Р Е Ш Е Н И Е   № 261   София, 11.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и девети март, две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело № 1605/2009       година.       Производство за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Н. Й. Н. и С. Й. С., двамата със съдебен адрес адвокат Г, гр. С. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение на Никополския районен съд по гр. д. № 111/2007 г.. Ответникът по молбата за отмяна Г. Х. Н. от гр. Ч. бряг не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Никополският районен съд с решението по гр. д. № 111/2007 г., постановено на 8. 8. 2007 г. е отхвърлил предявеният от Н. и С. , иск да бъде осъден Г. Н. да им заплати сумата 500 лв., с която неоснователно се е обогатил за тяхна сметка, като в периода от 15. 3. 2002 г. до 15. 3. 2007 г. е получавал рента от 1/3 от наследствените земи на ищците. Решението е оставено в сила от Плевенският окръжен съд с окончателно решение от 18. 2. 2009 г. по гр. д. № 188/2008 год.. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, тъй-като по делото не са събрани доказателства, че ответникът действително е получил парично плащане за отдадена под наем земеделска земя, което ищците квалифицират като рента. Искането на двамата молители за отмяна на решението, с което са отхвърлени исковете им се основава на представеното с молбата, писмено доказателство – протокол от съдебно заседание на 12. 3. 2009 г. по гр. д. № 567/2008 г. на Плевенския окръжен съд, който протокол съдържа свидетелски показания на Г. Х. и конкретно изявленията му, че до преди 3 години е получавал рента от кооперацията за земеделските земи, останали в наследство от Н. Х. Н. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната или тя не е могла да се снабди своевременно. Посоченото писмено доказателство обаче не е от тази категория, тъй-като съдебният протокол е създаден след постановяване на окончателното въззивно решение, т. е. той е новосъздаден документ, след влизане в сила на решението. Не се касае и за ново обстоятелство, което не е било известно на молителите. Именно, защото те са знаели, че ответникът Н. е получавал парични суми за предоставените за ползване земеделски земи, са предявили иска за сумата 500 лв.. В хода на исковото производство те са носели доказателствената тежест да установят факта на получаване на парични суми и техния размер и са имали тази възможност, като поискат назначаване на счетоводна експертиза за проверка на документацията при кооперацията, която е ползвала земите, но не са ангажирали такива доказателства. При това положение, искането за отмяна на решението по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Й. Н. и С. Й. С., двамата от гр. С., за отмяна на решението по гр. д. № на Никополския районен съд по гр. д. № 111/2007 г., потвърдено с окончателно решение на Плевенския окръжен съд от 18. 2. 2009 г. по гр. д. № 188/2008 год..     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: