О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 Гр.София, 16.03.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3594 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Г. срещу решение №.139/19.04.19 по г.д.№.121/19 по описа на ОС Хасково – с което е потвърдено решение №.680/29.11.18 по г.д.№.631/18 на РС Хасково за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 9406,08лв. /половината от платено през периода 1.04.08-30.08.17 по солидарно поети от страните като съпрузи задължения по сключени по време на брака им договори за кредит за нужди на семейството/, ведно със законната лихва от 23.10.17 до окончателното изплащане – за която сума е била издадена заповед №.88/22.01.18 по чл.410 ГПК по ч.г.д.№.2658/17 на РС Хасково. Ответната страна К. А. Г. оспорва жабата; претендира разноски Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили брак на 4.01.97г., прекратен с влязло в сила на 24.08.15г. съдебно решение. По време на брака са имали многобройни разходи за различни нужди; живеели в жилището на родителите на ответника /с майка му до смъртта й/, където многократно били правени ремонти, първият – през 1999г., финансиран от майката на ответника с 2000лв. и със семейни средства. Ищцата като банков служител имала право да ползва по-ниски лихви и затова тя основно теглила „служителски кредити“, като на база заключение на счетоводна експертиза са установени четири групи задължения по изтеглени от нея кредити от банки и други кредитни институции: 1/ договор за потребителски кредит без обезпечение с ОББ от 29.04.11г. за 11825лв.; 2/ договор за потребителски кредит без ограничение от 24.06.15 от ОББ за 20000лв. /с който са били рефинансирани 13 кредита, в това число този от 29.04.11/; 3/ потребителски кредит от 14.07.16 с Юробанк за 23906лв. – за рефинансиране на предходен кредит от 17.09.14 за 23968,75лв. – с който пък са рефинансирани множество други кредити; 4/ още 13 договора за кредит. Съдът, като е обсъдил събраните доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели, е приел, че искът правилно е бил отхвърлен поради недоказаност на релевантните за спора обстоятелства. Посочил е, че доводите във връзка със заплатата на ответника през 1999г. не отчитат факта, че по-голямата част от труда във връзка с ремонтите е бил положен от него с помощта на св.Ч., а твърдението, че е бил безработен, е неточно, тъй като ремонтът е започнал именно когато е постъпил на работа в [община]. От друга страна от данните по делото не може да се направи извод, че ищцата е участвала активно в ремонтите именно с отпуснатите кредити, изтеглени целево именно за ремонта; най-ранните кредити датират от 2003г. и 2005г.–когато ремонтът вече е бил приключил, като същевременно доказателствата за финансовата помощ от майката на ответника в размер на 2000лв. не са опровергани; възраженията, касаещи размера на пенсията на ответника в периода 2006-2018г., не са съобразени с факта, че освен пенсия, той е получавал и заплата по трудово правоотношение. Предвид изложеното не са възприети твърденията, че само ищцата е покривала нуждите и разходите на семейството. Посочено е и, че доколкото определени вещи са били купени след сключени от ответника договори за лизинг, но са били изплащани от нея /хладилник, диван, матрак, телевизор/, превеждането на сумата по сметката й не опровергава участието на ответника в погасяването на задълженията; изтеглянето на суми от банковата сметка на ищцата преди покупката на пералня, прахосмукачка и дограма също само по себе си не е достатъчно да обоснове, че те са закупени от нея /това е само косвена индиция, че тези суми са били употребени за стоките, но липсват доказателства, които с категоричност да установяват това твърдение/. Съдът е отразил, че претенцията по делото намира опора в чл.32 ал.2 СК-съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задължениета, поети за нуждите на семейството. Установено е, че голяма част от кредитите са сключвани от ищцата, но остава недоказано за какви точно нужди на семейството тя е използвала по-голямата част от тях и доколко необходимо е било тегленето на кредити в тези случаи. В повечето договори не е посочено с каква цел се предоставят средствата /в някои само е отбелязано за „лични нужди“ на ищцата/, поради което и от тях не може да се извлече по категоричен начин, че сумите действително са били предназначени за нужди на семейството или приоритетно за такива. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по ал.1 и ал.2 на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връка с въпроса: „в тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?“ /реш.№.211/ 23.07.12 по г.д.№.177/11, ІV ГО, реш.№.293/19.11.13 по г.д.№.3267/13, ІІІ ГО, реш.№.342/4.01.13 по г.д.№.1358/11, ІV ГО/. Съгласно цитираната практика, предвид императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК /чл.25 ал.2 от СК от 1985 отм./, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Обосновани са твърденията на касатора, че при формиране на решаващите си мотиви за неоснователност на претенцията въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната пракпика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 188,12лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.139/19.04.19 по г.д.№.121/19 по описа на ОС Хасково. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 188,12лв. /сто осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: