Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
София, 28.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 7492 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
А. Д. Р. от [населено място] е поискал отмяна на Решение Nо 1496 от 10.04.2012 година по гр.д. Nо 17366/2011 година на РС- Пловдив по чл.344 ал.1 ГПК за допускане съдебна делба на недвижим имот с идентификатор 47086.502.322 с площ от 1476 кв.м., находящ се в землището на [населено място] , ведно с построените в него сгради и подобрения на дворното място, отменено с Решение Nо 1516 от 17.10. 2012 година по в.гр.д. Nо 2056/2012 год. ОС-Пловдив с което искът за съдебна делба е отхвърлен изцяло при уважено възражения на Р. Д. П. и В. Т. П. за придобиване на имота на основание давностно владение за времето от 09.2001 година до датата на завеждане на иска за делба – 10.10.2011 година. Решението е влязло в сила към дата 16.11.2013 година , видно от съобщението до страната като необжалвано.
Молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК се поддържа на основание нови писмени доказателства , станали известни на молителя след приключване на делото, събрани като такива по гр.д. Nо 5004/2013 година, образувано срещу А. Р. а именно : Искова молба по гр.д. Nо 5004/ 2012 година от 26.03.2013 год. , данъчна оценка на делбения имот към дата 25.02.3013 година , Покана за доброволно изпълнение от 01.02.2013 година ,молба по гр.д. д Nо 5004/2013 година, определение по чл. 140 ГПК, Протокол от съдебно заседание от 25 06.2013 год. по гр.д. Nо 5004/2013 го. и касаещи изводите на съда за изтекла в полза на Р. Д. П. придобивна давност.
С отговор , подаден от Р. Д. и В. П., чрез адв. С. Б. – АК П. , се оспорва молбата за отмяна с доводи за неоснователност.
След преценка на ангажираните писмени доказателства и закона , настоящият състав на ВКС намира :
С решение на РС- Пловдив по реда и на основание чл.344 ал.1 ГПК е допусната съдебна делба на недвижим имот с идентификатор 47086.502. 322 с площ от 1476 кв.м., находящ се в землището на [населено място] , ведно с построените в него сгради и подобрения на дворното място, отменено с Решение Nо 1516 от 17.10. 2012 година по в.гр.д. Nо 2056/2012 год. ОС-Пловдив и постановено новорешение, с което искът за съдебна делба е отхвърлен изцяло при уважено възражения на Р. Д. П. и В. Т. П. за придобиване на имота на основание давностно владение за времето от 09.2001 година до датата на завеждане на иска за делба – 10.10.2011 година.
За да уважи възражението за придобивна давност , решаващият-окръжен съд е приел, че от 09.2001 година до датата на завеждане на иска за делба – 10.10.2011 година процесният недвижим имот- дворно място с постройки е владяно / упражнена фактическа власт с намерение за своене / само и единствено от брата Р. П. и същият го е придобил на основание придобивна давност за посочения период от време. За да направи извода за наличие на предпоставките за придобиване на имота на основание давност , съдът се е позовал на събраните гласни доказателства- показания на свидетели.
Искането за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, молителят А. Д. Р. основава на следните писмени доказателства : Искова молба по гр.д. Nо 5004/2013 година, образувано от Р. П. срещу А. Р., с която се съдържат признания за факти , опровергаващи твърденията за придобивна давност , на които се обосновава уваженото от въззивния съд възражението по чл. 790 ал.1 ЗС , нова данъчна оценка на делбения имот към дата 25.02.3013 година , Покана за доброволно изпълнение от 01.02.2013 година ,молба по гр.д. д Nо 5004/2013 година , Определение по чл. 140 ГПК на районния съдия и Протокол от съдебно заседание от 25 06.2013 год. по гр.д. Nо 5004/2013 год.
След преценка на наведените от страните доводи , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона да бъде уважено искането за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства, влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ, свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице и др./ да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на едно съдебния акт.
Визираните в чл. 303 ал.1 т.1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази “непълнота на доказателствата по делото” следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства.
Новото обстоятелство по см. на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Новото доказателство следва да е писмен документ , които не е бил известен/ чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда , с решението, чиято отмяна се иска.
Новите доказателства следва установяват обстоятелства, който са твърдяни в хода на делото, но по обективни причини страната –молител не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно пред съда.
Писмените доказателства, на които молителят по настоящото дело основава молбата си за отмяна : исковата молба по гражданско дело, основаваща се на твърдения за факти , които противната страна не е могла да установи в предходен гражданско-правен спор , новата данъчна оценка на имота, Покана за доброволно изпълнение по насрочен въвод във владение, Определение по чл. 140 ГПК на районния съдия и Протокол от съдебно заседание, с което се обективира поддържането на исковата молба респ. на твърденията за изложените в нея факти , не могат да бъдат квалифицирани като нови доказателства по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Исковата молба , поканата за доброволно изпълнение, определението на районния съдия по чл. 140 ГПК и протоколът от съд, заседание, са писмени доказателства от категорията на нововъзникнали от гл.т. на решението, чиято отмяна се иска.
Определението на районния съдия по чл. 140 ГПК и протоколът от съд, в който се обективира волеизявление на страната, че се поддържа исковата молба респ. на твърденията за изложените в нея факти, съставляват съдебни книжа – официални документи, които удостоверяват извършени от съда процесуални действия , без отношение като такива с приключилия правен спор, на чието съдебно решение се иска отмяна.
Исковата молба има качеството на свидетелстващ писмен документ , но не за правно - релевантни факти, а само за „твърдения „ на страната инициирала новия правен спор за факти, които твърдения биха имали правната характеристика на „признание” по делото , завършило с решения, чиято отмяна се иска , но само ако биха били събрани по това дело съгласно правилата на ГПК.
Ето защо, тези „новооткритите”- след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска , нови обстоятелства не съставляват основания за отмяна по чл.303 ал.1.т.1 ГПК , тъй като макар и да установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото.
Касае се до такива обстоятелства , които са били известни на молителя А. Р. , твърдяни са от него , но не са установени по причина, дължаща се единствено на бездействието му като страната по делото, а не поради съществуването на обективни причини. Касае се до обстоятелства, за които страната е възразявала, без да ги установи по делото, като не е сторила това по причина на собственото си процесуално поведение.
Според действащите разясненията на ТР 138/67 ОСГК на ВС – новооткрито обстоятелство е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението , което не е било известно на страната и незнанието се дължи на обективни причини.Като факт това обстоятелство е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната –молител следва да не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието и не се дължи на нейна небрежност. Това обстоятелство следва е от съществено значение за изхода на делото – т.е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението , чиято отмяна се иска.
Установяването на факти относно съвладението на недвижимия имот респ. на факта , че процесните оранжерии на А. Р. „навлизат” в дворното място – недвижим имот с идентификатор 47086.502.322 с площ от 1476 кв.м., находящ се в землището на [населено място] ,признат за собственост на Р. П. на основание чл. 79 ал.1 ЗС, което да опровергава свидетелките показания , че оранжериите се намират изцяло в съседния имот, собственост на А. Р., е следвало да се извърши в хода на делбения процес , приключил с решението, чиято отмяна се иска. В хода на това дело , Р. П. е установил със свидетелки показания , че оранжериите на брат му не навлизат в спорния недвижим имот , че само той и съпругата му осъществяват фактическа власт за период по дълъг от 10 години с намерения за своене . А. Р., въпреки твърдението , че имотът е съсобствен , не е доказал тази теза , тъй като не е опровергал на база на ангажирани и събрани доказателства ,че имотът се ползва и от него т. е. че е запазен съсобствения му характер въпреки , че е разполагал с такава възможност по делото- искане н гласни доказателства, изслушване на експертиза и др.. „Признанието” на фактите в исковата молба на Р. П., отразените твърдения на страната в съдебните книжа, обстоятелството, че тези твърдения се поддържат в съд. заседание , не могат да заличат „неположената грижа” на А. Р. тези доказателства да се съберат по негова инициатива/ тъй като са били в негова доказателствена тежест/ в хода на делбения процес.
Новата данъчна оценка на поземления недвижим имот и поканата за доброволно изпълнение, са доказателства ирелевантни за спора относно основателността на релевираното и уважено възражения за приодбиване на имота по давност.
По изложените съображения , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Р. от [населено място] за отмяна на Решение Nо 1496 от 10.04.2012 година по гр.д. Nо 17366/2011 год. на РС- Пловдив по чл.344 ал.1 ГПК за допускане съдебна делба на недвижим имот с идентификатор 47086.502.322 с площ от 1476 кв.м., находящ се в землището на [населено място] , ведно с построените в него сгради и подобрения на дворното място, отменено с Решение Nо 1516 от 17.10. 2012 година по в.гр.д. Nо 2056/2012 год. ОС-Пловдив, с което по същество искът за съдебна делба е отхвърлен изцяло поради уважено възражения на Р. Д. П. и В. Т. П. за придобиване на имота на основание давностно владение, на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |