Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр. София, 21 юни 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 989 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения А. В. Ж., депозирано на 10.05.20102 г, за възобновяване на НОХД № 747/12 по описа на Бургаски районен съд, по което е постановено определение от 28.12.2012 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на молителя за съвкупност от престъпления, както следва: 1/ за това, че на 14.02.2012 г в [населено място], е причинил лека телесна повреда на полицейски орган / старши полицай В. Г. К., служител на Второ РПУ на МВР, [населено място] / при изпълнение на службата му, престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, за което е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 150 часа годишно, за период от две години, 2/ за това, че по същото време и на същото място е причинил лека телесна повреда на полицейски орган / главен полицай С. Д. Ж., служител на Второ РПУ на МВР, [населено място] / при изпълнение на службата му, престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, за което е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 150 часа годишно, за период от две години, 3/ за това, че по същото време и на същото място се е заканил с убийство на старши полицай В. Г. К. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, за което е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 150 часа годишно, за период от две години, 4/ за това, че по същото време и на същото място се е заканил с убийство на главен полицай С. Д. Ж. и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, за което е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 150 часа годишно, за период от две години, 5/ за това, че по същото време и на същото място се е заканил с убийство на главен полицай П. К. Т. и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, за което е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 150 часа годишно, за период от две години, като, на основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 150 часа годишно, за период от две години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че не е осигурен преводач от руски език, което е попречило на молителя да разбере смисъла и последиците на споразумението, че въпреки медицинските данни за заболяване от епилепсия и прекарана ЧМТ, не е изяснено дали е действал в състояние на вменяемост, тъй като не е изслушана СПЕ с такава задача. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Молителят се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е подадено от лице, имащо право на това, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Не е налице релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По делото са събрани данни, че молителят владее писмено и говоримо български език и не се нуждае от преводач. В тази насока е неговото изявление, записано в протокол за разпит на обвиняем от 20.02.2012 г / л. 8-9 ДП /, а именно: „Владея писмено и говоримо български език. Живея в България от 1997 г до момента. Притежавам статут на постоянно пребиваващ в България”. Още на досъдебното производство осъденият е уведомил разследващия орган, че желае сключване на споразумение. При това положение, независимо от обстоятелството, че обвиняемият е руски гражданин, съдът не е имал задължение да му осигури преводач, след като се е убедил, че лицето владее български език. Що се отнася до това, че не е изяснен въпросът за вменяемостта, този довод също е неоснователен. По делото липсват данни за заболяване на молителя, както и за това, че е действал в състояние, повлияло на годността му да разбира свойството и значението на извършеното, респективно, на годността му да ръководи постъпките си. Ето защо, не е възникнала процесуална необходимост от изслушване на СПЕ, която да даде заключение относно вменяемостта на дееца. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при одобряване на споразумението изключва възможността за отмяна на определението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. В. Ж. за възобновяване на НОХД № 747/12 по описа на Бургаски районен съд, по което е постановено определение за одобряване на споразумение от 28.02.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: