2 Р Е Ш Е Н И Е № 779 София, 30.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Ж. Декова О. Керелска при секретар Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 364/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Т. Ж. от гр. Р. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав № 411/7.12.2009 г., постановено по гр. д. № 509/2009 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Р. № 74/4.08.2009 г. по гр. д. № 188/2009 г., с което е уважен предявения от Х. К. Ж. срещу А. Т. Ж. иск с правно основание чл. 99, ал. 1 СК/отм./ за прекратяване на гражданския им брак по вина на ответницата, упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Е. Х. Ж. ЕГН xxxxxxxxxx са предоставени на бащата, на когото е предоставено ползването на семейното жилище и е определен режим на лични отношения между детето и майката, която е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 30 лв., считано от влизане на решението в сила. С определение № 367/13.04.2010 г. състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с правен въпрос относно процесуалната допустимостта да се разпитва роденото от брака на страните малолетно дете – на 6 години, в качеството му на свидетел по бракоразводното дело на неговите родители, в присъствие на единия родител и свидетелите, установяващи вината на съпрузите за прекратяване на брака, въз основа на което е решен въпроса за родителските права по чл. 106, ал. 1 СК /отм./. Съдът е счел, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото е свързан с правилното приложение на разпоредбата на чл. 106, ал. 3 СК/отм./ и е от значение за вината на съпрузите за прекратяване на брака, за родителските права и по въпросите, по които съдът е длъжен да се произнесе служебно, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. Отговор на поставения въпрос: Така, както е формулиран от касатора посоченият правен въпрос, отговорът е категорично отрицателен. Основание за това разрешение съдебният състав на Върховния касационен съд намира в разпоредбата на чл. 106, ал. 4 СК /отм., съгласно която в съдебното производство относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца след развода на техните родители по иска с правно основание чл. 106, ал. 1 СК /отм./ съдът изслушва родителите и децата, ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, съдът изслушва и децата, навършили десет години. Тази разпоредба на СК, която е с повелителен характер следва да се прецени като специален към общ закон по отношение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето /обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г., изм. и доп./, съгласно която във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, а съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЗД, когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Ако в нарушение на чл. 106, ал. 4 СК /отм./ съдът е допуснал изслушване на дете под 10-годишна възраст е налице съществено процесуално нарушение, ако нарушението се е отразило на правилността на постановеното решение и е осъществено отменителното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Обратно, ако нарушението на чл. 106, ал. 4 СК /отм./ не се е отразило на правилността на постановеното решение, не е налице касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Такъв е конкретният случай. По касационната жалба: Радневският районен съд, като се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за закрила на детето е допуснал изслушване на малолетното дете на страните Е., към деня на изслушването на 6-годишна възраст и при постановяване на решението по иска за родителски права се е съобразил с изразеното при изслушването желание на детето да остане да живее при баща си. Съдът не е ползвал данните от изслушването на детето при произнасянето по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство брачните отношения. Допуснатото от съда нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 4 СК /отм./ в конкретния случай не е обусловило неправилност на постановеното решение, поради което не обосновава отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Не са осъществени отменителните основания, релевирани с касационната жалба. Съгласно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на районния съд. В конкретния случай въззивният съд е мотивирал своето решение без да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Не се възприема оплакването в жалбата за особено съществено процесуално нарушение във връзка с присъединяване на предявената от ответницата искова молба за развод, предмет на гр. д. № 192/2010 г. на Р.. С исковата молба доказателства не са ангажирани, а в първото по делото съдебно заседание по гр. д. № 188/2009 г. след отказ на съдебния състав да приеме искане за отвод ответницата и процесуалният й представител са напуснали съдебната зала. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав № 411/7.12.2009 г., постановено по гр. д. № 509/2009 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: