или вътрешни противоречия във фактическите констатации и правните изводи. Фактическите обстоятелства от предмета на доказване са изяснени със способите по НПК, а събирането и проверката на доказателствените средства е извършено според изискванията на чл.107 НПК.
Фактическата обстановка, установена от въззивния съд, не се отличава от описаната в мотивите на присъдата.
Не е нарушен материалния закон.
И първоинстанционният и въззивният съдилища са взели предвид поведението на пострадалия и съпричиняването на вредоносния резултат. Наказанието е съобразено с това обстоятелство. Подробни съображения и аргументи, които се споделят от състава на Върховния касационен съд, са изложени убедително в мотивите на решението.
Законосъобразен е изводът, че подсъдимият С е нарушил чл.20, ал. 2 и чл.25,ал.1 от ЗДвП, които задължават водачите на МПС да намалят скоростта или да спрат превозното средство, във всички случаи, когато възникне опасност на пътя, както и да избират маневра, безопасна за участниците в движението. В мотивите на решението съдът обстойно е анализирал съдържанието на цитираните текстове от ЗДВП и данните по делото в поведението на подсъдимия и пострадалия, които очертават изцяло инкриминираните нарушения и причинната връзка между допускането им и вредоносния резултат.
Няма и данни за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В рамките на задължителното приложение на чл.55, ал.1,т.2 б.”б” НК от НК, предвид разглеждането и решаването на делото в процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК, наказанието е правилно определено по вид и размер и е справедливо. В тази връзка напълно се споделят съображенията на въззивния съд, че подсъдимият не е личност с голяма обществена опасност , тъй като е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, с трудова ангажираност. Липсват данни за други нарушения на правилата за движение след произшествието, но има нарушения преди това. Лишаването от правоуправление на МПС е съобразено със санцията в закона, както и с индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства и с целите на наказанието. При отмерване степента на отговорността на подсъдимия и обстоятелствата, които я очертават, съдилищата са отдали дължимото, от една с. на императивното приложение на чл.55 НК и съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия, който неправомерно е стоял на пътното платно, почти в средата му и сам се е поставил в риск, като опасност на пътя. Ето защо са напълно неоснователни доводите в жалбата, че както при отмерване наказанието , така и при размера на обезвредата, не са били отчетени данните намаляващи вината на дееца, предвид поведението на пострадалия. Но наказанията съблюдават и действието на генералната превенция, поради завишената степен на обществена опасност на деянието. Сроковете на задължителните пробационни мерки, както на третата пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото, който е към горната му граница, са насочени към изпълнението и на предупредителното, възпитателно и възпиращото му въздействие не само спрямо дееца, но и спрямо обществото.
Предвид изложеното, ВКС в този състав, счита, че съдебният акт следва да бъде оставен в сила. На основание чл.354, ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 62 от 05.03.2009 год., по внохд № 91/09 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда №13/20.11.08 год. по нохд № 2988/08 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :