Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * изменение на иск във въззивна инстанция * правомощия на въззивната инстанция при ново разглеждане на делото * нередовност на исковата молба

Р Е Ш Е Н И Е

№235
София, 11.07.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в съдебно заседание 11.12.2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 425 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. Т. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 162 от 28.01.2011 год.,по в.т.д.№ 305/2010 год., с което е обезсилено, като недопустимо решение № 18 от 23.03.2010 год., по гр.д.№ 1905/2006 год. на СГС и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения, на договорно основание, иск.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му, на осн. чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че определената от ВКС с отменителното му решение по т.д.№ т.д.№ 367/2006 год правна квалификация на предявения иск е задължителна за първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, поради което е недопустимо изменение на първоначално предявения иск по реда на чл.116 ГПК/ отм./ в развилото се пред СГС производство по разглеждане на спора, след връщане на делото. Счита, че разпоредбата на чл.218з ГПК/ отм./ е приложима само при неправилни съдебни решения, но не и когато първоинстанционното решение е било обезсилено като недопустимо. В тази вр.са въведени и доводи, отново свързани с процесуалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като касаторът поддържа, че независимо от постановеното обезсилване на първоинстанционното решение, в съобразителната част на обжалвания въззивен съдебен акт решаващият съд е изложил и мотиви по съществото на спора - за неприложимостта на института на неоснователното обогатяване към престации, които по естеството си не подлежат на реално връщане, което сочи и на вътрешна противоречивост на същото.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, свързани: с наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл.218ж, ал.2 , във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска; с приложението на чл.218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал.2 във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл.116, ал.1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл.98, ал.1, б.”б” ГПК, недостатъци.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], чрез процесуалния си представител адв.Г., е възразила срещу основателността на поддържаните касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
І. По процесуалноправните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато:
По дефиниция на закона изменението на иска е предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящия процес, при която извършените процесуални действия по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или новоконституираната страна по делото, като чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ постановява, че това може да стане при всяко положение на делото в първата инстанция, стига въведената в основанието на иска промяна да е преценена от съда за уместна, с оглед защитата на ответника.
Следователно съпоставката на същността на изменението на иска чрез изтъкване на ново основание, свеждащо се всъщност до въвеждане на нов, спрямо посочения в исковата молба, юридически факт, от който ищецът извежда претендираното свое право с предназначението на новото разглеждане на делото налага да се приеме, че изменение на иска по основание е допустимо само в първоинстанционното производство при първото разглеждане на делото, но не и след връщането му от касационната инстанция за ново разглеждане, с решението на която се очертават рамките на дължимото от решаващия съд ново произнасяне по конкретния правен спор и в този смисъл следва да се отговори и на първите два от поставените от касатора въпроси на процесуалното право.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е изрично разпоредената от чл.218з, ал.1, изр.2 ГПК/ отм./задължителна обвързаност на първоинстанционния или на въззивен съд, на който делото е върнато, след отмяна на решението му като неправилно, респ. обезсилено като недопустимо или прогласено за нищожно, от указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, непредвиждаща изключения, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 244, по гр.д. № 1178 от 2010 год. на І г.о. на ВКС относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС, с които делото се връща.
Доколкото пък според задължителните за съдилищата постановки в т.9 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС във въззивната инстанция е недопустимо изменение на предявения иск по страни, основание и петитум, т.е. тези форми на изменение на иска, водещи до промяна в претендираното спорно право, предмета на търсената защита, а въпросът за правомощията на въззивния съд при констатирана от него за първи път нередовност на исковата молба е разрешен с т.4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, според която същата се оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, а при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва, то отсъства основание на поставения от касатора процесуалноправен въпрос - за правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл.116, ал.1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл.98, ал.1, б.”б” ГПК, недостатъци, да бъде дадено различно разрешение, предвид възложените му от процесуалния закон контролни функции, наред с основаната му на съд по съществото на спора.
ІІ. По основателността на касационната жалба:
С оглед така възприетото разрешение на поставените процесуалноправни въпроси настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалванто решение въззивният съд е приел, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, по силата на чл.218з ГПК/ отм./ са задължителни за съда на който делото е върнато. Поради това е счетено, че произнасяйки се по възникналия между страните правен спор, след връщане на делото за ново разглеждане първоинстанционният съд е задължително обвързан от определеното с отменителното решение на ВКС,ТК № 835/ 06. 11. 2006 год., по т.д.№ 367/2006 год., договорно основание на предявения иск, квалифициран по чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД.
Съобразявайки така дадените от ВКС указания по приложението на закона Софийски апелативен съд е изградил краен правен извод, че като е приел за допустимо извършеното от ищеца при новото разглеждане на делото, изменение на иска от такъв на договорно основание, в иск за неоснователно обогатяване и се е произнесъл по последния, квалифицирайки го по чл.55, ал.1 ЗЗД, без да съобрази както задължителните указания на ВКС, така и липсата на изложени в молбата на ищеца по чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ фактически твърдения относно начина на формиране цената на иск, заявен на извъндоговорно основание, СГС е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата недопустимост на първоинстанционното решение на СГС въззивната инстанция е посочила, че освен това в същото е налице и произнасяне по иск за връщане на даденото на неосъществено основание, която правна квалификация не кореспондира на изложените в молбата за изменение на първоначалния иск факти и обстоятелства, а е и неприложима при престации, които по естеството си не подлежат на реално връщане.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С отменително решение № 835 от 06.11.2006 год., по т.д.№ 367/2006 год. на ВКС, ТК са обезсилени постановените при първото разглеждане на делото решения: на СГС от 18.02.2005 год., по гр.д.№ 578/ 2003 год. и на САС – от 23.01.2006 год., по гр.д.№ 1359/2005 год., като произнесени по ненадлежно предявен иск. Счетено е, че доколкото с представената в с.з. от 25.01.2005 год., по гр.д.№ 578/2003 год. молба, основана на чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ е заявено изменение на първоначално предявения иск по основание и същият е възприет за предявен на осн. чл.61 ЗЗД, то предвид поддържаните в съдържанието и на същата факти и обстоятелства, свързани с договорните клаузи на сключения между страните договор за строителство, както по отношение на допълнително извършените строителни работи, така - по отношение отказа на възложителя- ответник да подпише изготвените актове обр.19 и настъпилото увеличение в стойността на изработеното, поради повишаване стойността на строителните материали, тази промяна в основанието не е валидно осъществена. Следователно обстоятелството, че същата не е променена правната характеристика на предявения на договорно основание иск, то, според отменителното решение на ВКС, въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе именно по последната, а дадената от ищеца правна квалификация по чл.61 ЗЗД е ирелевантна.
Затова при новото разглеждане на делото СГС, по силата на чл.218з, ал.1 ГПК /отм./ е обвързан от указанията на касационната инстанция по предмета на спора и е бил длъжен да се произнесе по предявения на договорно основание иск, чието изменение по реда на чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ в иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е недопустимо осъществено на тази фаза на процеса, както правилно е счел и въззивният съд.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски, които при този изход на делото и се следват само за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК и то при условие, че е доказала осъществяването им, каквито доказателства по делото – отсъстват и не могат да бъдат заместени с приложения списък по чл.80 ГПК. Отделен в тази вр. е въпросът, че в него липсва и конкретизиране на разноските за производството пред ВКС.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 162 от 28.01.2011 год., по в.т.д.№ 305/2010 год.,по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение, като недоказано, искането на ТД [фирма] за присъждане на деловодни разноски за касационното производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: