Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60205

гр.София, 07.12.2021 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА


при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 862 по описа за 2021 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Детска градина „Мир“, гр.Пловдив, чрез процесуален представител адв.У.-К., срещу решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2020г. по гр.д.№3815/2020г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявените от В. Т. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и е оставено без уважение възражението на Детска градина „Мир“ по чл.74 КТ.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 60460 от 07.06.2021г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от касатора правни въпроси: „постигната ли е уговорка за срок на изпитване между страните по трудов договор, подписан на основание чл.67, ал.1, във връзка с чл.70, ал.1 и 2 КТ, при който договор липсва текстово изписване на съдържанието на нормата на чл.70, ал.1 и 2 КТ“, за проверка на даденото от въззивния съд разрешение по него с практиката на ВКС относно съдържанието на трудовия договор със срок за изпитване – решение № 215 от 17.07.2012г. по гр.д.№722/2011г. на ІVг.о. и посочената в него съдебна практика, отразена и в определение № 301 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 749/2016 г. на IV г. о., че в съдържанието на трудовия договор, респективно при изменението му по реда на чл. 119 КТ следва по ясен и недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - т. е., да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба В. Т. Б., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата В. Т. Б., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. Т. Б. срещу Детска градина „Мир“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №РД-10-352/31.01.2020г. на Директора на Детска градина „Мир“ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “заместник-директор „Учебна дейност“ в Детска градина „Мир“- гр.Пловдив и е оставено без уважение възражението на Детска градина „Мир“ по чл.74 КТ за недействителност на сключения с В. Т. Б. трудов договор №РД-10-304/14.01.2020г. за длъжността и обявяване на недействителността му.
Правилно въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя- ответник, поддържани и в настоящата инстанция за недействителност на трудовия договор поради сключването му в резултат на процедура, проведена за заобикаляне на закона, по съображения на съда, че от доказателства по делото се установява, че процедурата по конкурс- подбор за заемане на длъжността е проведена въз основа на надлежназаповед на директора на детската градина, който е компетентният съгласно действащите нормативни актове орган да вземе посоченото решение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.258,ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование ръководи и контролира цялостната дейност на институцията, а съгласно чл.31, ал.1, т.12 от Наредба №15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите, като е без значение за действителността на трудовия договор дали е икономически целесъобразно откриването на посочената длъжност, тъй като преценката на тези обстоятелства е в правомощията на директора, който носи съответната дисциплинарна, наказателна, административнонаказателна и гражданска отговорност за действията си и същите не се отразяват на действителността на трудовия договор.
Неправилно въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл.71, ал.1 КТ - в срока за изпитване. Въззивният съд е изложил съображения, че в трудовия договор действително е посочено, че същият се сключва „във връзка с чл.70, ал.1 и 2 от КТ“, но че освен цифровото посочване на тази разпоредба липсват каквито и да са други конкретни уговорки между страните, от които да може да се направи извод, че волята им е била да сключат трудов договор със срок за изпитване, а не е уговорена и продължителността на евентуалния срок за изпитване.
С оглед отговора на поставения правен въпрос изводите на въззивния съд в обжалваното решение са в противоречие с установената практика на ВКС, че в съдържанието на трудовия договор, респективно при изменението му по реда на чл. 119 КТ следва по ясен и недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - т. е., да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1 КТ. В случая това е направено, видно от съдържанието на сключения между страните трудов договор №РД-10-204/14.01.2020г., поради което неправилно въззивният съд е приел, че от съдържанието на сключения между страните трудов договор не може да са направи извод, че е сключен трудов със срок за изпитване. Доколкото в трудовия договор не е посочен срок на изпитване, същият следва да се счита за 6 месечен – арг. чл. 70, ал. 1, изр. 1 КТ/вж. решение по гр.д.№1898/2000г. на ВКС,ІІІг.о./. В договора не е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, поради което и съгласно чл.70, ал.2 КТ се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза на двете страни. Работодателят е можел в този срок да упражни правото по чл.71, ал.1 КТ, поради което законосъобразно го е упражнил с процесната заповед №РД-10-352/31.01.2020г.
С оглед този изход на спора за законосъобразност на уволнението, неоснователен е и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1 ГПК, изцяло, вкл. в частта за разноските и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора на касатора, следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в настоящата инстанция в размер на 880лв. /заплатено уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. и държавни такса 80лв./ и за въззивната инстанция в размер на 50лв. – за държавна такса. За първата инстанция е поискано присъждане на разноски, но до приключване на делото не са представени доказателства за извършването им. За въззивната инстанция – са извършени разноски за държавна такса – 50лв. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., платимо по банков път /л.28 от делото на ПОС/, но не са представени доказателства за извършено плащане съобразно уговорения начин, а е представена разписка /л.29/ от адвоката, че е получил договорения размер на адвокатското възнаграждение. Когато е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането /така т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Подадена е частна жалба от В. Т. Б., чрез процесуален представител адв.Г., срещу определение от 26.11.2020г. постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на адв.Г., пълномощник на В. Т. Б., с която се иска изменение на постановеното въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му за размера на определеното му по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение.
Подадена е и частна жалба от В. Т. Б., чрез процесуален представител адв.Г., срещу въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, в частта за потвърждаване на определение от 31.07.2020г. по гр.д.№3815/2020г. на Районен съд – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на адв.Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за определеното му по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за разликата над 610лв. и 1000лв. – в насока да му определи и присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер над минималния.
С изхода на спора – отхвърляне на предявените от В. Т. Б. искове след отмяна на въззивното решение, следва да бъдат отменени и постановените от въззивния съд произнасяния по молбата, респ. по частната жалба по искането на адв.Г. по чл.38, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2020г. по гр.д.№3815/2020г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявените от В. Т. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, включително и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. Б. срещу Детска градина „Мир“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №РД-10-352/31.01.2020г. на Директора на Детска градина „Мир“ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “заместник-директор „Учебна дейност““ в Детска градина „Мир“- гр.Пловдив.
ОТМЕНЯ определение от 26.11.2020г. постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на адв.Г., пълномощник на В. Т. Б., с която се иска изменение на постановеното въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му за размера на определеното му по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, представляваща определение, за потвърждаване на определение от 31.07.2020г. по гр.д.№3815/2020г. на Районен съд – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на адв.Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за определеното му по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за разликата над 610лв. и 1000лв. – в насока да му определи и присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер над минималния.
ОТМЕНЯ въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, представляваща определение и потвърденото с нея определение от 31.07.2020г. по гр.д.№3815/2020г. на Районен съд – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на адв.Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за определеното му по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за разликата над 610лв. и 1000лв. – в насока да му определи и присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер над минималния.
ОСЪЖДА В. Т. Б., ЕГН 5703154730 да заплати на Детска градина „Мир“, Булстат 000451291, сумата 930лв. /деветстотин и тридесет лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: