5 Р Е Ш Е Н И Е № 138 СОФИЯ, 24.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 684/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : ` Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определения от 05.03.2013 г. и от 16.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 260 от 01.06.2012 г. по гр.д. № 331/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд по подадените против него касационни жалби от С. И. Н. и Е. Ц. У. по правния въпрос дали е приложима процедурата на чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./ в случаите, когато участващо в акта лице страда от практическа глухота. В подадените от С. И. Н. и от Е. Ц. У. касационни жалби са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./ и е направил необоснован извод, че същата не намира приложение в случаите, когато някое от участващите в акта лица не е напълно глухо, а страда от практическа глухота, което му позволява да възприема човешка реч, макар и при определени условия. Ответницата по касация С. В. Н. в писмено становище моли въззивното решение да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с точния смисъл на разпоредбата на чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./ и събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационните жалби доводи и становищата на страните, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 48 от 10.02.2012 г. по гр.д. № 767/2011 г. на Районен съд - Велинград, с което е отхвърлен предявеният от Е. Ц. У. против С. И. Н. и С. В. Н. иск за делба на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор 504.798.1, построена в имот пл.№ 798, за който е отреден УПИ І - ... в кв. 290 по плана на [населено място], целия с площ 443 кв.м, с неприложена регулация, ведно с ½ ид. част от дворното място. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот не е съсобствен между страните, тъй като с договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 182, т.І, дело № 524/14.04.1997 г., е бил прехвърлен от общия на страните наследодател - Ц. П. Н. и съпругата му- ищцата С. И. Н., на техния син – В. Ц. Н., поч. на 12.02.2007 г., чийто наследник по закон е ответницата С. Н.. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ищцата за нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушение на чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./, а оттук - и за нищожност на договора за продажба поради липса на форма и липса на воля и съгласие, като е посочил, че прехвърлителката С. Н. страда от практическа глухота, но не е напълно глуха и може да възприема човешка реч от близко разстояние, което й е позволило да чуе прочетеното от нотариуса, или най- малкото - да го разбере ясно, посредством развитото умение да разбира говорещия и да установява нормален контакт. От фактическа страна по делото е установено, че от младежка възраст С. Н. страда от неврит на слуховия нерв двустранно. Това й заболяване я поставя в групата” практическа глухота”, която е в границите на 60-90 децибела. При нея разбираемостта на човешка реч е от близко разстояние / 0.50-1 м/, в зависимост от височината на гласа. Ответницата С. Н. е с намален слух 86 децибела на дясното и 85 децибела на лявото ухо. Вещото лице от назначената съдебно- медицинска експертиза е посочило, че е възможно лицето, страдащо от практическа глухота, да възприема мимическа изразност и движението на устните, което умение обаче е субективно. Ответницата не е била обучавана да разговаря жестомимично и според вещото лице чува и разбира човешка реч на лице, което е на около 1 м от нея. Събраните са и гласни доказателства, които установяват, че С. Н., макар и трудно, е могла да разбира, ако й се говори от разстояние по- малко от 1 м, като гледа в устните на говорещия, но от по- голямо разстояние не чува. В решение № 1140 от 04.12.2008 г. по гр.д. № 3463/07 г. на ВКС, ІV г.о., на което са се позовали жалбоподателите, е разгледан сходен случай, при който участващото в нотариалното производство лице също е страдало от двустранен неврит на слуховите нерви с наличие на практическа глухота, могло е да чува човешка реч от разстояние 1 метър, както и да влиза в контакт, следейки с очи устата на говорещия срещу него. Прието е, че това лице страда от практическа глухота в житейския смисъл на понятието, тъй като е било невъзможно осъществяване на нормален словесен контакт с него, откъдето е направен извод, че за удостоверяване на волеизявлението му пред нотариуса е била приложима процедурата по чл. 479, ал.1 ГПК / отм./. Настоящият състав намира тази практика за правилна. Съгласно чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./ глухият, ако е грамотен, трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му. Законът не ограничава изпълнението на това изискване до случаите, когато в акта участва лице с напълно изгубен слух. Ако такава е била волята на законодателя, не е имало пречка да я изрази изрично. Затова следва да се приеме, че за приложението на чл. 479, ал.1 ГПК е достатъчно да се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия – да се говори от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия, за да следи движението на устните му и пр. Не е достатъчно лицето да може да чува и да разбира отделни думи. Това следва от целта на правилото на чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./ - да обезпечи възможност на участващите в акта лица да проверят съответствието на съдържанието на акта с тяхната действителна воля. При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. По делото е безспорно установено, че прехвърлителката С. Н. има заболяване на слуховия нерв двустранно, която я поставя в групата на “практическата глухота”. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че същата е имала затруднения при разбиране на говорна реч. От съдържанието на нотариалния акт не се установява нотариусът да е бил уведомен за нейното състояние и да се е убедил, че тя чува и възприема казаното от него и от останалите участници в сделката. Поради това следва да се приеме, че е допуснато нарушение на изискването на чл. 479, ал.1 ГПК/ отм./, което обуславя нищожност на нотариалния акт / чл. 472 ГПК- отм./. А щом като нотариалния акт е нищожен, нищожна е и сделката, оформена с него поради липса на предписаната от закона нотариална форма, която е форма за действителност - чл. 18 ЗЗД. Поради това договорът не е произвел вещнопрехвърлително действие. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като процеснсият имот се допусне до делба между страните по делото. Безспорно е, че имотът е придобит по време на брака на наследодателя Ц. Н. с жалбоподателката С. Н., поради което е бил в режим на съпружеска общност. След прекратяване на същата със смъртта на наследодателя на 11.04.2002 г. притежаваната от него 1/2 ид. част е преминала по наследяване към наследниците му по закон - съпруга и две деца, при равни права. Оттук и изводът, че имотът е съсобствен между страните по делото, като жалбоподателката С. Н. се легитимира на собствено основание и като наследник на Ц. Н. като собственик общо на 4/6 ид. части, а жалбоподателката Е. У. и ответницата С. Н. – на по 1/6 ид. част от имота. При тези права следва да се допусне извършването на съдебна делба между тях. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260 от 01.06.2012 г. по гр.д. № 331/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С. И. Н., Е. Ц. У. и С. В. Н. на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор 504.798.1, построена в имот пл.№ 798, за който е отреден УПИ І- 624,798 в кв. 290 по плана на [населено място], целия с площ 443 кв.м, с неприложена регулация, ведно с ½ ид. част от дворното място, ПРИ КВОТИ: 4/6 ид. части за С. И. Н.; 1/6 ид. част за Е. Ц. У. и 1/6 ид. част за С. В. Н.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: