Р Е Ш Е Н И Е № 424 гр. София, 16 ноември 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Росица Славова изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 613/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимата К. Г. И. срещу въззивно решение № 90/02.03.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1284/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІІ състав. В жалбата се излагат твърдения за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 от НПК, като при условията на алтернативност се претендира въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде намален размерът на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Подсъдимата К. Г. И., редовно призована, не се явява в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 260018/16.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. №967/2021 г. по описа на Софийски градски съд, НО, подсъдимата К. Г. И. е призната за виновна в това, че на 10.05.2019 г., около 21.00 часа, в гр. София, във фургон, разположен в района на бул. „Константин Величков“, в близост до храм „Св. апостоли Петър и Павел“ и бензиностанция „Еко“, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, разпространила, като продала на С. П. А. за сумата от 20 лева, високорискови наркотични вещества: хероин с нето тегло 0,05 гр., с процентно съдържание на активния компонент 7%, на стойност 2,50 лева и амфетамин с нето тегло 0,13 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 %, на стойност 3,90 лева, всичко на обща стойност 6,90 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт.1, вр. с чл. 54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, при „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000 лева. Със същата присъда на основание чл. 354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението. Подсъдимата останала недоволна от първоинстанционната присъда и подала срещу нея жалба до Софийски апелативен съд. С въззивно решение № 90/02.03.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. №1284/2022 г. по описа САС, НО, ІІ състав, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 350 от НПК, от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Основното оплакване на касатора е за това, че подсъдимата е осъдена по обвинение, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства, въззивното решение се основавало на предположения, като при постановяването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така изложените твърдения се аргументират с довода, че предходните инстанции неправилно кредитирали показанията на свидетелите К. А., С. А. и Р. Т. от досъдебното производство, като игнорирали изложените от тях в хода на съдебното следствие. Незаконосъобразно били приобщени показанията на св. Х. Б. от досъдебното производство, въпреки направеното от защитата възражение за тяхното прочитане. Въззивният съд не взел предвид показанията на майката на подсъдимата, за това че последната не е напускала дома си вечерта на инкриминираната дата. Не били съобразени и чистосърдечните показания на св. А. за това, че при извършване на разпознаването по снимки е била в абстинентно състояние и е насочвана от водещия дознанието да покаже снимката на подс. И.. Така изложените в касационната жалба оплаквания са израз на недоволството на касатора от необосноваността на въззивното решение, тъй като се твърди, че то е постановено при отсъствие на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Следва да се отбележи, че абсолютно същите възражения са били изложени от защитата и пред въззивната инстанция. Формулирането по описания начин на същите оплаквания и в касационната жалба не държи сметка за естеството на касационната проверка. За разлика от въззивната инстанция, която изцяло проверява правилността на обжалваната първоинстанционна присъда и има правомощия да събере нови доказателства или повторно да приобщи вече събраните такива, като им даде собствена оценка, касационният съд не разполага с такава възможност. Касационната инстанция проверява дали правилно е приложен закона при фактите, приети за установени от въззивния съд. Тя не е оправомощена да събира доказателства, да ги анализира самостоятелно и на тази основа да приема фактически положения, различни от тези, до които е достигнал контролираният съд. Поради това необсноваността на въззивния съдебен акт не е визирана в разпоредбата на чл. 348, ал.1, от НПК като касационно основание. Единственото правомощие на касационната инстанция по отношение на доказателствената обезпеченост на проверявания съдебен акт е да прецени дали фактическите изводи на въззивния съд са изведени при спазване на правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствените източници, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107 от НПК, както и дали процесът на формирането на вътрешното му убеждение по фактите и приложимото право е подчинен на принципите на формалната и правната логика. Прегледът на обжалвания съдебен акт налага извод, че контролираната инстанция стриктно е съблюдавала посочените правила при установяване на всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото. Въззивният съд изцяло е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като правилно е преценил, че тя се основава на задълбочения, обективен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Контролираният съд е обсъдил прецизно и задълбочено показанията на отделните свидетели, съпоставил ги е помежду им, като е посочил кои от тях приема за обективни и достоверни и кои не кредитира, както и причините за това. Съдържанието на гласните доказателствени източници е интерпретирано вярно, според действителния им смисъл. Предходният съд е обсъдил всички възражения на защитата, свързани с гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А., А. и Т.. Въззивният съд правилно е преценил, че с показанията си тримата свидетели недвусмислено сочат подсъдимата И. като автор на престъплението, в извършването на което е обвинена. Законосъобразен е и изводът му, че по съдържание и смисъл посочените гласни доказателства кореспондират с резултатите от проведените разпознавания по снимки, извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от НПК. Последният извод е резултат от обективната констатация на контролирания съд за това, че протоколите за извършените процесуално - следствени действия съдържат всички необходими реквизити, а съдържанието им е в синхрон с показанията на поемните лица – свидетелите Е. Б. и В. И., потвърждаващи факта, че св. А. без колебание е посочила подсъдимата като лицето, продало инкриминираните наркотични вещества на св. А.. Не е останало извън вниманието на контролирания съд и е използвано от него като аргумент, за да кредитира показанията на св. А. от досъдебното производство, обстоятелството, че при разпита й една година след деянието и след извършване на разпознаването, същата свидетелка отново е потвърдила първоначалните си показания. Това е дало основание на решаващия съд правилно да отхвърли като неоснователно възражението на защитата за оказан натиск върху А. и за липсата на свидетелска годност на същата към момента на първия й разпит на досъдебното производство. Професионално и задълбочено въззивният съд е обсъдил и изложеното от св. Б. като правилно е преценил, че следва да бъдат кредитирани показанията му от досъдебното производство за това, че е изпратил малолетния си син – св. Т., да закупи амфетамин от подсъдимата, от която и преди бил купувал наркотични вещества. Именно тези му показания са в пълна корелация с изложеното от свидетелите Т., А., А., Б. и Ф.. Твърденията на касатора за допуснати нарушения при приобщаването на показанията на св. Б. от досъдебното производство не се аргументират с конкретни доводи. Касаторът не сочи в какво се състоят тези нарушения, а при извършената проверка настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд при приобщаването на показанията на св. Б. от досъдебното производство се е придържал стриктно към процедурата по чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК. Неоснователно е и твърдението на касатора, че не са били взети предвид показанията на св. С., за това, че дъщеря й – подсъдимата, не е излизала от дома си вечерта на инкриминираната дата. Въззивният съд е изложил съображения, поради които не е кредитирал показанията на посочената свидетелка, като е съобразил близката й родствена връзка с подсъдимата и естественото й при това положение желание да даде информация в нейна полза. Основателно и правилно контролираният съд е счел, че не следва да даде вяра на изложеното от св. С. и поради това, че то се опровергава от показанията на свидетеля Т., дадени пред съдебния състав и тези, изложени от свидетелите А. и А. на досъдебното производство, приобщени от въззивния съд по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК. В заключение следва да се посочи, че доказателствената и аналитичната дейност на въззивния съд е осъществена при стриктно съблюдаване на правилата, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата, поради което твърдението за допуснати нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал.3, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК е неоснователно. Претенцията на жалбоподателя за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК се аргументира единствено с довода за отсъствие на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. По същество това е оплакване за необоснованост на въззивната присъда, а както вече беше посочено, тя не е повод за касационен контрол. Следва да се отбележи, че при правилно установените фактически положения, законосъобразно контролираният съд е преценил, че подс. И. е осъществила състава на чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 от НК. В писмено допълнение към касационната жалба касаторът твърди, че наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо, тъй като не било съобразено, че тя е майка на две малолетни деца и полага обществено полезен труд. Посоченото оплакване е неоснователно, тъй като при определяне на санкцията са съобразени не само тези обстоятелства като смекчаващи отговорността, но и малкото количество и ниската стойност на инкриминираните наркотични вещества. Общата цялостна оценка на наличните обстоятелства като смекчаващи е дало основание на предходните инстанции да преценят, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати със санкции, определени в минималните размери, предвидени за съответното престъпление. Проявена е изключителна снизходителност към подсъдимата, като се има предвид, че същата многократно е осъждана и че две от предходните й осъжданията са за престъпления от вида на това по настоящото дело, осъществени при идентични условия и обстановка. С оглед на това е налице известна диспропорция от вида на посочената в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, но тъй като тя е в полза на подсъдимата, при липса на съответен протест, настоящият съдебен състав не е оправомощен да я отстрани. При това положение и при отсъствие на предпоставките на чл. 55 от НК, претенцията на касатора за намаляване на размера на наказанията не следва да бъде уважена, тъй като е изцяло неоснователна. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявените касационни основания обуславя оставянето в сила на обжалваното въззивно решение. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І -во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 90/02.03.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1284/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІІ състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.