Р Е Ш Е Н И Е № 405 гр. София, 04 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1191/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата П. Б. Т., чрез защитника й адвокат Х. Г. от С. адвокатска колегия, срещу решение № 144 от 15 април 2013 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1213/2013 година, с което е изменена само в санкционната й част и е потвърдена в останалата й част присъда № 245 от 24 септември 2012 година на Софийски градски съд, НО, 30-ти състав, постановена по нохд № 904/2011 година по описа на този съд. Касационната жалба съдържа възраженията на защитата на подсъдимата Т. срещу доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции, конкретно срещу отказа им за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска (СМЕ) и седморна автотехническа експертизи (АТЕ) по въпросите за механизма на инкриминираното произшествие и за причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Т.. Този отказ, според защитата, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото е довел до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Т. и формиране на изводите по фактите върху ненадлежна доказателствена основа. Тези възражения ангажират отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 от НПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата П. Т. участва лично и със защитника си адв. Г., който поддържа касационната жалба при направеното в нея оплакване и отправено до съда искане. Идентично е съдържанието и на заявеното от подсъдимата в рамките на личната й защита, наред със съжалението за станалия пътен инцидент. Частните обвинители Р. Т., С. Г. и Г. Г. не участват лично пред ВКС, редовно призовани. Всички се представляват от повереника си адвокат Я. С. от АК – [населено място], който изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимата. Представителят на Върховната касационна прокуратура също е на становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената от първоинстанционния съд присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата П. Б. Т. за това, че на 06. 08. 2011 година, в [населено място], в района на кръстовището на [улица]с [улица], управлявала лек автомобил "....”, [рег.номер на МПС] , в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца В. Г. Т., като след деянието направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, е осъдена на „пробация”, съдържаща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 (с периодичност веднъж седмично) и т. 2 от НК, за срок от една година, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски в полза на държавата, като са възложени в тежест на подсъдимата. В производство, инициирано от жалба на подсъдимата Т. и жалба на повереника на частните обвинители адвокат С., е извършена въззивна проверка на присъдата и след проведено съдебно следствие е постановено атакуваното сега по касационен ред решение, с което присъдата е изменена само в санкционната й част, като е увеличена периодичността на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК от един път седмично на два пъти седмично. Присъдата е потвърдена в останалата й част. ВКС намира жалбата на подсъдимата Т. за неоснователна при следните съображения: Направените в жалбата възражения срещу дейността на съда по анализ и оценка на доказателствата по делото и формираните изводи по фактите, всъщност касаят изводите на предходните съдебни инстанции за механизма на инкриминираното ПТП и наличието на причинна връзка между него и смъртта на пешеходеца Т.. Твърди се, че отказът на съда да назначи допълнителна СМЕ при конкретно зададени й от защитата въпроси, разколебава извода на съда за наличие на такава връзка и лишава страните от възможност да проследят начина на формиране на вътрешното му убеждение по този ключов за делото въпрос. Твърди се също, че заключението на назначената във въззивното съдебно следствие допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза (КМАТЕ) също не придава категоричност и убедителност на отговора на същия въпрос, както и въобще на фактическите изводи за движението на пострадалия, механизма на произшествието, мястото на удара, неговата предотвратимост и пр. - все обстоятелства, залегнали в основата на многобройните автотехнически и съдебно-медицински експертизи, както и на комплексната експертиза и послужили за формиране на научните им изводи. Жалбата съдържа и собствената, на защитата, интерпретация на доказателствата по делото и твърдението за ненадлежна доказателствена основа на фактическите изводи на съда. В тази връзка е и основното искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Необходимо е да се отбележи, че идентични възражения са направени и пред въззивния съд и те са получили отговор във въззивното решение, видно от съдържанието на същото (л. 8 – л. 11 от решението). Доводите в касационната жалба за противоречиво, непълно и неясно експертно изследване на значимите по делото обстоятелства за смъртта на пострадалия и нейната връзка с пътния инцидент, което да е налагало допълнителна експертиза и затова отказът за назначаването й да е опорочил изводите по фактите по начин, който да налага отмяната на атакувания съдебен акт, не могат да бъдат споделени. По делото са назначени многобройни СМЕ и АТЕ, както и две комплексни МАТЕ, които са основали констатациите и заключенията си на базата на преки доказателствени факти, съдържащи се в показанията на свидетелите Е. Д. и Л. В. (очевидци на произшествието), К. Т. (пътник в автомобила на подсъдимата), на обясненията на самата подсъдима Т., както и на обективни находки (отразени в констативен протокол, протокол за оглед, фотоалбум, скица и пр). Всички тези заключения са изслушани и приети от съдилищата в открити съдебни заседания в присъствието и при активното участие на страните. Констатациите и изводите на експертите са идентични помежду си, и се основават на надлежни доказателствени източници – гласни и писмени,проверени от съдилищата относно тяхната достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост, което е видно от съдържанието на въззивното решение по делото. Единственото различие в експертните изводи касае обстоятелството с коя част (лявата или дясната) на лекия автомобил е причинен инициалният удар и това различие се съдържа в заключението на допълнителната МАТЕ (експерти Ш., И. и В., л. 87 от първоинстанционното нох дело). Различието се основава на допълнително представените от застрахователя на автомобила данни за неговото състоянието и наличието на деформации към момента на сключване на застраховката (09. 11. 2010 година), което значително предхожда инкриминирания инцидент, съпоставено с констатациите им при извършения от тях оглед около една година след инцидента. На тази база, експертите подробно са обосновали неотносимостта към инкриминирания инцидент на деформацията по преден капак, вляво от декоративната емблема, защото тя е била налична и към датата на сключване на застраховката. Същевременно, експертите са счели, че двете твърде незабележими деформации по предния десен калник и преден капак, дават основание да се приеме, че ударът на пешеходеца е настъпил именно с предната дясна част на автомобила (протокол от съдебно заседание от 24. 09. 2012 година, л. 112 от нох дело на СГС). За отстраняване на противоречието и изясняване на важното обстоятелство за мястото на инициалния удар, въззивният съд е провел съдебно следствие и е назначил допълнителна КМАТЕ (експерти М., А., И., В., Д., л. 59 от въззивното дело). Експертите са изслушани и заключението е прието в съдебно заседание на 08. 04. 2013 година (протокол на л. 67 от същото дело). Експертизата по категоричен отстранява посоченото по-горе противоречие в експертните оценки и изяснява механизма на причиняване на удара и причинната връзка между увреждането и настъпилата смърт, не само на базата на констатираните деформации по автомобила, но и съобразно установените и несъмнени увреждания по тялото на пострадалия. Според експертите, ударът е настъпил при движение на пострадалия отдясно наляво по посока на движение на автомобила, леко косо, с предната лява част на автомобила, в областта на лявата странична повърхност на тялото на пострадалия, с последвало негово завъртане и качване на предния капак и удар на главата му в долната лява част на предното стъкло. Всъщност този удар (в стъклото) е причинил тежката черепно-мозъчна и лицева травма, която, наред със счупването на дясната бедрена кост, е в основата на продължителното залежаване на пострадалия, затрудненото дишане и развилата се двустранна бронхопневмония, довела до смъртта му около два месеца по-късно. Така че, налице е непрекъснат процес, започнал с инкриминираното по делото пътно произшествие, причинено от подсъдимата поради нарушаване от нейна страна на правилата за движение и получените от пострадалия тежки увреждания, който процес е завършил със смъртта му. Затова ВКС намира за неоснователно и възражението в касационната жалба за неустановеност на причинно-следствената връзка между предизвиканото от подсъдимата ПТП и смъртта на пострадалия Т.. Подробни съображения в тази връзка въззивният съд е изложил на л. 8 - 10 от решението си и ВКС не намира основание да не ги сподели като аналитични и съответни на съдържанието на останалите посочени по-горе доказателствени източници. Като е кредитирал и приел посочените доказателства и експертни заключения и е отказал да кредитира обясненията на подсъдимата само в частта им за това с коя част на автомобила е ударен пострадалият Т., съдът не е направил това произволно, а на базата на цялостен анализ и оценка на доказателствата по делото, при изложени съображения за това. Поради това, не намират опора в данните по делото оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което да е довело до неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата Т.. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Основният спорен по делото въпрос – за наличие на допуснато от подсъдимата нарушение на правилата за движение и за неговата пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, правилно е решен от съда. Същественото в случая е, че подсъдимата, управлявайки автомобила със скорост около 50 км./ч., не е изпълнила задължението си като водач на МПС да съобрази скоростта си на движение (макар и разрешена, но гранична) с конкретната пътна ситуация (градски трафик, кръстовище, наличие на пешеходци и пр.) и да се движи със скорост, която да й позволи да спре при възникване на всяко предвидимо препятствие, каквото несъмнено е представлявал пострадалият – същият се е намирал в периметъра на кръстовището и подсъдимата е забелязала предприетото от него пресичане, което е налагало намаляване на скоростта на движение и спиране на превозното средство. Избраната от подсъдимата скорост на движение обаче не е позволила предотвратяване на удара, с който е причинена смъртта на Т.. Така че, при изложените съображения по надлежността на доказателствената основа и правилното приложение на закона, не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 15 април 2013 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1213/2013 година, с което е изменена присъда № 245 от 24 септември 2012 година на Софийски градски съд, НО, 30-ти състав, постановена по нохд № 904/2011 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.