5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 645 гр. София, 27.11. 2015 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 5638/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 14824 от 23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 9038/2014 г. на Софийския градски съд, в частта му, в която е потвърдено определението от 23.06.2015 г., постановено по гр.д. № 16311/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 63 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. В. Й. от АК-С. – назначен особен представител на ответницата В. С. И., за присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер от 800 лв. в делбено производство. Недоволна от определението, жалбоподателката адв. В. Й. – назначена за особен представител на ответницата В. С. И., го обжалва в срок, като счита, че в обжалваната му част, същото е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено и й бъден присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частната касаторка сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставен е следният правен въпрос – как се определя адвокатското възнаграждение за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, респ. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба. Позовава се на т. 6 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6:2012 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че се дължи възнаграждение на особения представител за осъществяване на процесуално представителство на ответницата по предявен иск за съдебна делба. Изложени са съображения, че поради липса на изрична разпоредба, която определя момента, към който се изплаща възнаграждението на особения представител, по аналогия следва да се приложи чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно която при процесуално представителство, адвокатското възнаграждение се изплаща след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството. В. съд е приел, че в случая се дължи възнаграждение на особения представител на основание чл. 9 и чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като производството пред първата инстанция не е приключило, а мандатът на назначения особен представител на ответницата е бил прекратен, като общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 700 лева, от които 600 лева за изготвяне на отговор по искова молба и 100 лева за явяване на повече от 2 съдебни заседания /до прекратяване на правната помощ са проведени три съдебни заседания/, в какъвто аспект е изменил първоинстанционното определение, с което е присъдено адвокатско възнаграждение на назначения от съда особен представител на ответницата в размер на 400 лв. като е присъдил още 300 лв. След преценка на доводите на частната жалбоподателка и обстоятелствата по делото, съдът намира че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, който е от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването на особения представител, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗАдв., препращащ към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство. Представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата на Глава VІІ от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ. Когато съдът първоначално е определил дължимото възнаграждение и то е съответно на установения минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неприложима специалната разпоредба на чл. 9 от същата наредба. Цитираната разпоредба касае адвокатските възнаграждения за оказвана правна помощ за изрично посочените в нея отделни процесуални действия, без явяване в съдебно заседание /изготвяне на въззивна жалба, отговор по въззивна жалба или искова молба, проучване на гражданско дело приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, без явяване в съдебно заседание, изготвяне на касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, отговор по касационна жалба, молба за отмяна или отговор по молба за отмяна/, а съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/2004 г. при защита по дела, с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. За правната защита и съдействие по граждански дела, изразяващи се в осъществяване на процесуално представителство за производството по делото за една инстанция, размерът на дължимото минимално възнаграждение, следва да се определи съгласно чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в конкретния случай съгласно чл. 7, ал. 4 от нея. Като не е съобразил даденото разрешение, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част по следните съображения: В. съд е неправилно е приел, че на жалбоподателката се дължи възнаграждение на основание чл. 9 и чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за извършване на отделни процесуални действия. В случая с определение от 23.10.2014 г. по гр.д. № 16311/2012 г. на СРС, 63 с-в, на основание чл. 47, ал. 6, вр. с ал. 1 ГПК е допуснато предоставяне на правна помощ на ответницата В. С. И., като с определение от 07.11.2014 г. по същото дело, за неин особен представител е назначена жалбоподателката адв. В. Й., като й е определено възнаграждение в размер на 800 лева, внесено от ищеца. Този първоначално установен размер е в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба се определя съобразно интереса на представляваната страна, но не по-малко от 800 лева. Назначеният особен представител е осъществявал процесуално представителство, като е оказал цялостно правно съдействие и защита по делото - надлежно е изготвил отговор на исковата молба и се е явявал на насрочените по делото заседания, до отпадане необходимостта от правната помощ на особения представител, поради предсрочно прекратяване пълномощията му/лично явяване на ответницата в открито съдебно заседание на 23.06.2015 г./, поради което и на основание чл. 7, ал. 4 от Наредбата, следва да му бъде присъдено определеното и внесено от ищеца възнаграждение в посочения минимален размер от 800 лева. В тази връзка предсрочното прекратяване пълномощията на особения представител не е основание за намаляване размера на определеното от съда минимално възнаграждение, съгласно Наредбата и т. 6 от ТР № 6/2012, внесено от ищеца, за участието на особения представител в производството по делба като се приложат разпоредби, уреждащи извършването на отделни процесуални действия и по аналогия се приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Н., която, съгласно цитираното по-горе разрешение, дадено в т. 6 от ТР № 6/2012, е неприложима в случаите на назначен особен представител в хипотезите на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение, като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, а частната касационна жалба следва да бъде уважена, като на жалбоподателката бъде присъдена сумата още от 100 лв., представляваща възнаграждение по гр. д. № 16311/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 63 състав, в качеството й на назначен от съда особен представител, съобразно внесения от ищеца депозит. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 14824 от 23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 9038/2014 г. на Софийския градски съд. ИЗМЕНЯ въззивно определение № 14824 от 23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 9038/2014 г. на Софийския градски съд, в частта му, с която е потвърдено определението от 23.06.2015 г., постановено по гр. д. № 16311/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 63 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. В. Й. – особен представител на ответницата В. С. И. за присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер за производство по делба в размер на 800 лева, като ПРИСЪЖДА на адв. В. Х. Р. – Й. от АК-С. възнаграждение в размер на още 100 лева/разликата между присъдените 700 лв. и дължимите 800 лв./, съобразно внесения от ищеца депозит. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: