Р Е Ш Е Н И Е
№ 60174
[населено място], 03.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2982 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. срещу решение № 1161 от 10.06.2020г. по в. гр. дело № 539/2020г. на Софийски апелативен съд (САС) в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 3 200 лв. до предявения размер от 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2017г. до окончателното изплащане.
Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно САС е разделил наказателното производство, образувано по две обвинения в различни престъпления, по едното от което производството е прекратено поради изтекла абсолютна давност, като не е присъдил обезщетение за вреди по последното. Поддържа, че неправилно е оценено другото висящо наказателно дело срещу него, като е определено глобално обезщетение за неимуществени вреди по двете наказателни производства, въпреки че претендира вреди само от едното – процесното, а за вредите от другото е налице друг висящ исков процес, спорът по който се оказва предрешен. Счита, че присъденото обезщетение е съществено занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, тъй като не са взети впредвид всички конкретни обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а именно влошеното здравословно състояние на ищеца, причинено от незаконното обвинение (кожен псориазис, псориатичен артрит, артериална хипертония и накърнена психика); сривът на осъществяваната търговска дейност от „Фарнекс“, на което дружество ищецът е бил управител и съдружник; чистото съдебно минало на увредения. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде уважен изцяло. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на РБ, не подава отговор. В проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 290 ГПК поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, посочвайки че определеното обезщетение за процесните неимуществени вреди съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По отношение на твърдяните заболявания: кожен псориазис, псориатичен артрит и артериална хипертония твърди, че не са наведени в исковата молба, поради което не могат да бъдат отчетени при определяне на претендираното обезщетение. Счита, че съобразно практиката на ВКС, правилно въззивният съд е отчел наличието на друго висящо наказателно производство срещу ищеца за друго престъпление, за част от времетраенето на процесното, като е съобразил, че са търпяни неимуществени вреди и от незаконното обвинение по него, които е приспаднал от глобално определеното обезщетение. Моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С определение № 131 от 26.02.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По този правен въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея (ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателя в касационната му жалба, както и решение № 112/14. 06. 2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др.), размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. вида и тежестта на незаконното обвинение; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение или на процесуална принуда; доказателствата за физическото и психическото здраве, респективно за неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, вкл. установените със съдебно-психологическа експертиза; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото и не са налице условия за определяне на глобално обезщетение по смисъла на т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления, и съдебното минало с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и са били вече осъждани за други престъпления.
По основателността на касационната жалба и по наведените от касатора касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления, извършени с едно деяние на 21.01.2008г., по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, повдигнати съответно на 10.01.2012г. и на 13.09.2013г., по които е образувано нохд № 17988/2013г. на СРС, 15 състав, приключило по отношение на първото обвинение с прекратително определение от 16.11.2015г. поради изтичане на абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване, и по отношение на второто обвинение - с оправдателна присъда, влязла в сила на 02.05.2017г..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на незаконно обвинение, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, по отношение на обвинението в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК. Счел е, че не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за репариране на вредите от обвинението в престъплението по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК, тъй като действията на ответника и разследващите органи по това обвинение до прекратяването на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност са извършени законно и след прекратяването ищецът изрично е заявил, че не желае производството да продължи и съдът да се произнесе с присъда. Поради това, е заключил, че спрямо това обвинение в престъпление не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е прието за установено, че деянието не е извършено или че същото не съставлява престъпление, т.е. лицето да е оправдано (в този смисъл т. 8 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС).
Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди от обвинението в престъплението, за което е оправдан, които са следните: продължителността на наказателното производство по незаконното обвинение от 3 г., 7 м. и 19 дни (13.09.2013г.-02.05.2017г.), през който период ищецът е участвал един ден в процесуално-следствени действия в досъдебното производство и 13 дни в процесуално-следствени действия в съдебната фаза; вида на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; липсата на взета мярка за неотклонение по отношение на това престъпление; засягането на психичния му живот – преживяна психическа травма, състояние на нервност и избухливост; влошените отношения с бившата му съпруга, гражданка на Великобритания, която спира заради наказателното преследване двамата му сина (тогава на 15г. и на 8 г.) да го посещават в България, при което контактите между баща и деца стават много по-редки; изпитваната вина от смъртта на майката на ищеца, която приживе се притеснява, ядосва се и се тревожи за наказателното производство, при което здравето й се влошава; възрастта на ищеца – 48г.; чистото му съдебно минало; накърняването на доброто му име в обществото, изградено като изявен спортист (национален състезател по плувни спортове, многократен републикански и балкански шампион, рекордьор и участник в Олимпиадата в Москва през 1980г.); непромененото здравословно състояние на ищеца, което не е установено да се е влошило през времетраенето на наказателното производство – псориазисът не е установено с експертно медицинско заключение да е причинен или влошен от процесното незаконно обвинение, а установеното от съдебния експерт – психолог по приетата съдебно-психологична експертиза психологично заболяване не е в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение, тъй като липсват доказателства за психологичното състояние на пострадалия преди наказателното производство; неустановената причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и влошаването на търговската дейност на управляваното от ищеца търговско дружество „Фарнекс“ ЕООД; обстоятелството, че в същия период (09.02.2015г. – 27.09.2017г.) против ищеца е водено и друго наказателно производство, по което е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 2 НК (непоискване на откриване на производство по несъстоятелност), което е по-леко по тежест от процесното и по което е оправдан с влязла в сила присъда, също причинило неимуществени вреди на ищеца, които не могат да бъдат разграничени от търпяните от процесното незаконно обвинение. Съобразявайки горепосочените конкретни правно -релевантни обстоятелства, САС е определил съгласно чл. 52 ЗЗД глобално обезщетение за неимуществените вреди в причинно – следствена връзка с водените срещу ищеца две незаконни наказателни производства за престъпления по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК (процесното) и по чл. 227б, ал. 2 НК (по друго, частично съвпадащо по време с процесното, наказателно дело), в размер на 6 000 лв.. Приел е принос от 2/3ид.ч. в горепосоченото обезщетение на процесното незаконно обвинение в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, т.е. в размер на 4 000лв., от която сума е приспаднал платеното на ищеца по реда на Глава трета „а“ ЗСВ обезщетение в размер на 800 лв. за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на нохд № 17988/2013г. на СРС, по което е повдигнато обвинението в престъплението по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, при което е присъдил по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца остатъкът от 3 200лв.. За разликата до предявения размер от 35 000 лв. е счел искът за неоснователен и поради това го е отхвърлил.
Въззивният съд е съобразил задължителните разяснения в т. 8 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, според които процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение по реда на ЗОДОВ, защото са били законни, т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата. Само ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невиновно с влязла в сила присъда, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. Спрямо ищеца досежно обвинението в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК, производството по което е прекратено поради изтекла давност, не са осъществени горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, поради което правилно решаващият съд е преценил, че не са налице законовите основания за ангажиране на отговорността на Държавата за вреди от това обвинение. Доводът на касатора, че не е следвало претърпените вреди по последното да бъдат изключени от присъденото обезщетение, е неоснователен.
САС е съобразил конкретните горепосочени обстоятелства по делото, които в най – голяма степен са обусловили интензитета и вида на претърпените неимуществени вреди, но същевременно не ги е отчел в нужната степен, някои са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживяните болки и страдания, а трети са ценени в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Правилно и съответно са взети в предвид продължителността на наказателното производство по процесното незаконно обвинение по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК - 3 г., 7 м. и 19 дни и ангажираността и участието на ищеца в процесуално-следствените действия; вида и тежестта на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 5 г., с възможност по преценка на съда да бъде наложено и наказание „лишаване от право на заемане на определена държавна или обществена длъжност“, и липсата на взета мярка за неотклонение по отношение на това престъпление (парична гаранция е била постановена по другото обвинение в престъпление, по което производството е прекратено поради изтекла давност), при съобразяване и с обстоятелството, че вредите от неразумната продължителност на производството по нохд № 17988/2013г. на СРС, по което е било повдигнато и процесното незаконно обвинение, са репарирани в пълния им размер, определен на 800 лв., по реда на Глава трета „а“ ЗСВ и те не следва да бъдат включени в процесното обезщетение.
Въззивният съд не е взел в предвид в нужната степен неимуществените вреди от влошените отношения на ищеца с бившата му съпруга, гражданка на Великобритания, която препятства заради наказателното преследване двамата му сина (тогава на 15г. и на 8 г.) да го посещават в България ( контактите между баща и деца стават много по-редки отпреди); от изпитваната вина от смъртта на майката на ищеца, която се е тревожела за изхода на наказателното производство и здравето й се е влошило, след което е починала; възрастта на ищеца – 48г., която предполага по –трудно преработване на негативните емоции и приспособяване към негативните последици от едно незаконно наказателно преследване; чистото му съдебно минало, което също е индикация за по-висок интензитет на болките и страданията в сравнение с осъждани лица за други престъпления, и накърняването на доброто му име в обществото, изградено като национален състезател по плувни спортове, многократен републикански и балкански шампион, рекордьор и участник в Олимпиадата в Москва през 1980г., което безспорно е съпътствано с много по-значими негативни преживявания заради заеманото по-високо обществено положение, свързано със завишено очакване и изискване на обществото за почтеност и съблюдаване на закона. Горепосочените установени по делото с приетите писмени и гласни доказателства обстоятелства, в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение, обуславят по-висок интензитет на неимуществените вреди от приетия от въззивния съд и по - висок размер на процесното обезщетение от приетия за справедлив от въззивния съд размер от 4 000 лв., поради което доводите на касатора-ищец за нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер са основателни. Освен това, по-висок интензитет на неимуществените вреди досежно засягането на психическото здраве на ищеца от обичайния при подобни случаи, се установява както от свидетелските показания в процеса, така и от неоспореното заключение на съдебно-психологическата експертиза на вещото лице Корнажева, според които при ищеца се наблюдава остатъчна симптоматика от непреработена психическа травма, изразяваща се в пестеливост на думи, недовършване на започнати изречения, изговаряне относително неясно на думите, налични неволеви движения на лявата ръка в областта на лакътя, която отчасти е причинена от процесното незаконно наказателно производство като компонент от съвкупен съпричиняващ фактор, включващ негативните преживявания от влошените отношения на ищеца със съдружника му във „Фарнекс“ ООД и от другото незаконно наказателно преследване за престъпление по чл. 227б, ал. 2 НК. Този извод произтича от липсата на данни за симптоматика на психическа травма отпреди началото на процесното наказателно производство и установеното с гласните доказателства и експертното заключение на вещото лице – психолог влошено психическо състояние на ищеца след този момент, при което логически и житейски обоснован е изводът за наличие на вреди и причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение като един от елементите от сложния горепосочен съпричиняващ фактор. Изводът на въззивния съд за неуспешно проведено пълно и главно доказване от носещия тежестта на доказване ищец за вредоносен резултат и причинно-следствена връзка в гореизложения смисъл е неправилен - необоснован и несъобразен с приетите по делото доказателства.
Следва да бъдат зачетени и правилно отчетените от САС правнозначими обстоятелства: липсата на промяна във физиологическото здраве на ищеца през времетраенето на наказателното производство – псориазисът, псориатичния артрит и артериалната хипертония не са установени като налични заболявания с медицински документи или с експертно медицинско заключение, още повече - не е установено да са причинени или влошени от процесното незаконно обвинение (доколкото в исковата молба е наведено влошено здравословно състояние на ищеца от процесния деликт, съдът дължи преценка за наличието на горепосочените заболявания и дали са в причинна връзка с незаконното обвинение); неустановената причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и влошаването на търговската дейност на управляваното от ищеца търговско дружество „Фарнекс“ ЕООД и обстоятелството, че в същия период (09.02.2015г. – 27.09.2017г.) против ищеца е водено и друго наказателно производство, по което е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 2 НК, което е по-леко по тежест от процесното и по което е оправдан с влязла в сила присъда, също причинило неимуществени вреди на ищеца с по -нисък интензитет от процесните, подлежащи на обезщетяване в отделно исково производство (висящо пред първоинстанционния съд), доколкото не са заявени в настоящия процес.
При съобразяване с всички горепосочени обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 10 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъплението по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. След приспадане на платеното обезщетение за неимуществени вреди по Глава Трета „а“ ЗСВ в размер на 800 лв., искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен за сумата 9 200 лв., като за разликата до предявения размер от 35 000 лв., като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Неправилно въззивният съд е определил глобално обезщетение за двете незаконни обвинения в две различни престъпления, приключили с оправдателна присъда в рамките на две различни, паралелно водени, наказателни производства, при положение че предмет на настоящото исково производство е обезщетяването на вредите от едно от тях. Според задължителните разрешения в т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан, в хипотеза на частично оправдаване по няколко повдигнати обвинения за различни престъпления. Тези разрешения са принципно приложими и при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с влязла в сила присъда по всички обвинения, или е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, но условието за това е всички незаконни обвинения да съставляват основанието на конкретния предявен иск. Когато искът е за присъждане на обезщетение въз основа на едно от незаконните обвинения, при установяване по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение както при изследване на причинно-следствената връзка, така и при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Условие за тази значимост е въпросът законни ли са били обвиненията да е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ, с постановяване на влязла в сила оправдателна или осъдителна присъда, или при прекратяване на наказателното преследване с акт, довел до снемане на обвиненията при възникване на отговорност от страна на правозащитните органи за тях. Наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение по делото е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от вредите, които претендира, вкл. чрез иск за обезщетяване на вредите от тези други обвинения, производството по който е приключило с влязло в сила съдебно решение. В последната хипотеза съдът дължи да съобрази присъденото с влязло в сила решение обезщетение за неимуществени вреди при определяне на обезщетението – предмет на предявения пред него иск, като го приспадне, ако вредите са търпени през един и същи период от време, през който двете различни наказателни производства за различните престъпления са се движели паралелно и не могат да бъдат разграничени по двете производства, ако е установена причинната връзка. Съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди като включва и основания, за които не е сезиран, чрез механично редуциране на едно глобално определено от него обезщетение до идеална част, съответна на вредите по процесното незаконно обвинение в престъпление, съотнесена с вредите от общия брой незаконни обвинения, които не са предмет на неговото дело, а са заявени в други неприключили искови производства или въобще не са заявени. В гореизложения смисъл е трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 216/28.11.2014г. по гр. д. № 1604/2014г. на ІІІ г.о.; решение № 554/06.03.2013г. по гр. д. № 266/2012г. на IV г. о.; решение № 449/16.05.2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на IV г. о.; решение № 216/28.11.2014г. по гр. д. № 1604/2014г. на III г.о.; решение № 135/ 28.10.2020г. по гр. д. № 4581/2019г. на ІІІ г.о.; решение № 61/ 28.04.2016г. по гр. д. № 4546/2015г. на ІІІ г.о.; решение № 150/ 20.12.2018г. по гр. д. № 871/2018г. на ІІІ г.о.; решение № 240/ 04.01.2017г. по гр. д. № 1117/2016г. на ІІІ г.о.; решение № 79/ 17.07.2018г. по гр. д. № 2034/2017г. на ІV г.о. и др.. Решение № 49/ 06.04.2020г. по гр. д. № 2109/2019г. на ВКС, ІV г.о., в което е възприет различен подход, споделен от САС, е изолирано в практиката на ВКС и не се споделя от настоящия съдебен състав.
Доколкото не са осъществени по конкретното дело разяснените по-горе хипотези на т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, доразвити с постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 216/28.11.2014г. по гр. д. № 1604/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 554/06.03.2013г. по гр. д. № 266/2012г. на ВКС, IV г. о., неправилно въззивният съд е определил общо обезщетение в размер на 6 000 лв. за двете паралелно водени наказателни производства за различни престъпления, по които ищецът е оправдан, редуцирано до размер на 2/3ид.ч. за процесното наказателно производство. За обезщетението за неимуществените вреди по второто наказателно дело за престъплението по чл. 227б, ал. 2 НК, ищецът е предявил иск в отделно исково производство, което е все още висящо, поради което по настоящото дело съдът не може да се произнася по този въпрос, нито да обвързва другия съд с конкретен размер на справедливо обезщетение по предявения пред другия съд, не пред него, иск.
Правилно САС е съобразил факта на другото незаконно обвинение, по което производството е приключило с оправдателна присъда, текло през част от времетраенето на процесното, доколкото търпяните неимуществени вреди са и по двете и не могат да бъдат разграничени, като при определяне на размера на процесното обезщетение е съпоставена тежестта на двете незаконни наказателни преследвания и техният принос за настъпилия вредоносен резултат. Съобразно приетите доказателства, въззивният съд е зачел по-големите тежест и принос на процесното незаконно обвинение за причиняване на установените неимуществени вреди, при приложимите коригиращи гореизложени разяснения за неосъществени хипотези на дължимо глобално обезщетение и недопустимост на извършеното механично негово раздробяване спрямо двете паралелни незаконни обвинения.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде уважен за разликата над присъдената от САС сума от 3 200 лв. до сумата 9 200 лв., ведно със законната лихва от 02. 05. 2017г.. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди е отхвърлен, въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 6. 32 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационната инстанции, съставляващи държавна такса по жалбите, пропорционално на уважената от настоящата инстанция част от иска.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1161 от 10.06.2020г. по в. гр. дело № 539/2020г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в частта му, с която е отменено решение № 8421 от 10.12.2019г. по гр. д. № 7815/2018г. на СГС, Първо г.о., 3 състав, в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 3 200 лв. до сумата 9 200 лв., като вместо това е отхвърлен предявения иск в горепосочената част като неоснователен, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Б. С. П., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 6 000 лв. - разликата над присъдената сума от 3 200 лв. до сумата 9 200 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1161 от 10.06.2020г. по в. гр. дело № 539/2020г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в останалата му обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. С. П., ЕГН: [ЕГН], сумата 6. 32 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационната инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |