Р Е Ш Е Н И Е   №  506   София,  03 февруари 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                             ТАТЯНА КЪНЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 439/ 2008 година На основание чл.420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 НПК и в предвидения в чл. 421, ал.3 НПК срок осъденият С. В. М. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 436 от 11.10.2007г. постановена по н.о.х.д. № 109/ 2007г. на Габровския районен съд. В искането са посочени всички основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК. Съображенията , изложени в подкрепа на наведените доводи са, че е осъден за престъпление, в което не е участвал, допуснати са съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствените материали, а определеното наказание при условията на чл.54 НК е явно несправедливо. Прави се алтернативно искане присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, да бъде оправдан за деянията, в които няма участие, или наказанието да се определи при условията на чл.55 НК. В съдебно заседание искането се поддържа по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е изцяло неоснователно и следва да се остави без уважение.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери материалите по делото, прие за установено следното: Габровският окръжен съд с решение № 81 от 16.05.2008г. по в.н.о.х.д. № 46/ 2008г. е изменил присъда № 436 от 11.10.2007г. постановена по н.о.х.д№ 109/2007г. на Габровския районен съд , като отменил същата в частта й, с която на основание чл.24 НК са увеличени наложените на подсъдимите С. И. С. и С. В. М. наказания „ лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието на подсъдимия С с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена. С нея подсъдимият С. В. М. е признат за виновен в това, че през периода 29.05.2006г.- 11.06.2006г. в Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с подс. Самет С. и Т. Б. , чрез използуване на техническо средство и МПС , отнел чужди движими вещи на обща стойност 5818,47лв., поради което и на основание чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.54 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „ строг” режим. На основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК на подсъдимия М е определено общо наказание по наложеното му с присъдата и тези по н.о.х.д. №№ 426/2005г., 1244/2005г., 41/2006г., 597/2006г., 698/2006г., 674/2006г. и 876/ 2006г всички по описа на Габровския районен съд в размер на най- тежкото, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „ строг” режим. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при оценката на доказателствените материали е неоснователен. При разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, които са подложени на обективна и всестранна преценка, поради което и при формиране на вътрешното убеждение и на двете съдебни инстанции не е допуснато нарушение на чл.14, ал.1 НПК. Възраженията на осъдения са идентични с тези, които са били направени и пред въззивната инстанция, и тя е отговорила убедително на същите. Не е игнорирано нито едно доказателствено средство, като обясненията на осъдения са преценявани задълбочено и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Изводите на двете съдебни инстанции, че са налице достатъчни по обем доказателства , изясняващи основния въпрос- за участието на М. в инкриминираните деяния, са правилни. То е установено както от обясненията на другите двама подсъдими по делото, така и от показанията на свид. Илиев и приложените писмени доказателства- извлечение от ведомост на пункта на вторични суровини, на който е предаден отнетия метал. Обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което не е налице и нарушение по смисъла на чл.303 НПК. Доводът за допуснато нарушение на закона, аргументиран с неправилното осъждане за деяния, които той не е извършил, също е неоснователен. При приетите за установени фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Осъществени са обективните и субективни признаци на чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. чл.26, ал.1 НК. Наложеното наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства не е явно несправедливо. При определяне на размера му съдът е съобразил относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, при което е определил наказанието в размер, съответен на извършеното и отговарящ на целите, предвидено в чл.36 НК. Намаляване на този размер би било проява на неоправдан либерализъм по отношение на осъдения, който очевидно следва да изтърпи определеното по размер наказание, за да се постигне целта на наказанието. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влязлото в сила решение, искането за възобновяване следва да се остави без уважение.     Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. М. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 81 от 16.05.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 46/2008г. на Габровския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: