Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 03.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 241/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. М. от [населено място] срещу решение от 25.09.2014 г., постановено по в. гр.д. №15385/2013 г. на СГС, ІІВ състав , с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. №47830/2012 г. на СРС,69 състав , е постановено ново решение , с което предявените от касатора срещу [фирма] , [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед №561/31.08.2012 г. на Управителя на ответното дружество , за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение на по чл. 225,ал.1 КТ за периода от 01.09.2012 г. до 01.03.2013 г. в размер на 5 248,80 лв., са отхвърлени. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в случая реален подбор не е извършен, а представените писмени доказателства в тази връзка са изготвени за нуждите на процеса.Развиват се подробни съображения за незаконосъобразност на така извършения „подбор”.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени.Претендират се разноски. Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва касационната жалба.Застъпва становище, че изводите на въззивният съд за законосъобразност на подбора са правилни .Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. С определение №436/20.04.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос: „Фактът на придобита от оставения на работа служител по- висока образователна степен , необходимо и достатъчно условие ли е да се приеме , че професионалната квалификация на тази служител е по- висока за конкретната длъжност , от която се съкращават щатни бройки. Прието е , че този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и има обуславящ изхода на спора характер като по отношение на него е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3ГПК. В отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 329,ал.1 КТ при закриване на част от предприятието , както и при съкращаване в щата или намаляване обема на работа работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители длъжностите на които не се съкращават за да останат на работа тези, които имат по- висока квалификация и работят по- добре .Когато се съкращават една или повече от съществуващите в щатното разписание няколко еднакви на брой еднородни длъжности извършването на подбор между всички заемащи съкращаваната длъжност се превръща в задължение за работодателя, част от правото на уволнение.Подборът се извършва в границите на закона т.е. по законосъобразност , а не по целесъобразност. В основата на подбора са критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа / качество на работата/ ТР №3/16.01.2012 г. ОСГТК/.Квалификацията като един от критериите при подбора включва образованието , знанията, уменията и сръчностите , които касаят конкретната професия и работа . Следователно квалификацията включва , но не означава единствено образователен ценз , а обективираните в трудовата дейност на работника и служителя професионални качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност. В тази връзка притежаването на по- високо образование което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и изпълнявана работа само по себе си не обосновава извод за по- висока квалификация. По - високата квалификация се изразява в повече и по- дълбоки професионални познания /които могат да са резултат и на по- високо образование /и умения на работниците и служителите при изпълнение на възложената работа. С оглед на това при преценка законосъобразността на подбора съдът не може да формира извод за по- висока квалификация на включения в него служител само въз основа на по- високия му образователен ценз или давайки предимство на същия без да изследва останалите данни по делото във връзка с останалите му професионални качества и умения . По основателността на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че със заповед на Управителя на ответното дружество е извършена реорганизация на сектори при работодателя като „Регионален логистичен сектор – Д.” се закрива, а „Регионален логистичен център Б.” се реорганизира по нов щат. С щатното разписание в сила от 31.08.2012 г. за регионален център Б. е предвидено закриването на единствената щатна бройка за длъжността „специалист , контрол на документи по оперативния отчет на движимите вещи”.Посочено е , че при предходното щатно разписание е съществувал по един щат за процесната длъжност и в двата регионални центъра.С оглед на това е прието , че е налице надлежно съкращаване в щата като работодателят правилно е извършил подбор между двете служителки, заемащи длъжността. Оплакванията на ищцата за незаконосъобразност на извършения подбор са приети за неоснователни.Според въззивният съд работодателят е установил извършването на подбор с представения по делото Протокол №1080/31.08.2012 г. Прието, е че ищцата не може да оспорва достоверността на датата на протокола и другите писмени доказателства представени във връзка с него при условията на чл. 181 ГПК , доколкото не е трето лице по смисъла на сочената разпоредба, чийто права да са в зависимост от датата на съставянето на оспорените документи.Прието е, че предвид по- високия образователен ценз на служителката С. Щ. същата има по- висока квалификация Позовавайки се на събраните по делото свидетелски показания / св.С. и св. Д./ е формиран извод, че Щ. е изпълнявала и по-добре и възложената и работа. Изводите на въззивният съд са изцяло неправилни. На първо място данните по делото сочат, че съкращение в щата като основание на което ищцата е уволнена не е налице. „Съкращаването в щата” означава намаляване , премахване в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите като следва да се посочи кои и колко от съществуващите длъжности - щатни бройки се премахват. Видно от представеното длъжностно разписание №1072/30.08.2012 год., обявено със заповед на Управителя на [фирма] от 30.08.2012 год., в сила от 31.08.2012 г., в сектор „Регионален логистичен център Б. „ заеманата от ищцата длъжност „ Специалист , контрол на документи по оперативния отчет на движимите вещи” не е премахната и съществува по новото щатно разписание и именно на тази длъжност, в резултат на извършения „подбор”, е назначена другата служителка С. Щ.. Действително в рамките на общото щатно разписание действащо за Търговското дружество [фирма] , [населено място], е налице намаляване на щата по отношение на тази длъжност с една бройка , но реално това е длъжността заемана от служителката Щ. , която е работила в логистичен център -Д., който е закрит. При това положение работодателят е имал две възможности : или да прекрати трудовото правоотношение на Щ. на осн. чл. 328,ал.1,т.2, предл.1 КТ / поради закриване на част от предприятието, тъй като същото представлява обособена организационно и териториално структура / като се приеме, че поради тези причини не се налага да се извършва подбор между нея и заемащите същата длъжност в останалите регионални структури или да извърши подбор в рамките на цялото търговско дружество между всички заемащи длъжността „ Специалист , контрол на документи по оперативния отчет на движимите вещи”. Липсата на реално съкращаване на длъжността заемана от ищцата обуславя незаконност на извършеното уволнение и само на това основание същото следва да бъде отменено. Независимо от това с оглед пълнотата на изложението и наведените в касационната жалба оплаквания, следва да се посочи и следното: Неправилно въззивният съд е приел, че ищцата няма правната възможност да оспорва истинността на представените по делото доказателства във връзка с т.нар. „подбор” в това число и отразената в тях дата на тяхното издаване. Същите представляват частни документи , като такива подлежат на оспорване като разпределението на доказателствената тежест е съобразно правилото на чл.193,ал.3 ГПК.В случая направеното оспорване е с оглед твърдението на ищцата, че подбор не е провеждан и че документите са изготвени за нуждите на процеса като в доказателствена тежест на ищеца е било да установи обратните обстоятелства. Неправилни са изводите на въззивният съд относно законосъобразността на извършения подбор досежно спазването на критериите на чл. 329 КТ. Както се посочи във връзка с отговора на правния въпрос съдът неправилно е отдал първенстващо значение на по- високото образование на служителката С. Щ. за да обоснове извод за по- висока нейна квалификация при това без да обсъди обстоятелствата, че за заемане на процесната длъжност по длъжностна характеристика се изисква средно, а не висше образование , както и да изложи съображения доколко висшето образование на Щ. по специалността „Предприемачество и мениджмънт „ има отношение към конкретните трудови функции за длъжността . Ищцата е оспорила изцяло законосъобразността на извършения „подбор” поради което работодателят е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи неговата законосъобразност , а именно, че предпочетената от него служителка има по- висока квалификация и работи по- добре , което в случая със събраните по делото доказателства ,не е сторено. С оглед на изложеното обжалваното въззивно решение е неправилно.Постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано,което обуславя неговата отмяна. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Съобразно с изхода на делото ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски за трите инстанции в размер на 1 450 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 25.09.2014 г., постановено по в. гр.д. №15385/2013 г. на СГС, ІІВ състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на З. И. М. от [населено място], извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ със заповед №561/31.08.2012 г. на Управителя на [фирма] ,гр. София. ВЪЗСТАНОВЯВА Зоя И. М. на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист контрол на документи по оперативния отчет на движимите вещи” в сектор „Регионален логистичен център Б.. ОСЪЖДА [фирма] ,гр. София да заплати на З. И. М. сума в размер на 5 248,80 лв. , представляваща обезщетение за претърпените вреди от незаконното уволнение за периода от 01.09.2012 г. до 01.03.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба -11.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 1450 лв. адвокатско възнаграждение за трите инстанции. ОСЪЖДА [фирма] ,гр. София да заплати държавна такса в размер на 569,90 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: